Депутатите окончателно сложиха лимити на работата на ТЕЦ-овете
Крайна дата за затваряне на въглищните централи отсъства от приетия Закон за климата, но присъства в Пътната карта за климатична неутралност и в Плана за възстановяване

© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Въглищните централи в България ще могат да работят (вероятно) до 2038 г., но с лимити, забранява се изграждането на нови такива мощности, въвеждат се допълнителни правила за мониторинг и докладване на емисиите, както и механизми за по-строга интеграция в Европейската система за търговия с емисии (EU ETS). Това са основните промени в Закона за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет на 2 септември, който беше одобрен окончателно, на второ четене в пленарна зала в петък.
Въглища с лимит
В него има и текстове, които касаят сектор "Енергетика" и предоговорения План за възстановяване и устойчивост. С приемането на Закона отпада задължителният график за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация, както беше в предишния вариант на ПВУ, но за вече съществуващите въглищни централи се въвежда таван на общите им емисии CO2.
От началото на 2026 г. всички ТЕЦ-ове на въглища в България заедно могат да изпускат максимум 10.9 млн. тона CO2 на година. Този таван ще се прилага до окончателното им извеждане от експлоатация. Новият лимит обаче няма да се гледа само за една година, а се смята средно аритметично за три години – съответната плюс двете предишни. Изчисляването на емисиите се извършва съгласно правилата за мониторинг, докладване и проверка по този закон във връзка с функционирането на Европейската система за търговия с емисии.
В Закона конкретно не се упоменава крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете 2038 г., което може и да бъде проблем за плащането по ПВУ, но тази дата остана и в новия вариант на предоговорения План за възстановяване, както и в Пътната карта за климатична неутралност.
Законът забранява и изграждането на нови въглищни централи.
Въглеродни квоти
С приетите днес промени страната поема ясен ангажимент да постигне климатична неутралност до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение и Европейския закон за климата. Основната промяна засяга системата за търговия с емисии (ЕСТЕ). Постепенно ще бъдат намалявани безплатните квоти за сектори с висок въглероден риск. Това е пряко свързано с въвеждането на механизма за въглеродно облагане на границата (CBAM), който ще защитава европейския пазар от по-евтин внос от държави без климатични регулации.
Корабните дружества ще бъдат задължени да следят и докладват емисиите си, като връщането на квоти ще се въведе поетапно – 40% от емисиите за 2024 г., 70% за 2025 г. и пълно покритие за 2026 г. Повечето големи плавателни съдове се включват в обхвата на СТЕ на ЕС от самото начало, докато други големи плавателни съдове, а именно корабите, обслужващи офшорната индустрия, първо ще бъдат включени в Регламента относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на CO2 от морския транспорт, а едва по-късно – в СТЕ на ЕС.
Министърът на енергетиката и министърът на околната среда ще подготвят интегриран план за енергетика и климат, както и дългосрочна национална стратегия за смекчаване на климатичните промени.
Изпълнителната агенция по околна среда ще има засилена роля като администратор на квоти и контролен орган, включително за авиация и морски транспорт.
Промени и в Закона за енергетиката
Между първо и второ четене на Законопроекта за изменението на климата бяха внесени и промени в Закона за енергетиката. Предложението на Павела Митова (ИТН), председател на Комисия по енергетика, и на Делян Добрев, депутат от ГЕРБ, е за промяна в заплащането на лицензионните такси към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), приета само преди месец – на 15 август. Вносителите сега казват, че така въведени таксите към регулатора се изместват за изплащане през следващата година, което води до невъзможност за изпълнение на приходната част на бюджета на Комисията за 2025 г., тъй като не се очакват постъпления от таксите.
Годишната такса, включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година, ще се заплаща до 31 март на съответната година, за която е дължима, а не до 31 март през следващата, както е сега.
За заварените случаи, в преходните разпоредби е записано, че те трябва да платят годишната си лицензионна такса за 2025 г. до 30 ноември 2025 г., като при неплащане, от 1 декември 2025 г. ще се дължи лихва.