До какво решение се стига в случай на фалит

• кредиторите по справедлив начин да получат дължимото им от активите на търговеца,

• възможност търговецът да оздрави предприятието си.

До изпадане в състояние на несъстоятелност търговецът стига в два случая - при неплатежоспособност или при свръхзадълженост.

И в двата случая процедурата по несъстоятелност се осъществява пред окръжния съд. Пред съда кредиторите заявяват интересите си. Според това какво е моментното финансовото състояние на търговеца съществуват няколко възможни решения за развитието на случая, означени със съответните членове от Търговския закон (ТЗ). Важно е да отбележим, че откриването на производство по несъстоятелност е различно от обявяване на производство по несъстоятелност. В първия случай длъжникът развива дейност и се прави опит да бъде спасен. Във втория се спира дейността му и се пристъпва към осребряване на активите му с цел удовлетворяване на кредиторите.

Данни за реалното развитие на несъстоятелността показва статистиката на Висшия съдебен съвет (ВСС) според броя и вида на решенията по различните хипотези от ТЗ:

• чл. 630  – търговецът не е в състояние да изпълнява паричните си задължения, но въпреки това може да продължи дейността си и да запази служителите си. Съдът открива производство по несъстоятелност, но длъжникът не е обявен в производство по несъстоятелност. Управлението на предприятието се поверява на специфична фигура, синдик. Кредиторите имат възможност да започнат действия по предявяване на вземанията си. В тази обстановка е възможно търговецът да бъде оздравен, а кредиторите да получат дължимото им – прилага се чл. 705, т. 3. Ако план за оздравяване не бъде предложен или предложението не бъде одобрено от кредиторите, се пристъпва към обявяване в несъстоятелност на длъжника.

Статистиката на ВСС има съществена методологическа слабост – не отчита и не дава информация за решенията по чл. 630, ал. 2, където при очевиден риск от увреждане на кредиторите дейността на длъжника също се прекратява, а длъжникът се обявява в несъстоятелност и се пристъпва към осребряване на имуществото му.

• чл. 632  – търговецът е в толкова критично финансово състояние, че не може да покрие разноските дори по процедурата. Поради това съдът го обявява в несъстоятелност и прекратява каквато и да е негова дейност. Процедурата се спира за 1 година с цел изчакване на постъпления (това законово решение търпи доста критика в практиката, тъй като имуществото на длъжника по-скоро се разпилява, отколкото да води до трупане на актив). В българските условия след изтичането на едногодишния срок делото се прекратява, а търговецът бива заличен. Търговецът престава да съществува, престава и да дължи, а кредиторите остават неудоволетворени. Законът не дава отговор какво се случва с имуществото на длъжника, но се предполага то да е критично малко и незначително. Статистиката на делата по несъстоятелност за периода 2010 – 2017 г., публикувана от ВСС, показва, че именно този най-нежелателен изход за кредиторите и за длъжника е масовият случай. Правният вакуум следва да намери нормативно решение, за да не се позволяват злоупотреби.

• чл. 705  – това развитие на производството е най-благоприятно и за търговеца, и за кредиторите. Приет е план за оздравяване на търговеца, дейността му е запазена, а задълженията към кредиторите следва регулярно да бъдат погасявани.

Най-неблагоприятната развръзка, при която имуществото на търговеца не позволява дори започване на производство, а кредиторите не могат да съберат никакви свои вземания, е и най-разпространената в национален мащаб. Накратко, в България най-масово се стига до производство по несъстоятелност, когато прилагането на този институт реално не ползва никого (чл. 632 от ТЗ). В по-редки случаи се стига до събиране на част от вземанията на кредиторите (чл. 630 от ТЗ). Най-благоприятната ситуация, производството по оздравяване (чл. 705), е и най-рядко срещаната. За 7 г. са налични такива случаи в едва 7 области (от 28), а именно - окръжните съдилища в София, Благоевград, Видин, Кюстендил, Перник, Пловдив и Русе.