Дотук с експанзията на трудовия пазар

Публикуваните през тази седмица данни на НСИ за състоянието на пазара на труда през последното тримесечие на 2018 г. потвърждават прогнозите за достигнат таван в развитието му. Спадът на броя на заетите на годишна база (вече за трето поредно тримесечие) е по-бавен от този на населението, което води до нов рекорд в коефициента на заетост – 67,7% при 15-64 годишните.

Както броят на заетите, така и коефициентът на заетост намалява на годишна база в първите три възрастови групи, разглеждани от НСИ (15-24, 25-34 и 35-44). Най-значителен ръст (16,8 хиляди души) се наблюдава при 55-64 годишните, което, поне частично, се дължи на продължаващото покачване на възрастта за пенсиониране. Прави впечатление и друго – през последното тримесечие на 2018 г. броят на заетите на възраст 65 и повече години за първи път надхвърля 90 хиляди души. Въпреки че промяната на възрастовата структура на работната сила е естествено следствие от протичащите негативни демографски процеси, минимален спад при по-ниските възрастови групи се наблюдава не само при абсолютния брой на заетите, но и при коефициентите на заетост.

Донякъде изненадващо, рекордно ниската икономическа активност на младежите на възраст 15-24 години – 22,2% всъщност се дължи на един от малкото положителни моменти в демографското развитие на страната през последните две десетилетия, а именно  ръста на раждаемостта в периода след 2000 г. През следващите няколко години групата на 15-24 годишните ще включва все по-голяма част от родените между 2000 и 2009 г. (9-19 годишните в момента) и все по-малка част от родените 1997-1998 г., когато раждаемостта в страната удря дъното заради тежката икономическа криза тогава (21-22 годишните в момента). Така все по-голяма част от 15-24 годишните всъщност ще са на възраст, на която от тях се очаква да ходят на училище. Разбира се, други фактори като късната възраст на напускане на дома, разчитането на родителите и непрекъснатото увеличаване на минималната работна заплата при липса на особено подобрение на уменията на завършващите училище също продължават да пречат на заетостта на най-младите.

Така или иначе, създаването на максимално добри предпоставки за влизането на пазара на труда на младежите родени между 2000 и 2007 г. е от ключово значение за бъдещото развитие на пазара на труда. Следващите 5-6 години се очертава благоприятен период за коефициента на демографско заместване (т.е. съотношението на 15-19 годишните към 60-64 годишните), който по последни данни през 2017 г. е малко над 64%.

От прегледа на данните на регионално ниво прави впечатление, че единственият район, който отбелязва ръст на броя на заетите през последното тримесечие на 2018 г., е Югозападният. Причината обаче не е столицата, където особени промени няма, а широката Софийска област. Заетите там се увеличават със 7,6% на годишна база, достигайки рекордните 109 хиляди души.

На ниво област заетостта на населението на възраст 15-64 години варира от около 74-75% в столицата и София (област) до 52-53% във Видин и Монтана.

Областите, които през последното тримесечие на 2018 г. регистрират рекорден за този период от годината коефициент на заетост, са девет – Благоевград, Бургас, Русе, Смолян, София (област), Стара Загора, Търговище, Хасково и Шумен.

Втората половина на 2018 г. все пак е била сравнително добра и за някои области, в които пазарът на труда продължава да изпитва затруднения - Ловеч е такъв пример. На другия полюс са Ямбол, Монтана и Враца, където заетостта спада с повече от 5 процентни пункта на годишна база през последното тримесечие на 2018 г.

Може би тук е моментът да споменем, че продължаваме да имаме някои резерви относно данните на НСИ за заетостта в страната през втората половина на 2016 г. Тогава статистиката регистрира две последователни тримесечия на спад на заетостта на годишна база (без видима икономическа причина за това). Този спад на свой ред доведе до рекордните увеличения на годишна база, регистрирани през 2017 г.

Напълно възможно е нито спадът през 2016 г., нито последващият ръст през 2017 г. да са били толкова значителни. Съответно върхът, от който пада темпът на нарастване на заетостта през последните тримесечия, най-вероятно не е бил толкова висок, колкото изглежда на пръв поглед.

В заключение, всички индикатори подсказват, че пазарът на труда е достигнал своя пик и оттук нататък положителни промени са малко вероятни в отсъствието на чувствителна промяна в общата икономическа конюнктура или инвестиционната активност.

Макроефектите за пазара на труда от сравнително доброто представяне на икономиката през последните години изглежда вече са изконсумирани. Предвид започналото забавяне на растежа на БВП в България и ЕС и очакването ни този процес да продължи през 2019 и 2020 г., фокусът трябва да се премести на друго ниво – опити за положителни промени в бизнес средата, трудовото законодателство, трудовото посредничество и провежданите политики по обучение и преквалификация. 

Източник: Институт за пазарна икономика