Драги предаде щафетата в ЕЦБ на Лагард

Видни политически фигури, сред които германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон и италианският държавен глава Серджо Матарела поздравиха в понеделник напускащия шеф на ЕЦБ Марио Драги за осемгодишния му мандат начело на централната банка.

На церемония във Франкфурт по повод предаването на щафетата от Драги на бившата шефка на МВФ Кристин Лагард, Ангела Меркел заяви, че си спомня времената, "когато пазарите всъщност залагаха на срива на еврото", добавяйки, че поради политиката на Марио Драги "еврозоната - въпреки всички налични проблеми - сега е много по-силна, отколкото беше по време на мащабната криза с държавния дълг на валутния съюз", предава Дойче веле.

Френският президент Еманюел Макрон каза по време на церемонията, че се възхищава на Марио Драги за това че "говори и вярва в необратимостта на евро валутата на фона на пазарите, които изглеждали неконтролируеми по време на финансовата криза". Макрон също така похвали усилията на Драги да постигне истински банков съюз в еврозоната.

Италианският президент Серхио Матарела отбеляза, че гледа на Драги като на "човек с изключителен ангажимент да служи на Европа".

„Той ръководеше централна банка, която по време на кризи не е била обвързана строго със стари механизми, а реагира творчески на извънредни ситуации“.

Поляризираща фигура

Анализаторите отбелязват, че с паричната си политика Марио Драги е бил поляризираща фигура. Повечето ще го запомнят като човека, готов да направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото по време на световната финансова криза.

Той се зае с борбата срещу дефлационните страхове и бавния растеж в 19-членната еврозона чрез почти нулеви и отрицателни лихви и огромна програма за изкупуване на активи. Никога досега в историята на Централноевропейската банка пазарите не са били затрупани с толкова огромни суми евтини пари.

Германският вестник "Билд" нарече италианския икономист "граф Драгила", казвайки, че е изсмукал празните сметки на германските спестители.

Марио Драги беше чувал подобни критики и преди, но се оказа напълно необезпокоен от тях миналия четвъртък, когато председателства последното си заседание на Управителния съвет на ЕЦБ. Там той защити скорошния си ход за въвеждане на нови стимулиращи мерки в еврозоната, като намали ключовия лихвен процент по-дълбоко в отрицателна територия и проправи пътя за още един кръг от евтини кредити за банките.

ЕЦБ също поднови покупките на корпоративни и държавни облигации на стойност 20 милиарда (22,2 милиарда долара) месечно, като по този начин предизвика много публични критики дори от страна на ЕЦБ, като някои специалисти там заявиха, че този ход е "твърде драстичен".

Задуха ли вятърът на промяната?

Това обаче няма да означава, че Кристин Ларгард, която официално поема поста на 1 ноември, ще промени всичко, за което се застъпва Драги. Според експерти най-належащата й задача ще бъде да преодолее разделението между управителите на ЕЦБ и „да накара двете страни да си говорят помежду си“, както главният икономист на ING Карстен Бжески заяви пред агенция AFP.

"Това също означава, че няма да има предстоящи промени в паричната политика", добави той.

Въпреки това, вместо да се занимава само с паричната политика, Лагард изглежда призовава правителствата да подпомогнат икономиката на еврозоната, особено чрез увеличаване на разходите за жизненоважни инфраструктурни проекти.