Дуалното обучение – много ползи, още повече предизвикателства

Според данни на Министерство на образованието от края на 2022 г. близо 12 000 ученици се обучават дуално. От следващата учебна година 2023/2024 г. на областно ниво се разкриват изцяло 25 нови специалности, сред които и много производствени, дори занаятчийски, за да отговорят на нуждите на пазара: тапицери, техник-технолог в дървообработването, озеленител, дрогерист, козметик. Но въпреки постепенното увеличаване на специализираните паралелки, компаниите и професионалните училища, продължават да се сблъскват с проблеми, наследени отпреди COVID кризата, допълнително наслоени с нови предизвикателства.

Според проучване от 2019 г. в рамките на проекта „Домино“, който прави реформа в професионалното обучение преди 7 г., три са големите предизвикателства пред дуалната форма: притеснението на фирмите за инвестициите в кадри, без да има гаранции, че те ще останат да работят за тях; дълбоките цялостни пропуски в професионалното образование в страната и намирането на достатъчно заинтересовани фирми за формиране на дуална паралелка. Към днешна дата се прибавят и още - липсата на информираност за тези паралелки, ниският интерес и липсата на подкрепа за малките и средни предприятия да работят по тези програми.

Дали фактът, че към средата на 2023 г. над 70% от участвалите в проекта „Домино“ ученици работят в предприятията, в които са обучавани, а 159 училища с повече от 9000 ученици и с 694 работодатели-партньори се обучават дуално, потвърждават твърдението, че то носи двойна полза в бъдеще, но е двойно предизвикателство днес?

Отговорите търсим от две дами, които работят в дуалното обучение:

Трудностите отказват малките работодатели

Петя Евтимова e председател на Управителния съвет на Фондация за модерно образование. От 2015 до 2019 год. е ръководител на българо-швейцарския проект за въвеждане на дуалното образование в българската образователна система, известен като проект ДОМИНО, с който беше извършена реформата в професионалното образование – Снимка Личен архив

Г-жо Евтимова, какво е нужно за успеха на дуалното обучение? Как се случва то в България?

Дуалното обучение се е доказало в много държави като ефективна форма за подготовка на специалисти за пазара на труда. Но неговият успех се дължи от една страна на фирмите, които приемат ученици и ги обучават практически на реално работно място, а от друга – на училищата, които имат отговорност за качествено преподаване на теоретичните предмети, свързани с конкретна професия. Така се поделят както разходите за професионалното обучение на младежите, така и отговорността те да бъдат достатъчно добре подготвени, за да се реализират на пазара на труда. Следва и от страна на държавата и на работодателските и браншови организации да бъдат изградени съответните структури, които да подпомагат страните в това обучение с методически насоки, указания и консултиране.

Вие сте била ръководител на проекта „Домино". В края на 2019 г. дефинирате 3 основни предизвикателства пред него. Има ли нови, има ли решения на старите днес?

Действително, в края на проект „Домино“ направихме това проучване, което идентифицира 3 предизвикателства (споменати във въведението – б.а.), но бих добавила и още едно – липсата на широка информационна кампания за дуалното обучение, насочена и към фирмите и училищата. Такава беше предвидена да се финансира по проект „Подкрепа за дуалната система на обучение“ на МОН, но проектът приключва през септември и няма изгледи тази кампания да се случи до тогава.

Относно искането на фирмите учениците да остават на работа при тях - в държавите с дълги традиции в този тип обучение липсва задължение за учениците да останат на работа в компанията, в която са работили. Това е в интерес и на двете страни. От една страна, учениците да са свободни да избират дали и в коя компания да работят или да продължат към висше образование, а от друга – фирмите са свободни да изберат дали и кого измежду учениците биха искали да оставят на работа. Затова и в българското законодателство не беше вменено задължение за наемане на учениците, които са били на обучение в дадена фирма. Добрите практики показват, че фирмите набелязват кои младежи биха искали да задържат на работа и им предлагат оставане чрез допълнителни стимули. Почти 80% от завършилите останаха на работа – не всеки във фирмата, в която е работил, но в същия бранш.

А за притеснението за необходима цяла паралелка за дуално обучение – МОН извърши необходимите промени в законодателството, така че при дуалното обучение да се допустими маломерни паралелки. За съжаление, остават проблемите, свързани с ниските постижения на учениците и пропуските им в основното образование, които е трудно да бъдат наваксани в професионалното училище.

Можем ли вече да говорим за устойчиви основи на дуалното обучение в България?

Наскоро участвах в проучване, което показа, че дуалното обучение се прилага навсякъде по начина, по който беше въведено от проекта ни през 2015 г. - със същите образци на партньорски договори между фирмите и училищата, същите образци на трудови договори с учениците и т.н., т.е. имаме устойчивост на процедурите и документите. Това проучване показа, че дуалното обучение е много добре прието от големите фирми, т.е. от фирми, които могат да си позволят разходите за това обучение в сфери като електротехниката, мехатрониката, автомобилната техника, газовата техника и други технически сфери, в които дуалното обучение се развива много добре.

Затова, ако гледаме единствено цифрите, те са безспорен успех за съществена образователна реформа в кратък период. Дуалното обучение се развива от 2015 г. и развитието му оттогава показва какво още е нужно да се промени. Един от проблемите е свързан с това, че фирмите сключват договорите за сътрудничество с училището, когато учениците са в 8.клас, но приемат учениците за обучение едва в 11.клас. Това е много дълъг период за фирмите, а много неща могат да се променят или объркат. Затова следва да се обмислят варианти, при които фирмите да договарят с професионалните училища непосредствено преди приемането на ученици.

Друг проблем е липсата на процедура, при която ученик е незаинтересуван и не желае да продължи с дуалното обучение – тогава би следвало да има възможност този ученик да бъде прехвърлен в друга форма на обучение. Процедурата, която работодателите следва да спазят пред Инспекцията по труд, за да назначат учениците, също би следвало да се опрости.

Какво се промени след COVID трансформация на икономиката?

COVID пандемията изостри някои проблеми в дуалното обучение. На първо мястоq имаше големи времеви периоди, в които учениците не посещаваха работните си места за обучение, то оставаше дистанционно, което предизвика необходимостта от повишаване на дигиталните умения както на учениците, така и на техните наставници от фирмите. Но много компании реагираха бързо и предложиха обучение чрез виртуални модели, видео уроци. Но постковидното влошаване на икономическата ситуация принуди някои фирми да се откажат да приемат ученици, тъй като разходите за обучението, добавени към всички други, се оказват непосилни за тях. Именно икономическите затруднения на малките и средните предприятия отказаха част от тях от дуалното обучение и затова за тях са необходими специални мерки. В България има набелязани такива мерки в Стратегията за малки и средни предприятия 2021-2027, които да се финансират от оперативните програми, но до момента няма обявена процедура.

Кои икономически сфери са перспективни за стартирани на дуално обучение? Има ли нови професии, за които то е много нужно?

На практика дуално обучение може да се извърши във всички сфери, стига да има работодатели, готови да се включат в него. По-интересен е въпросът с новите професии – например професии, свързани с техническото обслужване на електромобили – широкото навлизане на електромобилите и липсата на сервизно обслужване за тях подтикна Професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“ в София да разкрие паралелка за професията „техник на електрически превозни средства“ и да сключи споразумения за дуално обучение с фирмите-вносители на такива автомобили. В дългосрочен план дуалното обучение би следвало да стане основният вид професионално обучение в страната. Нарастват европейските и международните екологични изисквания към определени индустрии и производства и това също трябва да залегне в учебните програми по професии.

Нужно е по-тясно обвързване с бизнеса

Инж. Цветелина Стойкова е директор на ПГМЕТ гр. Плевен и един от петимата национални експерти по дуално обучение в България. Това е първото училище в областта с обучение на ученици в дуална система. Обучава ученици по „Компютърна техника и технологии“, „Системно програмиране“, „Телекомуникационни системи“, „Електрообзавеждане на производството“ и „Машини и системи с ЦПУ“. Работи с местния бизнес: - „АС-ДС” ООД, „Електрохолд България“ ЕООД ,“ЛЕОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и др. - Снимка Личен архив

Г-жо Стойкова, кКакво е нужно за успеха на дуалното обучение? Как се случва то при вас?

Системата на дуалното професионално образование се е доказала в най-развитите икономики на Европа като ключов инструмент за осигуряване на млади квалифицирани специалисти, които от училището влизат директно на пазара на труда. В тази система водещ партньор на училищата е частният сектор, който не само инвестира в своите бъдещи кадри, но и споделя отговорността за качеството на професионалното обучение.

В България се работи във всички насоки. Близо 12 000 ученици в страната са включени в дуално обучение. С най-голямо участие са обученията във фирми в областите енергетика, транспорт, машиностроене, компютърни системи, търговия. Но все още работодателите не подготвят ученици, защото нямат гаранции, че ще останат в тяхната фирма.

Бихте ли разказали истории с ученици, които след това да продължили да работят при работодател от дуално обучение? Ако не се случва често, защо?

Наши ученици продължават работа след завършване при същия работодател. Последната хубава новина е за такива, които работят по професията си и същевременно продължават образованието си в ТУ-Габрово.

Причините за другия вариант са продължаване на образованието, работа в друго населено място или нежелание, породено от неправилна първоначална ориентация към професията.

Вашите най-големи предизвикателства в това начинание?

Трудното контролиране на поведението и отговорното отношение на немотивирани ученици, попаднали случайно и без амбиции в системата на дуалното обучение. Не трябва да се акцентира на материалните придобивки за учениците в тази система, а да се мотивират да бъдат съвременни млади хора, конкурентноспособни на пазара на труда .

Какво е нужно да се промени като институционална подкрепа, за да има повече дуално обучение?

Да се промени модела на финансиране, който засега се съсредоточава върху броя ученици като единствен определящ фактор за размера на държавната субсидия, получавана от отделните училища. Да се поддържат актуални учебни програми е ключово за реализирането на учениците. Уместно е по-тясното обвързване с бизнеса в процеса на определяне на специалностите и местата в тях, както и в изграждането на учебните планове и програми. Тясното сътрудничество с бизнеса ще повиши качеството на професионалното образование. Нужна е и териториална организация за ефективно партньорство между община, училища и местните компании от бизнеса.

В кои сфери и професии е нужно да има повече такива практики?

Има разминаване между предлаганото от професионалните училища образование и нуждите на реалната икономика. В някои региони се наблюдава почти пълно разминаване между предлагането и търсенето на квалифициран труд. Сферите, в които трябва да има такива практики, са тези, които отговарят на нуждите на реалната икономика.

Текстът е част от бр. 113 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.