Две години след опита за преврат – как се промени Турция
Ердоган унищожи върховенството на закона, но създава илюзия за икономически просперитет
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 4 мин.
Две години след неуспешния опит за военен преврат, целящ свалянето на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Турция се промени драстично. Привидно неутрализирайки антидемократичното движение „Хизмет”, оглавявано от изгонения от Турция проповедник Фетуллах Гюлен, турското правителство арестува най-малко 160 хил. души, уволни 170 хил. държавни служители, ограничи независимостта на съдебната власт, затвори десетки частни институции, репресира журналисти, консолидира държавния контрол върху медиите, задържа граждани заради критични публикации в социалните мрежи и ограничи влиянието на военните, припомня Newsweek.
Опитът за преврат през нощта на 15 срещу 16 юли доведе до 250 смъртни случая и 2000 ранени. Танкове обикаляха по улиците, а самолети на военновъздушните сили летяха над сградите, докато подразделения на армията опитваха да свалят правителството. Участниците в преврата затвориха основните мостове в Турция и бомбардираха сградата на парламента в опит да изземат властта. Стотици граждани пък излязоха на улиците, за да спрат танковете и да защитят демокрацията.
Извънредното положение, обявено в Турция в резултат на преврата, все още е в сила. Все повече турски държавни служители биват добавяни в черни списъци и отстранявани от длъжност с всеки нов указ, удължаващ извънредното положение. Последно такъв указ беше издаден миналата седмица.
„Всички те бяха публично определени като заплаха за националната сигурност”, коментира пожелал анонимност турски академик, който изучава правата на човека. Държавните служители, назовани във въпросните укази, страдат от съдба, която в Турция наричат „гражданска смърт”. Хората в черните списъци повече не могат да си намерят работа и губят придобивки, сред които жилището си и разрешение да пътуват в чужбина. Освен това може да бъдат замразени финансовите им активи.
Някога Гюлен беше ценен политически съюзник за Ердоган. Оглавяваното от него движение създаваше граждански институции, които да работят успоредно с държавните за осигуряването на социални услуги като медицински заведения и училища. Ердоган разчиташе на последователите на Гюлен в държавния и гражданския сектори за политическа подкрепа.
През 2013 г. обаче съюзът между двамата мъже се разпадна и Ердоган обвини Гюлен и последователите му, че засилват влиянието си с цел подкопаване на правителството. Проповедникът се превърна в държавна заплаха. Турският президент започна да опитва да премахне властта на движението. През май 2016 г. Ердоган официално определи организацията на Гюлен за терористична групировка, която започна да нарича Фетуллахската организация за тероризъм (Fethullah Terrorist Organization; FETO).
Усилията на турския държавен глава да обезсили FETO се засилиха след 15 юли 2016 г. Възползвайки се от извънредното положение да арестува и задържа политически опоненти, включително леви и поддръжници на кюрдските сепаратисти, Ердоган чрез сила започна да се стреми да отслаби институциите, свързани с „Хизмет”.
Мнозина в Турция виждат във влиянието на гюленисткото движение опасна сила, която подкопава държавата. „Влизането на членове от тази организация в турските държавни институции, като полицията, правосъдната система и армията е добре документирано”, коментира Али Чинар, председателят на Организацията за турското културно наследство, която изследва отношенията между САЩ и Турция. „Важно е да се отбележи, че извънредното положение след опита за преврат наложи извънредни действия, за да се гарантира стабилността и сигурността на Турция”, добавя той.
Според Ема Синклер-Уеб, директор за Турция на американската неправителствена организация Human Rights Watch, мнозинството от хората, засегнати негативно от правителствената чистка на граждански институции, не са участвали в опита за преврат.
„Говорим за вина по подозрение. Това, което ни интересува, е дали някой е извършил престъпление, и отговорът е не. Те не биха могли да предвидят, че техните политически симпатии ще се превърнат в тероризъм в очите на турския съд. Има голяма злоупотреба с антитерористичните закони”, коментира Синклер-Уеб.
Широкоразпространените репресии спрямо гражданското общество бяха улеснени от ходове за ограничаване на способността на правосъдието да регулира изпълнителната власт. Около 25% от турските съдии, или около 4000 души, бяха уволнени от опита за преврат насам. Това премахна критичните гласове от турската правосъдна система.
„Върховенството на закона се срина. Какво казва законът, какво казва конституцията, какво казва здравият разум – всичко това беше преобърнато”, коментира академикът, пожелал анонимност.
Въпреки че правителството създаде Комисия за разследване на процедурите по време на извънредното положение (State of Emergency Procedures Investigation Commission), която да преразгледа уволненията на държавни служители, органът е контролиран от изпълнителната власт и работи бавно.
Източници дават драстично различаващи се данни за броя на служителите, върнати на работа. Според Синклер-Уеб 1300 души са били върнати на работа от Комисията. Тя се позовава на данни от новина от 22 юни. По думите ѝ около 2000 други са възстановени на постовете си чрез правителствен указ. Според представител на Министерството на външните работи на Турция обаче 43 488 държавни служители са върнати на работа.
Извънредното положение в Турция ще изтече на 18 юли, но Ердоган направи достатъчно структурни промени, за да контролира със сила бъдещата политическа посока на страната. На референдум миналата година гласоподавателите избраха да превърнат Турция от парламентарна в президентска република. През юни тази година електоратът избра Ердоган да е първият турски президент по новата система на управление, позволявайки му да избира министрите в кабинета и да осъществява надзор над правителствените агенции без да му трябва одобрение от парламента.
„Тъжно е да видиш, че практиките за правата на човека са напълно разрушени”, коментира Фатма Мюге Гьочек, професор в Мичиганския университет, който се страхува да се върне в Турция. Причината е, че през януари 2016 г. е подписал мирна петиция, довела впоследствие до масови арести на хора от научните среди. Гьочек обаче добавя, че хората много повече се интересуват от състоянието на турската икономика, която Ердоган агресивно тласка да расте, макар и за сметка на все по-висока инфлация и все по-слаб курс на турската лира.
Опитът за преврат през нощта на 15 срещу 16 юли доведе до 250 смъртни случая и 2000 ранени. Танкове обикаляха по улиците, а самолети на военновъздушните сили летяха над сградите, докато подразделения на армията опитваха да свалят правителството. Участниците в преврата затвориха основните мостове в Турция и бомбардираха сградата на парламента в опит да изземат властта. Стотици граждани пък излязоха на улиците, за да спрат танковете и да защитят демокрацията.
Извънредното положение, обявено в Турция в резултат на преврата, все още е в сила. Все повече турски държавни служители биват добавяни в черни списъци и отстранявани от длъжност с всеки нов указ, удължаващ извънредното положение. Последно такъв указ беше издаден миналата седмица.
„Всички те бяха публично определени като заплаха за националната сигурност”, коментира пожелал анонимност турски академик, който изучава правата на човека. Държавните служители, назовани във въпросните укази, страдат от съдба, която в Турция наричат „гражданска смърт”. Хората в черните списъци повече не могат да си намерят работа и губят придобивки, сред които жилището си и разрешение да пътуват в чужбина. Освен това може да бъдат замразени финансовите им активи.
Някога Гюлен беше ценен политически съюзник за Ердоган. Оглавяваното от него движение създаваше граждански институции, които да работят успоредно с държавните за осигуряването на социални услуги като медицински заведения и училища. Ердоган разчиташе на последователите на Гюлен в държавния и гражданския сектори за политическа подкрепа.
През 2013 г. обаче съюзът между двамата мъже се разпадна и Ердоган обвини Гюлен и последователите му, че засилват влиянието си с цел подкопаване на правителството. Проповедникът се превърна в държавна заплаха. Турският президент започна да опитва да премахне властта на движението. През май 2016 г. Ердоган официално определи организацията на Гюлен за терористична групировка, която започна да нарича Фетуллахската организация за тероризъм (Fethullah Terrorist Organization; FETO).
Усилията на турския държавен глава да обезсили FETO се засилиха след 15 юли 2016 г. Възползвайки се от извънредното положение да арестува и задържа политически опоненти, включително леви и поддръжници на кюрдските сепаратисти, Ердоган чрез сила започна да се стреми да отслаби институциите, свързани с „Хизмет”.
Мнозина в Турция виждат във влиянието на гюленисткото движение опасна сила, която подкопава държавата. „Влизането на членове от тази организация в турските държавни институции, като полицията, правосъдната система и армията е добре документирано”, коментира Али Чинар, председателят на Организацията за турското културно наследство, която изследва отношенията между САЩ и Турция. „Важно е да се отбележи, че извънредното положение след опита за преврат наложи извънредни действия, за да се гарантира стабилността и сигурността на Турция”, добавя той.
Според Ема Синклер-Уеб, директор за Турция на американската неправителствена организация Human Rights Watch, мнозинството от хората, засегнати негативно от правителствената чистка на граждански институции, не са участвали в опита за преврат.
„Говорим за вина по подозрение. Това, което ни интересува, е дали някой е извършил престъпление, и отговорът е не. Те не биха могли да предвидят, че техните политически симпатии ще се превърнат в тероризъм в очите на турския съд. Има голяма злоупотреба с антитерористичните закони”, коментира Синклер-Уеб.
Широкоразпространените репресии спрямо гражданското общество бяха улеснени от ходове за ограничаване на способността на правосъдието да регулира изпълнителната власт. Около 25% от турските съдии, или около 4000 души, бяха уволнени от опита за преврат насам. Това премахна критичните гласове от турската правосъдна система.
„Върховенството на закона се срина. Какво казва законът, какво казва конституцията, какво казва здравият разум – всичко това беше преобърнато”, коментира академикът, пожелал анонимност.
Въпреки че правителството създаде Комисия за разследване на процедурите по време на извънредното положение (State of Emergency Procedures Investigation Commission), която да преразгледа уволненията на държавни служители, органът е контролиран от изпълнителната власт и работи бавно.
Източници дават драстично различаващи се данни за броя на служителите, върнати на работа. Според Синклер-Уеб 1300 души са били върнати на работа от Комисията. Тя се позовава на данни от новина от 22 юни. По думите ѝ около 2000 други са възстановени на постовете си чрез правителствен указ. Според представител на Министерството на външните работи на Турция обаче 43 488 държавни служители са върнати на работа.
Извънредното положение в Турция ще изтече на 18 юли, но Ердоган направи достатъчно структурни промени, за да контролира със сила бъдещата политическа посока на страната. На референдум миналата година гласоподавателите избраха да превърнат Турция от парламентарна в президентска република. През юни тази година електоратът избра Ердоган да е първият турски президент по новата система на управление, позволявайки му да избира министрите в кабинета и да осъществява надзор над правителствените агенции без да му трябва одобрение от парламента.
„Тъжно е да видиш, че практиките за правата на човека са напълно разрушени”, коментира Фатма Мюге Гьочек, професор в Мичиганския университет, който се страхува да се върне в Турция. Причината е, че през януари 2016 г. е подписал мирна петиция, довела впоследствие до масови арести на хора от научните среди. Гьочек обаче добавя, че хората много повече се интересуват от състоянието на турската икономика, която Ердоган агресивно тласка да расте, макар и за сметка на все по-висока инфлация и все по-слаб курс на турската лира.
