Е-забавяне
Или защо дигитализацията в България се „зарежда” толкова дълго
Развитието на целенасочена национална политика за информационно общество започва през 1999 г. Тогава се публикуват няколко стратегически документи. През 2002 г. правителството приема и „Стратегия за електронно правителство”, която поставя началото на практически действия за изграждането на е-правителство в съответствие с препоръките и изискванията на общностното законодателство. След това сухо припомняне на фактите отпреди повече от 18 г., нека се завърнем в настоящето. Бавното “зареждане” на е-правителството и като цяло на дигиталната икономика и публични услуги продължава.
В началото на 2018 г. Народното събрание задължи вицепремиера Томислав Дончев да представи "доклад за текущото състояние на разработените хоризонтални компоненти за електронно управление и начините за ускоряването им" до 31 март. Дотогава, а и в този момент, ние живеем в своеобразен парадокс. Въпреки че страната ни е „в много добра ситуация да бъде ранен внедрител и тестер на комплексни ИТ решения“, както пише в доклада Иновации.бг 2017, едва около 50% от българските предприятия имат уебсайт, като в ЕС след нас е само Румъния. Извън ИКТ сектора регистрираме най-ниския дял от приходите на фирмите, реализиран през интернет – под 4%, при средно за ЕС 16,4%. По данни на НСИ само 10.5% от предприятията в България са продавали своите продукти и услуги онлайн през 2016 г.
Защо ИКТ секторът продължава да бъде двигател за развитие на икономиката, но дигитализацията на други сектори, гражданите и администрацията „се зарежда бавно“? Според д-р Тодор Галев, старши експерт към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, една от причините за е-забавянето е фактът, че развитието на интернет средата и ИКТ продуктите и услугите се движи основно от т.нар. infotainment, т.е. от търсенето на информация за забавление. Той цитира композитния индекс за измерване на напредъка на страните членки по отношение на дигиталната икономика и информационното общество на ЕК, според който България има сериозни дефицити в областите „Човешки капитал”, „Използване на интернет”, „Интеграция на дигиталните технологии” и „Предоставяне на цифрови услуги” от страна на публичната администрация (на фигурите).
Поради липсата на развити електронни услуги и продукти – както в администрацията, така и в други области, предлагащи публични услуги като образование и здравеопазване, няма необходимост гражданите и бизнесът да усвояват по-сложни умения за боравене с нови технологии.От своя страна, това не създава стимули администрацията и т.нар. традиционни икономически сектори да се превърнат от частично аналогови в дигитални потребители и предприемачи, или да оставят хартиените квитанции в миналото.
„През последните 10 години сме свидетели на харчене на огромни публични средства за развитие на е-управлението със съмнителен ефект. Една от най-нарушаваните разпоредби остава чл. 2 от Закона за електронното управление, който задължава организациите, осъществяващи публични функции и предоставящи обществени услуги, да обменят данни по електронен път, а не да изискват от гражданите и организациите предоставянето или доказването на вече събрани данни. Основната причина за този дефект е нежеланието администрацията да се лиши или намали съществено дохода от такси за издаване на справки и удостоверения. Отлагането за пореден път на проекта за въвеждане на електронна идентификация в документите за самоличност също допринася съществено в тази насока, тъй като за потребителите това означава оскъпяване, усложняване и повече административни пречки пред масовото ползване на електронни публични услуги“, пояснява експертът.
Разбира се, има сектори, които предлагат услуги на потребителите почти изцяло в интернет. Според доклада Иновации.бг 2017 това са пазарът на употребявани автомобили, отдаването на жилища под наем и продажбата на имоти, търсенето и предлагане на работа. При B2B сегмента поръчката на резервни части за автомобила, покупката на черна и бяла техника и на компютри също вече почти е изцяло онлайн. Пазаруването през мобилни приложения и онлайн банкирането са сред най-популярните начини за предлагане на услуги и комуникация с потребителите.
Голямото предизвикателство пред е-правителството и пред други аналогови икономически сектори е да възприемат нов подход спрямо гражданите. Те са потребители, които са готови да използват нови продукти и услуги, базирани на мобилни технологии, стига те да са удобни за ползване, леки и достъпни през различни устройства. Както показва практиката през последните години, такива нововъведения се правят главно от стартъпи, малки или новосформирани екипи, или тясно специализирани български компании. Примерите са системата за е-билет в градския транспорт Tickey, за SMS паркиране на Сирма Мобайл, платформата „Гражданите“ за сигнали до институциите. Колкото повече се улесни и стимулира участието на тези фирми в дигитализацията на административните услуги, толкова техните предложения ще са по-близо до потребителите.
Но, за да бъдат институциите „интелигентни“ или т.нар. „смарт“, е нужно те да преминат успешно трансформация към дигитализация на работните си процеси. Това означава не просто да се електронизират хартиените документи, а да се направи пълен ре-инженеринг на работните процеси и ежедневните процедури в една организация на базата на възможностите, предлагани от съвременните ИКТ. Как ще се случи това, е въпрос и вливане на „нова кръв“ в администрацията. В момента малко програмисти се изкушават да работят в институциите, щом получават много по-добри предложения в частния сектор. В същото време, страната вече изпитва глад за ИТ специалисти, а образованието в тази сфера не успява да задоволи пазарното търсене нито като количество, нито като качество на дипломиращите се специалисти. Масовата дигитална грамотност също изостава в сравнение със средно-европейското ниво.
Дигитализацията в България ще се „зареди” напълно, когато страхът на аналоговите бизнеси и администрация, че мрежата ще отнеме работата им, изчезне. Това вероятно ще отнеме време и усилия, защото при 26% компютри на работното място е трудно да повярваш в обратното – че ИТ решенията няма да заличат човешкия фактор в дейностите. Дотогава ще ставаме дигитални по трудния начин – когато няма друг път.