Една година от мащабната парична реформа в Индия

Десетки хиляди фиктивни фирми, над 220 000 компании в черния списък, над 300 000 уволнени директори. Това е грубата статистика година след обявяването на паричната реформа в Индия, целяща да се пристъпи по-решително в борбата с корупцията и мръсните пари. 

На 8 ноември 2016 г. властите взеха неочакваното решение да се изтеглят от обращение банкнотите с най-голям номинал - 500 и 1000 рупии. Тази радикална мярка бе оценена от експерти като най-смелото политическо решение на премиера Нарендра Моди, макар опозицията да твърди, че това е най-голямата афера в историята на страната. 

Въпросната демонетизация засегна 85% от парите в обращение, предизвика сериозни проблеми за гражданите и се отрази негативно върху темпа на икономически растеж, предава ТАСС. 

По-рано през седмицата индийските власти информираха, че благодарение на реформата са разкрити 35 000 фиктивни компании, по чиито сметки е имало над 170 млрд. рупии (2.6 млрд. долара). 

Регистрацията на компаниите е била прекратена от министерството по въпросите на корпорациите. Предполага се, че парите са неотчетени и изобщо не се е предполагало да се върнат в банковата система. 

Правителствените данни сочат, че една от тези компании е имала цели 2 134 сметки. В друг случай частна фирма с отрицателен начален баланс на 8 ноември 2016 година, е депозирала и изтеглила в периода на провеждане на реформата 24.84 млрд. рупии (376 млн. долара). 

Общо 309 000 директори на компании са били свалени от постовете си в рамките на стартиралата преди година кампания. Става дума за ръководители на фирми, които не са успели да покажат годишна печалба за трите последователни години в периода 2013-2015 година. Предварително разследване е установило, че над 3 000 от тези хора са били едновременно директори на по над 20 компании, което нарушава разпоредбите на индийското законодателство. 

В черния списък са и още 224 000 индийски компании, които преди демонетизацията са били неактивни две и повече години.