„Ефектът Канада“: Кои европейски компании ще спечелят от по-тесните връзки?

Търговската война между САЩ и Канада тласка Отава все по-близо до Европейския съюз. За европейските компании тази промяна вече създава възможности в отбраната, авиокосмическия сектор и индустриалните технологии, предава Euronews.

Канадският премиер Марк Карни беше посрещнат с овации на крака в Страсбург в сряда – нещо, което не се случва често с чуждестранен министър-председател в Европейския парламент. По-късно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен придаде политическо значение на този прием.

Бих искала да работя с вас за отварянето на вратата Канада да стане първият асоцииран член на ЕС“, заяви тя по време на ежегодната си реч за състоянието на Съюза.

Фон дер Лайен определи по-широките отношения като „Алианс за бъдещето“, обхващащ отбраната, енергетиката, технологиите, критичните суровини и Арктика.

Какво означава „асоцииран член“?

В договорите на ЕС не съществува установена категория „асоцииран член“ и няма готов модел, към който Канада просто да се присъедини. Създаването на подобен статут би изисквало съгласието на държавите членки и сложни правни преговори.

Десет държави, сред които Франция и Италия, все още не са ратифицирали изцяло Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), почти десетилетие след подписването на търговското споразумение между Канада и Европейския съюз.

Карни също така заяви, че Канада не се стреми към пълноправно членство в ЕС. Вместо това Отава иска „уникален алианс“, който да надхвърля рамките на традиционно споразумение за свободна търговия.

Засега предложението е по-скоро политически сигнал, отколкото конкретен правен план.

Последните договори обаче показват, че търговските отношения вече се развиват в тази посока.

Търговията между ЕС и Канада вече има добра основа

Търговията със стоки и услуги между двете страни е нараснала с над 81% от 2016 г. – годината преди временното влизане в сила на CETA – и през 2025 г. е достигнала малко над 130 млрд. евро, според Съвета на ЕС.

Износът на стоки от ЕС за Канада възлиза на 48.9 млрд. евро. Износът на услуги добавя още 29.4 млрд. евро. Германия е изнесла стоки за Канада на стойност приблизително 12 млрд. евро през миналата година. След нея се нарежда Италия с 6.3 млрд. евро, пред Франция с 4.4 млрд. евро.

Машините, химическите продукти, фармацевтичните изделия и транспортното оборудване доминират в европейските продажби за Канада.

Продажбите на европейски машини за Канада достигнаха рекордните 9.5 млрд. евро през миналата година. Износът на електрическо оборудване се увеличи от 2 млрд. евро през 2022 г. до 3.3 млрд. евро, а автомобилите – от 2.9 млрд. евро до 4.4 млрд. евро за същия период.

Най-силен ръст отбеляза авиокосмическият сектор. Продажбите на моторни въздухоплавателни средства са нараснали от 449 млн. евро през 2022 г. до 1.2 млрд. евро през миналата година.

Европейските отбранителни компании могат да спечелят

Отбраната предоставя най-ясните доказателства, че Канада търси алтернативи на традиционните си американски доставчици. През юли Отава избра германската TKMS AG & Co. KGaA – военноморския корабостроител, отделен от Thyssenkrupp AG през октомври миналата година – за предпочитан доставчик на до 12 нови подводници.

Макар окончателният договор все още да не е подписан, решението поставя европейска компания в центъра на една от най-големите програми за военни поръчки в Канада.

Шведската Saab също отбелязва напредък. Отава избра компанията за предпочитан доставчик на шест самолета за наблюдение GlobalEye, изпреварвайки предложенията на Boeing и L3Harris.

GlobalEye се базира на бизнес самолети, произведени от канадската Bombardier Inc., а Saab предложи голяма част от работата да бъде извършвана в Канада, съчетавайки европейски сензори и системи за изпълнение на мисии с канадски самолетни платформи.

Самолетите използват машини, произведени от канадската Bombardier. Saab предложи голяма част от работата по тях да бъде завършвана в Канада, като се комбинират европейски технологии с канадско производство.

През юни Канада стана и първата неевропейска държава, допусната до обществени поръчки в рамките на отбранителната програма SAFE на ЕС. Това дава на канадските производители достъп до съвместни европейски покупки и улеснява европейските отбранителни групи при изграждането на вериги за доставки, включващи канадски компании.

Airbus и Siemens вече имат силни позиции

Възможностите не се ограничават само до военното оборудване. Air Canada е направила твърда поръчка към Airbus за осем самолета A350-1000.

Правителството също е сключило договор с Airbus за четири нови самолета-цистерни A330, както и за преоборудването на още пет, като част от програма на стойност 3.6 млрд. канадски долара – около 2.2 млрд. евро. Първият новопроизведен самолет от програмата извърши полет през юли.

Отава е заделила още 1.5 млрд. канадски долара – около 930 млн. евро – за поддържането на флота в експлоатация.

Германската Siemens инвестира 150 млн. канадски долара – около 97 млн. евро – за период от пет години в канадски изследователски център за производство на батерии с помощта на изкуствен интелект.

Френските компании Keolis, Systra и SNCF Voyageurs също са част от консорциума Cadence, избран през 2025 г. да развива Alto – планираната високоскоростна железопътна линия между Торонто и Квебек. Канада е отпуснала около 2.4 млрд. евро за фазата на разработване на проекта.

Критичните суровини може да се превърнат в следващата възможност

Канадските запаси от никел, литий, мед и други критични суровини представляват още една потенциална област за сътрудничество. Европа иска да намали зависимостта си от концентрирани и политически рискови доставчици.

Канада от своя страна търси повече инвестиции, капацитет за преработка и клиенти извън Съединените щати.

През март Европейската инвестиционна банка и канадското правителство подписаха писмо за намерение за проучване на възможности за финансиране на канадски проекти в областта на критичните суровини.

Споразумението все още не съдържа конкретни финансови ангажименти. В крайна сметка обаче то може да подпомогне европейски компании, работещи в областта на минните технологии, преработката, рециклирането и производството на батерии.

Цената на по-дълбокия достъп до Европа

До 2024 г. CETA е премахнало митата върху 99% от тарифните позиции. Затова един нов алианс ще трябва да предложи повече от поредно намаляване на митата. Следващите ползи вероятно биха дошли от обществените поръчки, инвестициите, дигиталната търговия, професионалната мобилност и взаимното признаване на стандарти.

По-широкият достъп може също да изисква Канада да приведе част от правилата си в съответствие с тези на ЕС в секторите, обхванати от бъдещо споразумение.

Все още обаче е твърде рано да се предполага, че Канада ще приеме европейските правила във всички области – от земеделието до защитата на данните. Това ще зависи от конкретното съдържание на евентуалното „асоциирано членство“.

Анджело Кацорас, геополитически анализатор в National Bank of Canada, посочва в анализ от август, че Брюксел „все по-често използва правилата за обществени поръчки, субсидиите, митата и изискванията за местно съдържание, за да насърчава повече производство в Европа“.

Това може да създаде трудности за канадските компании, които се опитват да навлязат на европейския пазар.

Диверсифицирането на търговията извън Съединените щати към региони като ЕС вероятно ще бъде по-трудно, отколкото много хора очакват“, заявява Кацорас.

Същата логика важи и в обратната посока. Европейските компании имат по-голям шанс за успех в Канада, когато инвестират на местно ниво, вместо да разчитат изцяло на износ.

Може ли Европа да замени Съединените щати?

Краткият отговор е не. През 2025 г. САЩ са поели 71.7% от канадския износ на стоки. За сравнение ЕС е представлявал 8.7% от общата търговия на Канада със стоки. Канада не може бързо да замени тръбопроводите, железопътните линии, заводите и трансграничните вериги за доставки, изградени около южната ѝ съседка.

По-реалистичният сценарий е постепенно преразпределение на инвестициите и държавните поръчки.

Отбраната и железопътният транспорт могат да се придвижат първи, тъй като именно правителствата избират доставчиците. Критичните суровини, технологиите за батерии и енергийната инфраструктура могат да последват с развитието на финансирането и веригите за доставки.

Следователно европейският завой на Канада представлява по-скоро решение да не се разчита само на един партньор, отколкото икономически развод със Съединените щати.

За европейските компании най-големите печеливши няма непременно да бъдат тези, които изнасят най-много. Това ще бъдат групите, готови да превърнат европейските технологии в канадско производство, инвестиции и работни места.