Производствена крепост: ЕК стартира най-голямата си инициатива в полза на промишлеността

Европейската комисия официално даде старт на една от най-амбициозните си законодателни инициативи в последните десетилетия – Акта за механизъм за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act – IAA). С него Брюксел не просто поставя цели, а начертава нова, по-агресивна икономическа стратегия – връщане на производството в Стария континент и поставяне на бариера пред нелоялната глобална конкуренция.

Мащабното законодателно предложение цели да превърне Европа в производствена крепост, като увеличи дела на индустрията в брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза от сегашните 14.3 до 20% през 2035 г. С очакван икономически ефект от над 11 млрд. евро и разкриването на близо 150 хил. нови работни места в чистите технологии, Брюксел официално залага на „Произведено в ЕС“ като задължителен стандарт за оцеляване в глобалната икономическа надпревара.

Изправена пред безпрецедентна глобална несигурност и нелоялна конкуренция, европейската промишленост може да разчита на разпоредбите на настоящия акт, за да стимулира търсенето и да гарантира устойчиви вериги на доставки в стратегически сектори“, коментира Стефан Сежурне, изпълнителен заместник-председател за просперитета и промишлената стратегия.

„Тя ще създаде работни места, като насочи парите на данъкоплатците към европейското производство, намали зависимостите ни и засили икономическата ни сигурност и суверенитет“, добавя той.

Европейски продукти

Досега при обществените поръчки водеща беше най-ниската цена. Това често отваряше вратата за евтин внос от други континенти. С новия закон Брюксел сменя правилата на играта из основи. Вече няма да е достатъчно един проект да е просто евтин, той ще трябва да докаже, че е „европейски“ и „зелен“.

На практика публичните пари се превръщат в гориво за европейските заводи. Това засяга почти всичко, което гради гръбнака на модерната икономика – от тежкия стоманодобив, цимента и алуминия, които са в основата на всяко строителство, до високотехнологичните сектори като вятърната и слънчевата енергия. Изключително важно е, че тук вече влизат и ядрените технологии, заедно с огромните батерии за съхранение на ток, които са критични за стабилността на мрежата.

Цялата автомобилна индустрия, включително производството на батерии за електромобили, също попада под този защитен чадър. А за да бъде картинката пълна, в бъдеще същите строги изисквания ще обхванат и химическата промишленост. Така Европа спира да бъде просто „пазар за всеки“ и започва да се държи като общност, която целенасочено подкрепя собственото си производство и чиста природа.

Инвестиции

Европа остава отворена за инвестиции, но вече с ясни условия за защита на икономическата сигурност. Въвеждат се стриктни правила за големи инвестиции (над 100 млн. евро) в случаите, когато една-единствена трета държава контролира над 40% от световния производствен капацитет в даден сектор.

За да получат достъп до пазара, такива инвеститори ще трябва да гарантират 50% минимално равнище на заетост в Европа, трансфер на технологии и знания към европейски партньори, мажоритарно дялово участие в ЕС и пълно интегриране в местните вериги за стойност.

Цифрова революция в администрацията

Един от най-големите проблеми пред инвеститорите – бавното издаване на разрешителни – получава радикално решение. IAA въвежда единно цифрово „обслужване на едно гише“ с фиксиран максимален срок от 18 месеца за стратегически проекти.

Принципът на мълчаливото одобрение за междинните етапи – ако администрацията не отговори в срок, етапът се счита за успешно преминат.

Предвиждат се индустриални бързи зони, т.е. специални клъстери, където индустриалната симбиоза и инфраструктурата ще бъдат предварително подготвени, а издаването на разрешителни – още по-бързо.

Очаквани ползи

Когато говорим за икономическите прогнози на Брюксел, те рядко са били толкова конкретни и амбициозни. Само чрез стимулирането на търсенето на нисковъглеродни продукти се очаква в автомобилния сектор да се влеят внушителните 10.5 млрд. евро, докато тежката индустрия ще получи инжекция от още 600 млн. евро. Това е ресурс, който трябва да превърне европейските заводи в световни лидери по ефективност.

Прогнозата за пазара на труда е повече от оптимистична – очаква се разкриването на 85 хил. нови работни места в производството на батерии и още 58 хил. в сектора на соларната енергетика. Това е ясен сигнал, че Европа вижда бъдещето си в „зелените якички“ и високотехнологичното производство, което да компенсира залязващите традиционни отрасли.

Планът предвижда спестяването на над 30 млн. тона въглеродни емисии в най-замърсяващите сектори, което е огромен принос към климатичните цели на Съюза. В същото време бизнесът ще получи неочакван подарък от самата бюрокрация – цифровизацията на разрешителните ще свали от плещите на компаниите административни разходи в размер на 240 млн. евро.

Отговорът на „Доклад Драги“

Този регламент е директното оперативно изпълнение на препоръките от доклада на Марио Драги за конкурентоспособността. Той допълва и приетия наскоро „Пакет за автомобилостроенето“, като обвързва финансовите стимули за екологизиране на корпоративните автопаркове с условията за „европейско съдържание“.

Предстоят преговори между Европейския парламент и Съвета на ЕС.