ЕК възражда идеята за „данък Facebook” в момент на криза
Годишно дигиталният данък може да осигури около 1.3 млрд. евро за бюджета на ЕС

© ECONOMIC.BG / Unsplash
Европейската комисия отново започва да мисли за въвеждането на единен дигитален данък, известен още като „данък Facebook”, този път с идеята той да помогне за изпълнението на 750-милиардния възстановителен финансов план на Блока. Според изчисленията на ЕК дигиталният данък за компании с оборот над 750 млн. евро може да генерира 1.3 млрд. евро годишно за бюджета на ЕС.
Предложеният от Комисията фонд за възстановяване в сряда включва 500 милиарда евро, предлагани на държавите-членки чрез безвъзмездни средства, и 250 милиарда евро под формата на изгодни заеми, в допълнение към седемгодишния бюджет на ЕС в размер на 1.1 трлн. евро.
За да успее да изпълни амбициозните си цели, сега изпълнителната власт на ЕС насочва вниманието си към генерирането на нови собствени ресурси. Заедно с дигиталния данък, сред идеите са и тези за планираното разширяване на схемата за търговия с емисии, граничен СО2 данък.
Прокарването на общоевропейски дигитален данък бе тема на дневен ред през 2018 г., но дебатите се провалиха заради несъгласието на държави като Ирландия и Люксембург, които разчитат именно на привлекателната си данъчна система, за да ухажват чужди инвеститори. В момента интернет гиганти, като Facebook например, могат да се отчитат в страна по избор и логично те избират такива с ниски данъци.
Идеята за дигиталния данък обаче предполага да правят това във всяка държава, в която реализират приходи, така че да се гарантира справедливост. Предложението бе за облагане с 3% на приходите на всички интернет компании с годишни продажби от най-малко 750 милиона евро или онлайн продажби от най-малко 50 милиона евро в Европа.
Подобна реформа изисква единодушно съгласие от всички държави членки, каквото не бе постигнато.
Не случването на данъчната промяна на общностно ниво обаче само мотивира страни като Франция, Италия, Австрия и вече напусналата ЕС Великобритания да въведат национални налози за интернет компаниите. Действията им разяриха американския президент Доналд Тръмп, който вижда в идеята единствено злонамерени действия срещу гигантите от САЩ, като Facebook и Google, които са сред основните компании, попадащи под ударите на дигиталния данък.
През миналата година световните лидери се споразумяха за глобална ревизия на данъчната система, която да бъде извършена по проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така че да се осъвремени в контекста на днешната дигитална реалност. Реформата обаче продължава да се бави, включително заради липсата на отстъпчивост от страна на Тръмп.
Сега кризата, предизвикана от коронавируса, пренарежда приоритетите.