Консерваторите на Фридрих Мерц печелят в Германия

Консерваторите, водени от Фридрих Мерц, спечелиха националните парламентарни избори в Германия според екзитпола. Въпреки че остава на второ място, крайната десница записа най-високото си представяне досега, пише Politico.

Консервативният алианс, в който влизат „Християндемократическият съюз“ (CDU) на Мерц и баварската им сестринска партия „Християнсоциалният съюз“ (CSU), се очаква да завършат далеч пред всички останали партии с 29 процента, според проучването.

Гласуването в неделя остави крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) – партия със силни антимигрантски и проруски позиции – на второ място с 19.7 процента, сочат резултатите от екзитпола. Това е най-добрият резултат, постиган от крайнодясна партия в Германия, от 30-те години на миналия век, изпращайки вълни на шок по целия континент.

Първите прогнози за резултата въз основа на ранното преброяване на гласоподавателите ще започнат да се публикуват малко след екзитпола. Почти окончателните резултати трябва да бъдат потвърдени преди полунощ в Берлин.

Представянето на някои по-малки партии, като „Лявата партия“ (Die Linke), „Либералните свободни демократи“ (FDP) и популисткият ляв „Алианс Сара Вагенкнехт“ (BSW), ще бъде от решаващо значение за това колко лесно Мерц може да формира коалиция и колко стабилна ще бъде тя. Партиите трябва да надхвърлят 5 процента, за да влязат в Бундестага – долната камара на германския парламент.

Според екзитпола Лявата партия взима 8.5 процента и със сигурност ще влезе в Бундестага. Прогнозите са, че FDP ще получи 4.9 процента, което е на ръба на влизането. BSW също в момента не достига прага с получени 4.7 процента, според екзитпола, публикуван от обществения оператор ARD.

Ако поне две от тези три партии влязат в парламента, животът на Мерц ще се усложни, когато започне да преговаря за коалиция, защото това вероятно би означавало, че той ще се нуждае от трипартийно правителство, което прави много по-трудно постигането на споразумение, което да прокара собствената му политика. Ако две от тези партии паднат под прага, Мерц може да успее да формира коалиция само с една друга партия.

Възкачването на Мерц едва ли може да дойде в по-критичен момент за Европа. Преобръщането на реда след Втората световна война от президента на САЩ Доналд Тръмп – като често застава на страната на руския си колега Владимир Путин, повдигайки въпроси относно ангажимента на САЩ да защитават Европа и предлага подкрепа на крайнодесни популисти – означава, че мандатът на Мерц като канцлер изглежда най-значимият от всички от времето на Студената война.

Той ще е първият дясноцентристки лидер на Германия, откакто Ангела Меркел се оттегли през 2021 г. Въпреки че идват от една и съща партия, те са ожесточени съперници и по време на предизборната кампания тя разкритикува Мерц за заиграването му с твърдолинейната политика на крайната десница и за прекратяването на дългогодишния ангажимент да не разчита на гласовете им в парламента.

Историческото второ място на AfD, според екзитпола, е спечелено с почти удвоен резултат спрямо 2021 г. Партията е напът да се превърне в най-голямата опозиционна сила в парламента, тъй като всички основни партии изключиха възможността да влязат в коалиция с нея.

Лявоцентристката „Социалдемократическа партия“ (SPD) на действащия канцлер Олаф Шолц пък е напът да запише най-лошото си представяне на национални парламентарни избори от приемането на сегашното си име през 1890 г., завършвайки на трето място с 16.1 процента. Лявоцентристките "Зелени" (GRUNE), които управляват в коалиция с ГСДП, са четвърти с 13.2 процента.

Гласуването се проведе седем месеца по-рано от предвиденото заради разпадането на водената от канцлера Олаф Шолц коалиция в края на миналата година. Около 630 парламентарни места се разиграват, които ще бъдат разпределени пропорционално.