Енергийната трансформация се ускорява

Енергетиката е в процес на трансформация. И както преди 15 години добивът на електричество от вятър и слънце изглеждаше скъпа екзотика, днес под напора на редица фактори ситуацията вече е друга. И само два от тях са, че технологиите доста се развиха, а цените значително се промениха.

Затова постигането на енергийна независимост чрез използването на вятър, слънце и вода дава конкурентоспособност на бизнеса. Този процес набира скорост и се появява нужда от съответни законодателни и нормативни промени, които да го регулират.

Фокус

Твърди се, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) помагат на бизнеса да си подсигури ток на стойност 3-5 пъти по-ниска от борсовата и за постигане на дългосрочна ценова предвидимост. Освен това възобновяемите източници използват безплатен местен ресурс и способстват да се намали зависимостта от внос на изкопаеми горива. Това стана ясно по време на конференцията RE-Source Southeast 2022 в края на май, която е най-голямото събитие в Югоизточна Европа, посветено на ВЕИ. Форумът събира промишлени и корпоративни потребители, разработчици на проекти, търговци на електроенергия и производители на енергия от възобновяеми източници.

Накъде

Темата за ВЕИ има връзка с климатичните промени и политиките по ограничаване на въглищната енергетика и фосилните горива, свързана е с енергийната независимост на страната, а икономическият ефект се измерва с осигуряването на енергия на по-ниска цена - според Борислав Сандов, министър на околната среда и водите. Въпросът според него е добре да се прецени къде да се съсредоточат новите източници на чиста енергия.

Според други представители на правителството декарбонизация не бива да е равно на затваряне на енергийни мощности. Трансформация, инфлация, война, но енергетиката е основа на всеки бизнес и е част от разхода на всеки, това налага промените да се правят внимателно, за да не се стига до по-високи цени и недостиг. Открояват се два важни въпроса:

• Какво ще става с батериите, когато приключи цикълът им на употреба?
• Как чрез законодателни промени да се улесни по-бързото присъединяване на домакинствата, изградили ВЕИ мощности?

С премерена крачка

Говорим за ВЕИ и ползите от зелената енергия, но… за производството на тези съоръжения са нужни ценни метали. Евродепутатът Радан Кънев обърна внимание, че освен забавяне на доставките има и свръхувеличено търсене на т. нар. критични материали, необходими за тези нови технологии. Трендът на пазара показва също, че трябва да се търси начин за съхраняване на енергията, а не само да се мисли как да я произведем. Технологичният преход вече е факт и въпросът е дали ще съумеем да сме сред лидерите в този преход. Задава се и въпросът кой и как ще осигури финансовите средства за този преход. Погледите се насочват към фондовете на ЕС. А това води до увеличаване цените на емисиите. Според Кънев регионалното сътрудничество ще дава възможност излишната енергия да се пренася там, където има недостиг.

Мощности и инвестиции

Депутатът Владислав Панев е на мнение, че инвестицията във ВЕИ си заслужава, тъй като това гарантира по-ниска цена от пазарната. Народното събрание трябва да създаде нормативна рамка, процедурите да станат по-разбираеми, да се осигури реална възможност за независимост на домакинствата и на бизнеса, а съответно и неговата конкурентоспособност.

Електроенергийния системен оператор има ключова роля в интеграцията на ВЕИ мощностите, увери изпълнителният директор на дружеството Ангелин Цачев. По негови думи зелената енергия не е плашеща, а е безалтернативна, тя ще е ключова в енергийния микс на ЕС. Заявени са над 20 хил. MW нови мощности. Но без системи за съхранение и без базови мощности няма да може да направим вярната крачка напред. На думи е по-лесно, но на практика трябва цялата енергийна система да се подготви за присъединяването на ВЕИ. Нужно е да се помисли за системи за съхранение на енергията, акумулиращи централи, водородни системи, но и ядрената енергетика трябва да се развива, за да има устойчивост на енергийната осигуреност. Всеки регион си има своята специфика и не може готови модели да се пренасят механично, а трябва да се съобразят даденостите на слънце, вятър и вода. Развитието на мрежата да се планира наред с изграждането на проектите и новите мощности. Иначе ЕСО няма как да изразходва обществен ресурс, без да са сигурни инвестициите.

В съюз с технологиите

Изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев също е на мнение, че основен въпрос е кое да е първо: мрежата да е готова, или инвестициите. Но според него това е като философският въпрос за яйцето и кокошката. По въпроса за оползотворяването на излишната енергия и трансформирането ѝ във водород. На свой ред Димитър Енчев – съосновател и директор на CWP Global, констатира: „Сега сме естествени съюзници с енергетиката, която преди 15 години не ни искаше, тъй като бяхме скъпи“.

Изпълнителният директор на Телелинк Инфра Сървисис Руслан Папазян се включи в дискусия за най-новите технологични и пазарни разработки, които спомагат за декарбонизация на електроенергийния сектор. През следващите десетилетия се предвижда цифровите технологии да направят енергийните системи в света по-свързани, по-интелигентни, по-ефективни, надеждни и устойчиви. Това е възможно чрез създаване на дигитални близнаци. Ефективността и оптимизирането на разходите за мрежови активи и за тяхната поддръжка са основните цели при въвеждането на технологията дигитални двойници.

Финансиране

„Пощенска банка е отпуснала над 60 млн. евро кредити за производство на електроенергия от възобновяеми източници и за подобрения, свързани с енергийната ефективност, като работим и по сделки за други 65-70 млн. евро. Това показва, че вярваме в производството на енергия от ВЕИ, същевременно стимулираме инвестиции, които бизнесът би могъл да направи за по-добра енергийна ефективност, така че да намали разходите си за потребление на електроенергия“ - това посочи Асен Ягодин, член на УС и изпълнителен директор на Пощенска банка.

Перспективи

Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електрическа енергия Никола Газдов обърна внимание, че договори за закупуване на енергия от възобновяеми източници се преобразуват в дългосрочни и има нарастваща тенденция за това. Така се гарантира дългосрочна перспектива и за производителите на енергия, и за потребителите. Пред този тип договори стоят много предизвикателства - например променливостта на цените, недостатъчната регулаторна практика и несигурността във веригата за доставки.

Високите цени на електроенергията и волатилността на пазарите се превърнаха в катализатор за декарбонизацията на индустрията, която се стреми да постигне стабилни цени и предвидимост.  Всеки по-голям енергиен консуматор търси отговор дали да изгражда централи за собствена консумация и как точно тази енергия да бъде съхранена. Големият въпрос е как на индустрията да се предложат продукти, които да задоволят профила им на потребление, а да са и на предвидими цени.

Къде сме ние

Енергията от ВЕИ в общия микс в България е между 19 и 22%. В ЕС средно е 37%, като в Австрия и Германия е над 70%, в Нидерландия обаче е 17%, сочат данните за 2021 г.

Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори:

Умен подход към новите решения

Снимка - Велина Георгиева

Когато говорим за енергийни решения за индустрията, трябва да сме наясно, че те не са универсални, тъй като проблемите на металургията не са проблеми при биотехнологиите, нито пък за добивната индустрия, на торовите заводи или на циментопроизводството. Всеки технологичен процес е специфичен и това, което работи при едни, няма да сработи при други. Често говорим за водорода, но моето лично мнение е, че неговата роля трябва да е по-скоро като суровина и по-малко като енергиен източник.

При производството на водород има множество енергийни преобразувания, поради което общата ефективност спада. Сега бизнесът се концентрира върху изграждането на ВЕИ за собствени нужди и е нужно да се насърчи съхранението на енергия в промишлените предприятия. Ако всеки си изгради фотоволтаични централи, без да се направи система за съхранение на енергията, ще отрежем от профила пиковите часове на максимално и минимално потребление, а после ще се търси нощна енергия. Индустрията може да бъде подпомогната с цел максимално да се оползотворява енергията, произвеждана за собствени нужди.

В нашата федерация са предприятия с непрекъснат цикъл на производство и за тях най-добър е „равният“ профил. От пазара търсим подходящото допълнение на подходяща цена. Въпросът е как да се предложи декарбонизиран продукт. Той например може да е смес от ВЕИ и ядрена енергия. Декарбанизацията на индустрията върви заедно с декарбонизацията на енергетиката. Трябва да решим как да се декарбонизира и другата енергия, която потребяваме. Освен всичко трябва да получаваме енергията и на конкурентна цена. Иначе ще постигнем целите по декарбонизацията по много бърз начин.

Ангел Желязков, изпълнителен директор на „Биовет“ АД:

С нова визия в използването на зелената енергия

 Снимка Списание Икономика

„Биовет“ е производствено предприятие в областта на биотехнологиите, едно от най-големите в България. Компанията разполага с три производствени площадки и основната дейност е ферментация и производство на фармацевтични продукти. Работим с непрекъснат цикъл на производство, с живи микроорганизми и консумацията ни за 1 час е 45-50 MW. Това е сложна енергийна система от гледна точка на развитие, поддръжка и управление. И ето как се хвърлихме в зеления енергиен преход. Времената са трудни, за нас като отговорно предприятие преходът трябва да се осъществи. Той ще е продължителен, няма да стане за кратко време, но в даден момент ще даде предимство особено на онези, които са експортно ориентирани.

Преди две години взехме стратегическо решение за развитие на алтернативни източници за производство на електроенергия. Вече оперираме със слънчев парк с 25 МW мощност и в инвестиционната си програма за тази година имаме заложени още 150 MW соларни мощности. Те са близо до производствените ни площадки и целта е да ни снабдяват с електричество. Това е първата стъпка., Когато слънцето грее през деня, след няколко години ще има излишна енергия. За нас, които разчитаме на нея за свои нужди, инвестицията ще се осмисля. Търсим решения как да съхраняваме излишните количества, как да я конвертираме, за да може да я използваме и през другата част от денонощието, когато няма слънце.

Това може да става чрез батерии, но има и други решения. Като предприятие с различни производствени дейности, имаме нужда от топла вода, пара, хлад. Търсим начини за превръщане на слънчевата енергия в други енергоносители. Има котли, които позволяват гъвкавост. Произвеждайки водород, може да го смесваме с метан, и да го ползваме в различни съоръжения, които работят с такъв енергоносител.

Текстът е част от бр. 109 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.