Ерата „Кастро“ в Куба приключва

Раул Кастро беше казал на последния конгрес на партията през 2016 г., че ще бъде последният, воден от "историческото поколение", което се бори в Сиера Маестра, за да свали подкрепяния от САЩ диктатор по време на революция през 1959 г. Той вече предаде президентството на 60-годишния Мигел Диас-Канел през 2018 г.

Конгресът е най-важното заседание на партията, което се провежда на всеки пет години, на който се прави преглед на политиката и фиксиране на лидерството.

Вярвам горещо в силата и образцовия характер на моите сънародници и докато съм жив, ще бъда готов да защитавам отечеството, революцията и социализма“, каза Кастро на стотици партийни делегати в конгресен център в Хавана.

Събитието се провежда при закрити врати, но откъси се излъчват по държавната телевизия.

Кастро, който стартира редица социални и икономически реформи, за да отвори Куба, след като наследи лидерството от брат си Фидел през 2008 г., приветства Диас-Канел като един от новото поколение лидери. Очаква се именно той да го наследи като първи секретар на партията, най-мощната позиция в еднопартийната система на Куба.

По-възрастните кубинци заявиха, че Кастро ще им липсва, въпреки че повечето признаха, че е време да предаде щафетата.

Раул Кастро осъждаше враждебността на САЩ в лицето на бившия президент Доналд Тръмп. Неговият наследник Джо Байдън обеща да отмени някои от санкциите срещу "Острова на свободата", въпреки че Белият дом заяви в петък, че промяна в политиката на Куба не е сред най-важните му

Според Кастро Куба е готова за "нов тип отношения със САЩ, без да се налага да се откаже от принципите на революцията и социализма".

Натиск за реформиране

Новите лидери на Куба са изправени пред най-тежката икономическа криза след разпадането на бившия благодетел -  Съветския съюз, а и се наблюдават признаци на нарастващо разочарование, особено сред по-младите кубинци.

Затягането на търговското ембарго в САЩ от десетилетия и пандемията от коронавирус влошиха ликвидната криза в болната, централно планирана икономика. Това доведе до недостиг дори на основни стоки, като много кубинци прекарват часове на опашки, за да купуват хранителни продукти.

След разширяването на достъпа до интернет през последните години кубинците все по-често използват социалните медии като платформа за изразяване на критики, докато онлайн недържавните медии оспорват правителствения монопол върху масовите медии.

Затегнатият контрол върху публичните пространства от властите поддържа протестите все още сравнително редки и малки, но те се увеличават в цялата страна.

Ужасната икономическа ситуация подтикна правителството да ускори прилагането на реформите, договорени за пръв път от партията през 2011 г. Тази година инфлацията скочи четири или пет пъти, според икономисти. Хавана е доларизирала части от икономиката, оставяйки тези, които не получават парични преводи от семействата си в чужбина, или които не печелят твърда валута от туризма, да се борят за оцеляване. Това напълно отменя равенството - стълб на легитимността на партията.

Кастро заяви в петък, че е важно да се ускорят реформите, като осъди "инерцията, конформизма и липсата на инициатива" в държавните компании. И все пак той каза, че реформите, подхранващи частния сектор, не трябва да надхвърлят определени граници, които биха довели до „разрушаване на социализма и края на националния суверенитет".

Партийни бойци като Рожелио Мачадо, учител по математика, казват, че са били уверени, че новото поколение е готово да извърви този сложен път. "Страната ни се нуждае от промени и новото поколение е по-научно подготвено да продължи пътя на социализма", казва той.

Но правителствени критици, като активиста Луис Мануел Отеро Алкантара, когото Хавана обвинява, че е част от подкрепения от САЩ опит за мек преврат, казват, че смъртният звън звучи за революцията. "Раул предава властта на човек с малко харизма и който няма много народна подкрепа", казва той, докато организира поредния си протест срещу правителството. "Това ни отвежда с една крачка по-близо до демокрацията."