ЕС поиска всички страни от ООН да наложат санкции на Русия

Страните от Европейския съюз, включително България, призовават всички страни от ООН да обмислят налагането на санкции на руски и украински граждани, каквито ЕС предприе след анексирането на Крим точно преди 3 години на 18 март.

Призивът се съдържа в специално изявление на Федерика Могерини, Върховен представител на ЕС за външните отношения. Още в заглавието му е отбелязано, че той е от името на 28-те страни на съюза, което означава, че е съгласуван с външните министерства.

Документът е публикуван на руски език и категорично заявява подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Той припомня също, че има 2 резолюции на Общото събрание на ООН - от 27 март 2014 г., осъждаща провеждането на незаконния референдум и последвалото скоростно анексиране на полуострова, както и от 19 декември 2016 г., осъждаща дискриминационните практики на руските власти и призоваваща Генералния секретар на ООН да намери начин и средства за изпращане в Крим на мисия международни наблюдатели.

Могерини повтаря още веднъж от името на всички страни от ЕС:

„Не признаваме и продължаваме да осъждаме това нарушение на международното право. То, както и преди, е пряко предизвикателство към международната сигурност със сериозни последици за международния ред, осигуряващ единството и суверенитета на всички държави.

Европейският съюз остава на позициите си за пълна реализация на политиката си на непризнаване, включително чрез ограничителни мерки. (...) ЕС не признава нито проведените от Руската федерация избори на Кримския полуостров, нито избраните местни или национални представители.

За изминалата година продължаващата милитаризация на полуострова продължи да влияе на ситуацията в областта на сигурността в района на Черно море, а ситуацията с правата на човека на Кримския полуостров продължи да се влошава. Правата на кримските татари бяха сериозно нарушени със затварянето на кримско-татарски медии, забраната за дейността на Меджлиса – органът за самоуправление на кримските татари, и преследването на неговите лидери.“

След това в текста се изреждат конкретни имена на преследвани, арестувани и обвинени активисти на татарите, както и на режисьора Олег Сенцов и активиста Александър Колченко, които руски военен съд изпрати през август 2015 г. за 20 и за 10 години в затвора за „създаване на терористична групировка“. ЕС призовава за незабавното им освобождаване, „както и на всички, задържани и осъдени в нарушение на международното право“.

„Всички текущи дела за нарушаване правата на човека, като например: насилствено изчезване, изтезания и убийства, трябва подробно да бъдат разследвани. Пълният, свободен и безпрепятствен достъп на международни правозащитници до цялата територия на Украйна, включително Крим и Севастопол, както и преди, остават изключително важни.“

Държавният департамент на САЩ също припомни позицията на страната в навечерието на датата на т.нар. референдум от 16 март 2014г. „Крим е част от Украйна. САЩ отново осъждат руската окупация на полуострова и призовават за незабавното й прекратяване. Санкциите ни, свързани с Крим, ще останат в сила, докато Русия не предаде полуострова обратно на Украйна“, заяви говорителят Март Тонър.

В текста Русия е обвинена в завземане и окупиране на Крим и провеждане на нелегитимен референдум, „в който местното неселение бе принуждавано да гласува, докато тежко въоръжени чуждестранни сили са окупирали земите им“.

Документът също говори за „руски окупационни власти“ в Крим, провеждащи кампания за „потискане на несъгласните“. Наблюдатели на правозащитни организации са регистрирали насилствени изчезвания, убийства, изтезания и наказателно затваряне в психоклиники.