Пътищата през 2025-а: Тол контрол, големи бонуси и нестабилна почва

2025-а ще остане в историята на българската инфраструктура като годината, в която държавата най-накрая призна: парите не достигат, но времето за чакане изтече. От финализирането на магистралата към Сърбия до историческия завой към частни концесии за тунелите под планините, секторът премина през турбулентна трансформация. Между дигиталния скок на тол системата, която вече мери средна скорост, и тежката сянка на близо 2 милиарда лева неразплатени дългове, България се опитваше да строи бъдещето си върху основи, които спешно се нуждаят от ремонт.

Безспорно годината преминава под знака на борбата за пътна безопасност. Темата влезе остро в дневния ред след катастрофата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна. Трагедията не остана просто в статистиката - баща ѝ поиска оставки в Агенция „Пътна инфраструктура“, превръщайки личната си болка в кауза за цялото общество. Реакцията на властта обаче беше предпазлива: регионалният министър Иван Иванов (БСП) не прибегна до уволнението на инж. Йордан Вълчев, въпреки огромния натиск. Този акт на административно съхранение беляза отношенията между държава и граждани през цялата година, оставяйки въпроса: колко струва отговорността?

Натискът от трагедията край Телиш принуди АПИ да извади на светло списъка с 36-те най-рискови пътни участъци в страната. Символично е, че в същата година един ученик създаде карта на „черните отсечки“ в България - акт, който за пореден път показа, че гражданската енергия често изпреварва институционалната пъргавина.

В опит да се модернизира контролът, тол системата претърпя сериозни метаморфози. Годината беляза завръщането на Олег Асенов начело на управлението. Самият той пък коментира, че тол системата е „Спящата красавица“, която е била събудена с целувка. Това „събуждане“ обаче дойде със солидна цена за данъкоплатеца, която стана ясно едва в края на годината.

Държавата започна подготовката на нов мащабен договор с „Капш“, който на практика гарантира присъствието на компанията до 2030 г. срещу допълнителни 127 млн. лв. На този фон дебатът за „златните комисиони“ на посредниците (над 60 млн. лв. годишно) отново бе подминат в парламента, докато камерите официално започнаха да мерят средна скорост и да санкционират нарушителите. 

Строителният фронт през 2025 г. се сблъска с непредвидени природни и финансови препятствия. Магистралата „Хемус“ пое по нов път. Беше издадено разрешение за строеж на нови 14 км.

Историческото съгласие между кабинета и еколозите за преминаването на последното парче от „Струма“ през Кресненското дефиле даде „зелена светлина“ за строителството на обхода. Вече се проектира и трета лента в посока София.

Един от най-критичните проекти - магистралата Русе – Велико Търново - се натъкна на сериозен проблем с нестабилните почви. Геоложките предизвикателства наложиха препроектиране в определени участъци, което забави темпото. Държавата все пак успя да подсигури финансиране от над 1 млрд. лв. за два лота и да очертае амбицията пътят да стигне до Маказа.

Тунелът под Шипка бе разделен на етапи. Докато детайлите по самия тунел се уточняват, северният подход към съоръжението вече получи разрешение за строеж, което е първата реална стъпка към пробиването на Стара планина.

Икономическата рамка на годината беше изпълнена с противоречия. МРРБ призна за над 1.8 млрд. лв. неразплатени задължения към строителния бранш за минали периоди. В същото време избухнаха скандали за раздадени бонуси на ръководството на АПИ в размер на половин милион лева. Това „раздвоение“ на държавния интерес – между недостига на средства за поддръжка на пътищата и щедростта към администрацията – остава един от големите дефицити на 2025 г. Нещо повече - в края на годината бе приета промяна на методиката на индексация на строителни договори, което означава, че държавата ще трябва да подсигури още пари за следващите години, тъй като големите инфраструктурни обекти ще поскъпнат още.

Инфраструктурната 2025-а ни научи, че технологичният напредък (тол системата) не може да скрие административната инертност, и че докато не решим проблема с нестабилните почви и още по-нестабилните договори, българският данъкоплатец ще продължи да плаща най-високата цена - тази на забавеното развитие.

Два „бушона“ ще гръмнат, за да оцелее шефът на АПИ

Министърът на регионалното развитие Иван Иванов иска оставките на директор на дирекция и на началник на отдел. Министърът от квотата на БСП обаче не търси отговорност от председателя на Пътната агенция инж. Йордан Вълчев.

АПИ показа 36-те рискови пътни участъци в страната

Най-късно до 15 август ще бъдат обезопасени всички 36 рискови пътни участъци в страната, става ясно от публикувания план за действия от Агенция „Пътна инфраструктура“. Въпросните отсечки са идентифицирани отдавна като рискови, но за тях се заговори едва след тежката катастрофа край Телиш, при която загина 12-годишно дете.

Правителството обеща вече наистина да вземе мерки срещу войната по пътищата

Кабинетът се заема с пътната безопасност в страната. Това беше лайтмотивът по време на междуведомственото заседание, свикано по повод тежкия пътен инцидент край селата Радомирци и Телиш, при който загина 12-годишно момиче. За събота се организира мащабен протест срещу правителството заради бездействието на държавата по повод войната по пътищата.

Ученик създаде карта на „черните“ отсечки в България

В забележителен акт на гражданска инициатива, ученикът Мартин Атанасов от София създава „Черна писта“ – интерактивна онлайн карта, която визуализира всички пътнотранспортни произшествия (ПТП) в България от 2021 г. до днес. Проектът е мотивиран от трагедията, при която загина 12-годишната Сияна и цели да промени общественото възприятие за пътната безопасност, като предостави ясна и достъпна информация. Въпреки конструктивното съдействие от страна на МВР, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е отказала да предостави ключови данни за състоянието на пътищата у нас. 

МРРБ откри 1.8 млрд. лв. неразплатени задължения за 2024 г.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще се нуждае от поне 1.8 млрд. лв., за да се разплати по задължения от 2024 г. Това се разбра от изказване на регионалния министър Иван Иванов (БСП) по време на заседание на Комисията по регионално развитие в парламента. Около 500 млн. лв. трябва да бъдат разплатени към общините за проектите, залегнали в бюджета за миналата година. Другите 1.3 млрд. лв. трябва да се подсигурят за Агенция „Пътна инфраструктура“.

МС погасява близо половин милиард от задълженията на АПИ към пътни фирми

Правителството осигури значителна финансова инжекция за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), отпускайки над 444.7 млн. лв. (444 789 300 лева) за 2025 г. Основната цел на тези средства е да се погасят дългогодишни задължения към фирми, поддържащи републиканската пътна мрежа. Друга част ще отидат за индексации на договори, свързани с полагането на маркировка и пътни знаци.

Строителството на магистрала Русе – Велико Търново се натъкна на проблем с почвата

Проектът на обход на град Бяла, който се явява втори лот от магистралата между Русе и Велико Търново, трябва да бъде променен. Това се разбра от изказване на регионалния министър Иван Иванов, който направи инспекция на строителството, започнало в края 2023 г. Причината, по думите на министъра, са открити в процеса на работа льосови почви, т.е. нестабилни, характеризиращи се с високо съдържание на фин пясък и прахови частици.

Над 1 млрд. лв. са осигурени за два лота от Русе – Велико Търново

С над 1 млрд. лв. евросредства ще бъдат дофинансирани два участъка от магистралата Русе – Велико Търново. Става въпрос за лотовете между Русе и Бяла, както и за обхода на Бяла, които са одобрени за финансиране по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. Това става ясно от прессъобщение на Министерство на транспорта.

Най-големите строителни фирми искат да изграждат пътя Бяла – Велико Търново

Най-големите строителни компании в България участват в поръчката за строителството на 60-километровата магистрална отсечка между Бяла и Велико Търново. Прогнозната стойност е близо 3 млрд. лв. без ДДС. Всички кандидат-строители са обединени в консорциуми, в някои от които има и чуждестранни участници от Румъния, Турция и Италия.

Километър от „Струма“ през Кресна надскача с много цената на „Русе – Велико Търново“

Космическата цена от 50 млн. лв. за километър от последния лот – между Бяла и Велико Търново от магистрала „Русе – Велико Търново“ – всъщност може да се окаже съвсем прилична. Особено ако се сравни с това, което се подготвя за магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.

Магистрала „Европа“ е завършена: Последният участък ще бъде пуснат в неделя

Последната отсечка от магистрала „Европа“ – между Сливница и Софийския околовръстен път – ще бъде пусната за движение в неделя, 14 септември. Това стана ясно от думите на регионалния министър Иван Иванов по време на изслушване в ресорната парламентарна комисия. С пускането на тези 16.5-километра на практика строежът на магистралата към Сърбия завършва окончателно.

Еколозите се разбраха с кабинета за „Струма“ през Кресна

Оттеглени са жалбите и са прекратени съответните съдебни производства, които оспорваха законосъобразността на изграждането на последния незавършен участък от магистрала „Струма“ – през Кресненското дефиле. За целта няколко институции и неправителствени организации, които заведоха жалбите, са подписали споразумения, които ще дадат възможност последното парче да бъде изградено изцяло извън дефилето.

Издадено е разрешение за строеж за „Струма“ през Кресна

Издадено е разрешението за строеж на обходния път на Кресна, като изпълнението трябва да започне още този месец. Това съобщи регионалният министър Иван Иванов, цитиран от пресцентъра на ресорното ведомство. Обходът е част от проекта за преминаване на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.

„Струма“ през Кресна: Съдбата на платното към Гърция още не е ясна

Разрешението за строеж на Обходния път на Кресна вече е факт, очаква се в петък да бъде публикувано в „Държавен вестник“. Изпълнителите са дали заявка, че ще работят „интензивно“, за да може обектът да бъде завършен по-рано от предвидения 2-годишен срок. Това стана ясно по време на изслушване на регионалния министър Иван Иванов (БСП) и председателя на АПИ инж. Йордан Вълчев в регионалната комисия в парламента. Те коментираха още, че платното в посока София, което по договор е част и Обхода на Кресна, трябва да бъде завършено до 2031 г. И най-вероятно ще се ползва двупосочно, докато се намери решение за другото платно. А съдбата на платното в посока Гърция не е ясна.

Северният подход към тунела под Шипка получи разрешение за строеж

Дългоочакваният проект за тунел под връх Шипка и обхода на Габрово вече има „зелена светлина“ строителство, но само частично. Министърът на регионалното развитие Иван Иванов е подписал разрешение на 20 ноември 2025 г., с което се дава старт на строително-монтажните работи за първия етап от обекта. Важно уточнение е, че издаденото разрешение не е за пробива на самия тунел под върха, а за довеждащата инфраструктура от северната страна (откъм Габрово).

Тунелът под Петрохан може да струва между 1.3 и 2.2 млрд. лв.

Проектът за скоростен път Монтана – София с ключовия тунел под прохода Петрохан вече има конкретни финансови измерения. Трите разглеждани варианта за тунела варират между 1.3 млрд. лв. за най-късия с дължина около 7 километра и стигат до над 2.2 млрд. лв. за най-дългия с дължина над 14 километра. Информацията става ясна от публикация във Facebook на народния представител Росица Кирова (ГЕРБ) след проведено заседание на Експертния Технико-Икононически съвет към Агенция „Пътна инфраструктура“.

Магистрала „Рила“ ще се строи чрез концесия

Правителството прави първи стъпки към реализирането на автомагистрала „Рила“ чрез концесия. Тази стъпка бележи ключов момент в дългогодишната сага около един от най-амбициозните инфраструктурни проекти в България, който трябва да свърже трите основни магистрали в страната.

Година след откриването тунел „Железница“ ще се ремонтира

Почти година след откриването на тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“ асфалтовата настилка ще се кърпи. От понеделник се ограничава движението за всички моторни превозни средства в тръбата в посока Кулата, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Укрепването на пътя Ботевград – Лютидол поскъпва с още 57 млн. лв.

Строителството на 20-километровата отсечка между Ботевград и Лютидол поскъпва с над 57.2 млн. лв. без ДДС. Така километър от пътя ще надхвърли 13.5 млн. лв. Новото увеличение е заради свлачищата, които бяха установени преди повече от година, но Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщи за тях официално, едва когато пътят започна да се разпада.

Отсечката Мездра – Ботевград е частично отворена за движение

Движението по дългоочаквания участък от пътя между Мездра и Ботевград е частично възстановено. Това съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), като уточниха, че става въпрос за трасето с дължина 13 км, преминаващо между двата града, включително обходите на селата Лютидол, Типченица, Новачене и Скравена.

Иванов подписа за строителството на още 14 км от магистрала „Хемус“

Нови около 14 километра от лот 4 на автомагистрала „Хемус“ получават зелена светлина за строителство. Министърът на регионалното развитие Иван Иванов подписа разрешение за строеж, съобщават от ресорното ведомство, но без да се уточнява кога ще бъде направена първа копка.

„Хемус“ пълзи напред с още 3 км: АПИ пуска движението към Луковит и Угърчин (Снимки)

След дълго чакане и поредица от отлагания, строителството на първия участък от магистрала „Хемус“ приключва окончателно в събота с пускането на последните 3 километра от този лот. Около обяд движението ще бъде пуснато в отсечката от пътен възел „Дерманци“ до етапната връзка с третокласния път Луковит - Угърчин. Този кратък сегмент е ключов, защото позволява на леките автомобили да слязат от магистралата и да продължат към вътрешността на страната.

Шефовете в АПИ получили още половин милион лева бонуси

В Агенция „Пътна инфраструктура“ продължават бонусите за ръководния състав. За три месеца са изплатени над 450 хил. лв. на служители с ръководни функции, става ясно от отговор на регионалния министър Иван Иванов на депутатско питане. Министърът е лаконичен и не дава подробности на база какви критерии са раздадени новите порции бонуси.

Дневна винетка и нови тол такси: Парламентът прие ключови промени в законите за пътищата

В България вече ще има еднодневна винетка за леките автомобили, а тол таксите ще се изчисляват по нов принцип – ще се включва и степента на замърсяване на автомобила. Промените в Закона за пътищата бяха приети от Народното събрание окончателно на второ четене в сряда вечерта. По този начин България прави първи стъпки към по-справедлива и екологично ориентирана система за пътно таксуване.

Олег Асенов се връща начело на тол управлението

„Националното тол управление“ има нов директор. Рокадата е факт само ден след разпореждането на премиера Росен Желязков, отново през главата на регионалния министър Иван Иванов (БСП), да има кадрови промени в структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“. За директор на структурата, която е под шапката на АПИ, считано от 13 февруари, е назначен инж. Олег Асенов.

Посредниците в тол системата получили 63 млн. лв. комисиони през 2024 г.

През 2024 г. националните доставчици на услуги (НДУ) са получили около 63 млн. лв. комисиони от събраните пътни такси в България. Това показват изчисления на Economic.bg на база реализираните приходи в системата за изминалата година.

АПИ дава още 127 млн. лв. на „Капш“ – тол системата остава „заложник“ на компанията до 2030 г.

Сценарият, за който експерти и политици предупреждаваха от години, вече е факт. Вместо обещаваната независимост, българската тол система ще остане „заложник“ на технологичната компания „Капш“ поне още пет години. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) откри процедура за „договаряне без предварително обявление“ на стойност 127.5 млн. лв. без ДДС. Целта е досегашният изпълнител – Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“, избран при последното правителство на Бойко Борисов – да продължи да поддържа електронната система за събиране на пътни такси до края на 2030 г.

„Спящата красавица“: Тол системата била събудена с целувка

Само преди два дни регионалният министър Иван Иванов официално призна, че значителна част от тол системата реално не работи. А в четвъртък шефът на Националното тол управление проф. Олег Асенов опита да замаже положението в ефира на БНТ, като призна фактите, изнесени от министъра, но разказа романтична приказва за тол системата.

Тол системата ще следи и моментната скорост на автомобилите

Тол камерите, които вече налагат глоби за превишена средна скорост на автомобилите, скоро ще започнат да засичат и моментната. Това обяви председателят на Националното тол управление Олег Асенов в интервю за Нова телевизия.

Санирането по ПВУ става безплатно за всички

Вторият етап от програмата за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) ще бъде с осигурено 100-процентово финансиране за гражданите. Така на практика цялата програма ще е безплатна за всички одобрени блокове. Това обяви регионалният министър Иван Иванов след заседанието на Министерския съвет. Договореното с Европейската комисия решение идва на фона на рискa от загуба на средства поради сериозното забавяне на програмата по-рано.

ВиК секторът в България има спешна нужда от 33 млрд. лв.

Регионалният министър Иван Иванов е възложил да бъде направен анализ на бизнес плановете на ВиК операторите, така че да стане ясно дали навсякъде е обосновано покачването на цената на водата, което влезе в сила от 1 януари тази година. Това се разбра от изслушване по темата, в което участие взеха и председателят на КЕВР Иван Иванов и изпълнителният директор на „Български ВиК Холдинг“ Ирена Георгиева.

Още натоварване за бюджета: Държавата се съгласи да плаща повече на строителите

Цената на големите инфраструктурни проекти – магистрали, жп линии и ВиК мрежи – е много вероятно да скочи още. Правителството одобри редакция на Методиката за индексация, с която доброволно се отказва от досегашния механизъм, ограничаващ плащанията към фирмите при отпуснати аванси. Новите правила задължават държавата да начислява инфлационни добавки върху пълната стойност на извършената работа, без да намалява сумата заради дадени предварително аванси.