ВиК секторът в България има спешна нужда от 33 млрд. лв.

Регионалният министър Иван Иванов е възложил да бъде направен анализ на бизнес плановете на ВиК операторите, така че да стане ясно дали навсякъде е обосновано покачването на цената на водата, което влезе в сила от 1 януари тази година. Това се разбра от изслушване по темата, в което участие взеха и председателят на КЕВР Иван Иванов и изпълнителният директор на „Български ВиК Холдинг“ Ирена Георгиева.

По думите на министъра утвърдените цени не надхвърлят нивото на социална поносимост. Той допълни, че разбира недоволството на гражданите, но според него е коректно да се говори за актуализация на цените, тъй като водата не поскъпвала навсякъде. Три дружества намаляват цената, а други – по нареждане на министъра все още не са се възползвали от по-високите цени.

Не следва да се говори за необосновано увеличение на цените, но стои въпросът доколко е справедливо спрямо потребителите. Това ще стане ясно след анализите ни“, заяви министърът.

Председателят на КЕВР обясни, че актуализацията на цените е вменена като задължение на комисията и няма как да не бъде направена. Той допълни, че въпреки това регулаторът се съобразява с няколко фактора, които са неизбежни, и които водят до увеличение на цените – задължителното увеличение с 15% на възнагражденията на работещите в дружествата, инфлационния индекс и цената на електроенергията.

По думите на Иванов, въпреки че дъщерното дружество на „Българския ВиК Холдинг“, търгуващо на свободния пазар на ток – „ВиК Енерджи груп“, подпомага операторите с общи доставки, цената на енергията е нараснала в пъти.

Цената на водата е увеличена средно с 4.5%“, заяви председателят на КЕВР, уточнявайки, че цените са пределни, т.е. операторите могат да решат да оскъпят услугата и с по-малко.

Той допълни, че има три дружества, при които има намаление, при 17 увеличението е между 0 и 6%, а при 7 – между 6 и 10%. Само едно дружество е увеличило цената с над 10% и това е ВиК Сливен.

По думите на министър Иванов нужните инвестиции в сектора са огромни и те не могат да бъдат направени само със средства от държавния бюджет или от европрограми. Така например 6.3 млрд. лв. са необходими за постигане на съответствие с директивата за пречистване на градски отпадъчни води. Други 7.3 млрд. лв. трябват за постигане на съответствие с директивата за качеството на водата, предназначена за консумация от човека. За обновяване на съществуващата ВиК инфраструктура пък са нужни 19.8 млрд. лв.

Консолидация и ВиК закон

Фокусът на дискусията обаче се измести върху консолидацията на ВиК дружествата, която е поета като ангажимент пред Брюксел за получаване на пари по Плана за възстановяване и устойчивост. В него е заложено и изготвянето на нов ВиК закон, който обаче не успява да бъде приет през последните 3 години, въпреки че почти всеки кабинет – служебен или редовен – излиза със свои поправки.

Срещу въпросната консолидация се обявиха от „Възраждане“, които поддържаха теза, че общинските оператори се справят много по-добре, като правят инвестиции и дори излизат на печалби с ниски цени на водата. От своя страна министър Иванов контрира, че ако консолидацията и ВиК законът не бъдат изпълнени като реформи, страната ни може да загуби около 560 млн. лв. от ОП „Околна среда“ 2014 – 2020 г., както и около 392 млн. лв. от ПВУ.

Аз няма да подкрепя ваш законопроект“, обърна се министърът към представителите на „Възраждане“.

Това от своя страна отприщи гневна реакция, като се стигна до размяна на обиди, а впоследствие – и до 10-минутна почивка.