КЕВР остава цяла при четвъртия опит за ВиК закон

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) прави четвърти опит да регулира водния сектор в България, публикувайки нов вариант на ВиК закон. Този опит обаче може и да е успешен, тъй като вече не се предвижда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да бъде разделяна на два отделни регулатора. Тази идея беше заложена в предишните законопроекти и КЕВР неколкократно се обяви против нея.

Новият законопроект е качен за обществено обсъждане. Някои от по-съществените промени са свързани с намаление или увеличение на глоби, но не е ясно на какъв принцип някои санкции са завишени, а други намалени.

По същество нормативният акт отново се опитва да консолидира сектора. При предишните опити за прокарване на промените, именно срещу окрупняването на сектора се обяви Сдружението на общините в България.

Припомняме, че първият вариант на закон за ВиК бе представен през ноември 2022 г., когато начело на ресорното ведомство бе служебният министър Иван Шишков. Той не пожъна успех. Вторият вариант бе качен за обществено обсъждане през април 2023 г., но съществени промени в него нямаше. Тогава служебен министър отново бе Шишков и на практика ведомството пренаписа собственото си първоначално предложение.

Третият опит дойде през юни тази година, когато начело на МРРБ застана Виолета Коритарова. Текстовете не се различаваха по смисъл от предишните два опита. Най-вероятно именно заради това тези промени също не пожънаха успех.

Промените в четвъртия опит

Новият ВиК закон е залегнал като задължителна реформа в Плана за възстановяване и устойчивост. Именно с този мотив МРРБ предлагаше да се раздели КЕВР на две – на енергиен и на воден регулатори. Сега обаче става ясно, че след неколкократни срещи с представители на Генералния секретариат на ЕК (RECOVER) и на Генералната дирекция по икономически и финансови въпроси към ЕК (ECFIN), всъщност не се очаква разделянето на органа на две.

Тоест КЕВР отново ще одобрява цените на ВиК услугите и бизнес плановете на водните оператори. Ако бизнес планът не отговаря на изискванията, КЕВР ще има срок от 2 месеца, в които да даде изчерпателни писмени указания за преработване. Този срок в предходния законопроект бе едномесечен.

Цената на водата

В законопроекта е записано, че цената на водата е двукомпонентна и се образува от цената за достъп и цената на куб. м, свързана с доставянето за питейно-битови цели, доставянето на вода с непитейни качества, отвеждането на отпадъчни води от имотите на потребителите чрез канализационната мрежа, пречистване на отпадъчните води.

Правилата за образуване на цените на ВиК услугите, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за одобряването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

Частни ВиК системи

В главата, която регулира правото на собственост върху водоснабдителните и канализационни системи, има нов момент, свързан с индустриалните паркове. Сега е записано, че частна собственост могат да бъдат и:

• системи за водоснабдяване и/или събиране и отвеждане на отпадъчни води и/или пречистване на отпадъчни води на територията на имоти, частна собственост, включително и на територията на индустриален парк;
• системи за водоснабдяване и/или събиране и отвеждане на отпадъчни води и/или пречистване на отпадъчни води в урбанизирани територии, определени за курорти съгласно чл. 76, ал. 1 от Закона за здравето.

Дейността на лица, които предоставят ВиК услуги с такива системи на отделни потребители, но не обслужват особена територия, подлежи на регулиране и контрол от закона. Те също подават към КЕВР бизнес планове.

Най-вероятно именно заради индустриалните паркове и лицата, които на територията им са изградили ВиК мрежи, с Преходни и заключителни разпоредби са направени промени в Закона за индустриалните паркове. Записано е, че при отсъствие на лице, което предоставя комунални услуги, чрез елементи на вътрешната техническа инфраструктура операторът може да:

• изпълнява функциите на оператор на затворена електроразпределителна мрежа и/или на оператор на затворена газоразпределителна мрежа по смисъла на Закона за енергетиката;
• предоставя ВиК услуги на потребителите на територията на индустриалния парк, като тази дейност не подлежи на регулиране и контрол по реда на Закона за водоснабдяването и канализацията.

Административнонаказателната отговорност

Тук има доста промени. Намалена е глобата за физическо лице, което експлоатира, използва ВиК системи или изгражда такива, без необходимото за това основание. В предишният законопроект глобата беше между 2  и 10 хил. лв., а сега горната граница е свалена на 5 000 лв. За повреда на ВиК системи и нарушени правила за експлоатация, глобата е между 1000 и 3000 лв. в новите текстове. В старите бе между 500 и 5 000 лв.

На ВиК оператор, съответно на лице по чл. 48, който по причини, за които отговаря, не е успял да постигне годишните целеви нива на показателите за качество, заложени в бизнес плана, се налага имуществена санкция в размер от 5 хил. до 20 хил. лв., съответно в размер от 2 хил. до 10 хил. лв. за лицето по чл. 48. В предишния законопроект санкцията бе между 20 хил. и 50 хил. лв.