МРРБ „пренаписа“ собственото си предложение за нов ВиК закон

Министерство на регионалното развитие обяви във вторник, че стартира обществено обсъждане на втори вариант на проект на Закона за водоснабдяване и канализация. Първият вариант на проектозакона бе публикуван в края на ноември миналата година. Като мотив за редакцията сега от ведомството посочват отразени и взети под внимание бележки при първото обсъждане.

При сравнение на двата варианта на проектозакон става ясно, че всъщност текстовете са почти идентични, като няма отразени мащабни промени. Единствената редакция е свързана с „ВиК Холдинга“, както и с възнаграждението на членовете на новата Комисия, която ще определя цените на ВиК услугите, като заплащането им е намалено.

Общественото обсъждане на новия законопроект ще продължи 30 дни и е предвидено промените да влязат в сила от обнародването в Държавен вестник.

Припомняме, че проектозаконът от миналата година бе пуснат за обсъждане по бързата процедура - за срок от 14 дни. Тогава като мотив от МРРБ посочваха бързи реформи, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. 

Какви са промените?

В първия проектозакон бе направен опит да се продължи консолидацията в сектора, но и бе въведен нов, изцяло самостоятелен орган, който да регулира цените на ВиК услугите в страната – т.нар. Комисия.

В новият проектозакон е намалено възнаграждението, което получават председателят и членовете на въпросния нов регулаторен орган. Ако във варианта от миналата година бе записано, че председателят получава възнаграждения в размер 90% от осем средни месечни заплати на наети в отрасъла, съгласно данните на НСИ, то сега е посочено, че този процент ще е 93 на сто, но от три средни месечни заплати.

Възнаграждението на членовете на комисията трябваше да е 80 на сто от осем средни месечни заплати на наетите отрасъл ВиК, но сега е направена промяна и те ще получават 85% от три средни месечни заплати.

Новият проектозакон не въвежда нови функции на държавния „ВиК Холдинг“. Няма промени в начина на финансирането му. Интересното в случая е, че в стария проектозакон той бе споменаван с официалното си наименувание. В новия обаче навсякъде е заменен с „юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия“ или „юридическо лице по чл. 48 от Закона“.

Раздел II, чието наименувание в старите текстове бе „Български ВиК холдинг“ сега е заменено от „Упражняване правата на държавата във ВиК операторите с държавно участие в капитала“. 

Не е ясно защо е била нужна подобна редакционна поправка.

Припомняме, че въпросният холдинг бе създаден през 2020 г. с капитал от 1 млрд. лв. и обединява около 24 ВиК оператора. В последните 3 години холдингът раздаде заеми на въпросните оператори, които страдаха от липса на финанси заради високите цени на тока, пандемията и други.

Какво не се променя?

Запазват се правомощията на Комисията освен да одобрява цените на водата, да упражнява контрол за прилагането на вече одобрените цени от ВиК операторите, както и да налага санкции за неизпълнение. Заседанията са открити, когато се разглеждат заявления за одобряване на цени на ВиК услуги. Решенията обаче за определяне на цените се вземат на закрито заседание.

Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, редът за внасяне на предложенията за цените и за одобряването им ще се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие.

Цените могат да бъдат преразглеждани служебно от Комисията или по искане на операторите в няколко случаи – когато възникне непредвидено събитие, което промяна приходите и разходите на операторите, но и при увеличение или намаление на ценообразуващите елементи (цени на горива, електроенергия, минимална работна заплата, водни количества и др).

Заложено е седалището на Комисията да е в София и да бъде независима от изпълнителната власт, като е предвидено единствено да се отчита пред Народното събрание. Дейността ѝ ще се финансира от държавния бюджет.

Консолидацията остава на дневен ред. За да се осигури ефективно управление и експлоатация на ВиК системите, територията на страната се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области. За всяка от тях управлението се осъществява от асоциация по ВиК, а осигуряването на дейностите и услугите се възлага чрез договор на ВиК оператор.

В случаите, в които такова обединение (консолидация) предстои, съответните общини ще бъдат включени в асоциацията по ВиК, общинските активи ще бъдат предоставени за управление на асоциацията и правата на управление ще се упражняват чрез решенията на асоциацията.

Специален раздел в законопроекта урежда въпроса със социалната защита на потребителите на ВиК услугите. Уточнено е, че социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице, в случаите когато нейната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2.8 куб. м на едно лице не надхвърля 2.5 на сто от средния месечен доход на домакинство за съответната административна област. Доходът се определя по данни на Националния статистически институт на годишна база.

Политиката в отрасъла се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството на национално ниво, от областните управители на ниво административна област и от общинските съвети и кметовете на общини на ниво общини.

Посочени са и възможностите за финансиране на отрасъл ВиК. Извън цените на услугите, това са средства от държавния бюджет, общинските бюджети, от юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия, с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и средства от европейски фондове и програми.