Изкуството като бизнес

По-често чуваме и четем за „изкуството да продаваш“, но „да продаваш изкуство“ е още по-голямо предизвикателство, а и сериозен икономически двигател в динамичния свят на технологична надпревара и сблъсък на вкусове. Според The 2024 Global Art Market Report на artprice.com 2024-а е била трудна година за пазара на изкуство поради „комбинация от глобални напрежения, които са накарали най-богатите купувачи на изкуство в света да предпочетат предпазливостта пред ентусиазма, а продавачите да изчакват“. Въпреки това 2024 г. се откроява и като най-динамичната година в историята на световния пазар на изкуство.

В Европа, а и по света, изложенията за съвременно изкуство привличат колекционери, куратори, музеи и хиляди туристи. По данни на Европейския инвестиционен фонд (EIF, 2024), културните и креативни индустрии генерират 354 млрд. евро добавена стойност годишно - около 5,3% от БВП на ЕС, и над 8 млн. работни места. Само визуалните изкуства създават стойност за над 30 млрд.евро. На европейско ниво изложбеният сектор (включително изложения за изкуство) се оценява на 215 млрд. евро икономически ефект (UFI, 2025).

В България пазарът на произведения на изкуството също е динамичен. На Sofia Art Fair 2024, първото изложение за съвременно изкуство у нас с представители от 12 държави, продажби са реализирали 93% от участниците. 53% и 30% от тях са осъществили съответно между 1-5 и 6-10 продажби. Най-скъпата творба на галерия ArtDepot Innsbruck е била на Анселм Кийфър на стойност 220 000 евро. Второто издание на Sofia Art Fair през 2025 г. привлече галерии от 13 държави, над 80 артисти, международни куратори, директори на музеи и хиляди посетители.

Това е и повод да питаме как изкуството се превръща в реален икономически двигател и готови ли са артистите и арт дилърите да развият тази ниша?

Отговорите търсим от художник и арт дилър:

Клементина Манчева: Добри мениджъри ще развият стабилен пазар

 Снимка Личен архив

Клементина Манчева е художник акварелист. Картините й са притежание на ценители в България, Гърция, Сърбия, Македония, Италия, Испания, Австрия, Франция, Германия и Америка – Снимка Личен архив

Художниците, като повечето хора на изкуството, са далече от бизнеса. Никой не си представя, че освен да нарисува по най-добрия начин картината, ще му се налага и да я продаде. Ако от самото начало тръгнеш с идеята за продажба, ще имаш продукт, а не предмет на изкуството. Предполагам това е и причината никой да не ни учи да продаваме, да се занимаваме с  „реализация на нарисуваната картина“. Бизнес уменията, които се изискват за това, вероятно би следвало да са на нивото на търговците, които работят в големите аукционни къщи или най-малкото на икономисти.

Предизвикателство е свитият ни пазар. Всеки художник има трудности да попадне на правилната галерия, където ще срещне картините си с правилната аудитория, така че да бъдат освен оценени, и продадени. Но аз повече от 10 г. продавам в галерии, правя изложби, а през последните години на пандемия и война само по себе си това е постижение. Чета статии, участвам в групи за продажба на изкуство и правя усилия да прилагам наученото.

Работата на художника е да създава изкуство, не да го продава. Галеристите са хората, които продават. Пожелавам си в България да се случи това - мениджъри, подпомагащи развитието на стабилен пазар на изобразителното изкуство. Да се заемат с посредничеството между художника и клиентите. Да запълнят нишата, която е отворена и налага на художника непривични за него роли – да намира галерии, в които да се предлага, или, още по-лошото - да предлага сам изкуството си на пазара.

Стефан Стоянов: Българската сцена има огромен потенциал

Стефан Стоянов е най-активният български арт дилър на глобалната сцена за съвременно изкуство, част от консултативния съвет на Sofia Art Fair. Представяните от него артисти участват във “Венецианското Биенале”, “Уитни Биенале”, “Шарджа Биеннале” и “Пусан Биенале”, присъстват в “MoMA Ню Йорк”, “Музей Мори” в Токио, “Тейт Модерн”, “Галерия Саатчи” в Лондон

Арт дилърът трябва да има дарба и да работи неуморно. Аз съм самоук. Понякога това ме е притеснявало, но по-често ми е помагало. В тази професия етиката е всичко. Важно е да бъдеш коректен с художниците, с кураторите, с клиентите. Всичко се гради върху доверие и дълготрайни връзки. Аз и днес, макар да нямам собствена галерия, работя с петима от авторите, които представях в Америка в галерия „Luxe“ В Ню Йорк. Защото връзката между нас е изградена на почтеност и взаимно уважение.

Международната сцена е огромна, динамична и примамлива. Българската е по-малка и, за съжаление, понякога белязана от завист. Но в нея има огромен потенциал. Вярвам, че Sofia Art Fair ще отвори нови възможности за млади, смели хора. На международно ниво има неписани етични правила, които повечето участници спазват. У нас подобна култура все още се изгражда, но всяка стъпка напред си струва, защото талантливи хора има навсякъде - нужно е просто да им дадем стабилна среда. Въпросът е дали съществува система, която да ги подкрепя. За мен е важно авторите да имат идеи и искрени послания в творбите си.

Наскоро в Истанбул видях впечатляваща галерия – Mental Clinic – и разговарях със собственика ѝ. Той ми зададе въпрос, на който и аз нямам отговор: „Къде са онези колекционери, които някога купуваха цели изложби?“. Когато започвах в Ню Йорк, имаше малка, но изключително силна група колекционери, които подкрепяха артистите с голяма щедрост. Днес тези хора вече си отиват. Новите поколения имат други ценности и култура на потребление.

Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.