Как първият в света глобален търговец Якоб Фугер забогатява

За Грег Стайнмец роденият в Аугсбург, Германия, Якоб Фугер е „първият човек, който осъществява търговия в истински глобален мащаб“. Стайнмец, бивш кореспондент на The Wall Street Journal, представя профил на Фугер в биографията си от 2015 г. The Richest Man Who Ever Lived. В разговор с DW той казва, че по онова време глобалната търговия практически не съществувала, докато германският император Карл V не разширил европейския контрол към Южна Америка по време на управлението си като император на Свещената римска империя и крал на Испания през XVI век.

Нямало е особен свят, с който да се търгува“, отбелязва Стайнмец, освен търговията с Индия и с това, което днес познаваме като Индонезия и Китай.

Но търговците можели да пътуват на запад едва след като Колумб открива Америка през 1492 г., което означава, че за европейците била позната „само половината от земното кълбо“, а Фугер бил „в началото на този феномен“, по-късно наречен глобална търговия.

Как образованието променя всичко

Роден в заможно аугсбургско семейство, чието богатство започва с дядо му – майстора тъкач Ханс Фугер, Якоб получава търговското си обучение във Венеция, Италия. Градът не само оформя вкуса му към Ренесанса, но го запознава и с пробив, който ускорява възхода му: двойното счетоводство.

Тъй като по онова време не съществували бизнес училища, казва Стайнмец, търговските фамилии „изпращали синовете си да стават чираци“, а германците търгували интензивно с Венеция.

Той пренася всички тези венециански тайни, включително двойното счетоводство, обратно в Германия. И е първият в страната, който прилага тези модерни методи“, казва Стайнмец.

Благодарение на прецизната документация Фугер винаги знаел в какво финансово състояние се намира – за разлика от много свои съперници. Той изгражда и разузнавателна мрежа от агенти в големите европейски градове и дори в малки германски селища.

Хората му подавали информация чрез куриери и коне… така че той знаел за нещата преди конкурентите си и можел да използва това в своя полза. Днес информацията е всичко – и тогава било така“, казва Стайнмец.

Банкер на императори

След смъртта на братята си Якоб Фугер поема едноличен контрол върху семейното предприятие през 1510 г. и засилва връзките му с Хабсбургската монархия, като агресивно кредитира императорите Максимилиан I и Карл V. В замяна той получава достъп до доходоносни операции със сребро и мед в Тирол и в тогавашна Унгария. Той не притежава мините пряко, но държи права и дялове, които се оказват изключително печеливши.

По онова време Европа имала малко какво да предложи на Азия освен благородни метали.

Европа не е изнасяла технологии или луксозни стоки“, обяснява Стайнмец. „Но е разполагала със сребро, злато и мед – и именно там Фугер става незаменим.“

Медта захранва една империя

Мартин Клюгер, главен изпълнителен директор на издателство Context в Аугсбург и Нюрнберг и автор на няколко книги за фамилията Фугер, казва, че Индия – тогава технологично и икономически по-напред от Европа – страдала от хроничен недостиг на мед, което било „изключителен късмет“ за минните интереси на Фугерите.

И моментът усилва това предимство: „Васко да Гама открива морския път до Индия през 1498 г., само три години след като Фугерите започват мащабен добив на мед в Нойзол (днешна Банска Бистрица в Словакия). Търсенето рязко нараства, а Фугерите държат предлагането“, казва Клюгер.

Потреблението на мед расте и в Европа – в корабостроенето, оръжейното производство, домакинските съдове и монументалната архитектура. Клюгер отбелязва, че Хабсбургите и унгарската корона често погасявали дългове, като предоставяли минни права, тъй като не разполагали с други средства.

Ограничените търговски познания на аристокрацията действали в полза на Фугерите“, добавя той.

Фугер също така гарантирал, че могъщите, но силно задлъжнели длъжници продължават да плащат. Стратегията му, според Стайнмец, била „да направи себе си незаменим“.

Император Максимилиан постоянно водел войни и трябвало да плаща на наемници. Единственият, който можел да осигури пари бързо, когато Максимилиан имал нужда, бил Фугер.“

Наследство, което остава

Ларс Бьорнер, германски експерт по икономическа история, смята, че Фугер променя европейските финанси, защото убеждава папата да смекчи забраната на Католическата църква за начисляване на лихви, което отваря пътя към съвременните кредитни практики.

Не е тайна, че папата също е обичал да извлича възможно най-висока възвръщаемост. Независимо дали има забрана за лихви или не“, каза Бьорнер наскоро пред германското обществено радио Deutschlandfunk.

В замяна, казва той, Фугер получава дял от църковните приходи, включително от спорната продажба на индулгенции, използвана за финансиране на базиликата „Свети Петър“ в Рим – практика, която в крайна сметка предизвиква протестантския бунт и Реформацията.

Най-видимото наследство на Фугер обаче се намира в родния му баварски град Аугсбург: т.нар. Фугерай – първият в света комплекс за социални жилища, основан през 1521 г. Той функционира и днес и, както преди 500 години, обитателите плащат само символичен наем. Посетители от цял свят обикалят общността, която остава осезаем символ на неговото влияние.

Историците оценяват общото богатство на Фугер на еквивалента на 300 – 400 милиарда долара днес (255 – 340 милиарда евро). В негово време това е представлявало между 2% и 10% от целия икономически обем на Европа – и значително повече от сегашното богатство на Илон Мъск или Джеф Безос, съпоставено с брутния вътрешен продукт на САЩ.

Докато съвременни филантропи като Бил Гейтс се опитват да оформят наследството си чрез фондации, корпоративният историк Борис Гелен казва пред DW, че е малко вероятно те да се доближат до дългосрочното въздействие на Фугер.

Тяхното наследство няма да бъде толкова значимо, колкото това на Фугер“, казва той.