Термопомпите – зелената алтернатива

Декарбонизация на индустрията и домовете е главното предизвикателство за постигане на глобалната промяна на модела към по-устойчива икономика. И докато в последните години индустрията все по-масово преминава към „зелени“ алтернативи, изграждайки собствени възобновяеми и чисти източници, то следващата важна стъпка са жилищата на десетки милиони европейци.

Източниците на отопление и цените толкова варират във всяка държава, че е трудно да се приложат единни мерки за декарбонизация. Но според Европейската асоциация за термопомпи (European heat pump association - EHPA) решението е именно това - използването на термопомпи както в индустрията и търговския сектор, така и в домовете.

Предимствата за климата

Термопомпите отопляват домове и офиси с малко електроенергия и „извличане“ на топлина от външната среда. Благодарение на хладилен агент те улавят топлина от въздуха, водата или земята, след което я пренасят вътре в помещението. Така заместват работата на котела на дърва, пелети или газ. Разликата е само в енергоизточника. Именно заради това те се разглеждат като ключово решение за екологично отопление и охлаждане на сградите, щадящо климата. Европейската комисия изчислява, че до 2040 г. в целия блок ще бъдат инсталирани повече от 80 милиона устройства.

Разпространение

След повишеното търсене в периода 2021-2023 г., продажбите на термопомпи през 2024 г. се забавят за втора поредна година, спадайки с 22% в сравнение с 2023 г. Разпространението им остава несиметрично - водещата страна е  Норвегия със 632 инсталирани термопомпи на всеки 1000 домакинства, следвана от Финландия с 524. На другия край на скалата е Чехия със средно 70 инсталирани на 1000 домакинства, по данни на EHPA. Данни за България липсват, но според най-големия производител в сектора - Daikin, ръстът все още е слаб поради спецификите на пазара, където отоплението с парно има много голям дял, а климатикът масово се използва не само за охлаждане, но и за отопление. За много домакинства проблемна се оказва и  високата начална инвестиция. Но пък заради конкурентните цени на електроенергията, ЕС ни поставя в Топ 3 на най-подходящите страни за използването им.

Цени и стимули

За началната инвестиция типичният ценови диапазон е между 15 000 и 30 000 лева, когато говорим за термопомпи въздух-вода. Те са най-използваните и най-достъпните. Сумата е средно два до четири пъти по-висока, отколкото за газов котел. Но при използването на термопомпа месечните сметки биха били доста по-ниски, ако преминавате от електричество с друг източник, и близки и по-ниски от сметките при отопление с природен газ.

Германия има едни от най-щедрите субсидии за инсталиране на термопомпи -  до 18 000 евро.  Франция предлага грантове до 15 000 евро за земна термопомпа и до 9 000 евро за въздушна. Във Великобритания помощта достига £7500 (€ 8692).

В България много от програмите на общините за подмяна на стари отоплителни уреди включват възможността да се финансира с европейски средства инсталирането на термопомпи „въздух-вода“ или „вода-вода“. Максималният размер на помощта обаче достига едва до 3000 евро.

Работещи примери

„Технологията вече позволява да се мисли за мащабно въвеждане на термопомпите в градовете, защото има работещи и ефективни решения дори за многофамилни сгради“, казва Патрик Кромбе, президент на EHPA и зам.-генерален мениджър на Центъра за екология на Daikin за Европа.

„Най-лесно хората ще бъдат убедени, когато видят работещи примери, и това трябва да започне от малките общности и градовете“, убедена е Орели Бове, управляващ директор на Euroheat & Power - неправителствена организация за устойчиво отопление. Ето защо нейната препоръка е повече общини да създадат работещи проекти с отопление на термопомпи в социалните общински жилища.

Сред примерите може да бъде Гент. Управата на белгийския град си е поставила за цел до 2050 г. той да стане въглеродно неутрален, казва заместник-кметът Филип Уатю, отговарящ за градското планиране и мобилността. Предвидено е създаването на градска организация от типа „ на едно гише“, където да се консултират собствениците на жилища и бизнеси за възможните технологични и финансови решения за преминаване към екологично отопление. Предвидени са и 4 млн. евро за проект за енергийно ефективни социални жилища. Общината планира да работи в тясно сътрудничество и с фирмите, които инсталират отоплителните системи, тъй като те ще имат основна роля в процеса в идните години. Този сектор очаква сериозно развитие и нужда от много специалисти в цяла Европа, категорични са експертите.

Наука и технологии

Основна роля имат и лидерите в технологията. „Имаме решения за декарбонизация на всяка една сграда“, казва Лорен Ван Турну, заместник-директор на новооткрития Изследователски и развоен център на водещия японски бранд Daikin. Той ще е европейски хъб с фокус именно върху иновациите в термопомпените технологии. Центърът заработи през октомври в Научния парк на Университета на Гент (Tech Lane Science Park).

Основно технологично предизвикателство пред масовото въвеждане на термопомпите е, че няма единно решение за цели гъсто населени райони в градовете, а трябва да се работи сграда по сграда, заради особеностите на всяка отделна. Сложен въпрос е и свързването на милиони термопомпи в единна мрежа.  Също и устойчивостта в производството, както и рециклирането им.

Отговорите (наред с финансовата рамка, която зависи от политиците), ще помогнат зелената промяна да се случи така, че да не се наруши ежедневието на хората. Важен аспект е градското планиране да предвиди най-добрите възможни решения и да се мисли дългосрочно, казва Уатю.

Европа остава много далеч от целите си за декарбонизация до 2030 г., която е съвсем скоро. Още по-далеч сме от целите за 2050 г. Днес ЕС се отоплява предимно на газ, а 80% от него се купува отвън. „Хората трябва да разберат, че това са твърде много от нашите пари“, коментира зам.-кметът на Гент. И допълва, че целите за по-зелена Европа не са толкова трудно постижими - достатъчно е само 8% от сградите да се декарбонизират, за да спре ЕС да купува руски газ.

Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.