ЕС ускорява зелените амбиции с нова цел от над 40% ВЕИ до 2030 г.

След като се заеха с края на бензиновите и дизеловите двигатели в началото на седмицата, 27-те страни членки на Европейския съюз продължават поредицата си от съобщения около плана за климата.

Преговарящите от Европейския парламент и Съвета на ЕС, представляващи членовете на Блока, се съгласиха, че до 2030 г. държавите от ЕС ще се ангажират да доставят 42.5% от енергията си от възобновяеми източници като вятър и слънце, с потенциално увеличение до 45%. Настоящата цел на ЕС до 2030 г. е дял на възобновяема енергия от 32%.

Сделката трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и страните от ЕС, за да стане закон, което обикновено е формалност.

ЕС получи 22% от енергията си от възобновяеми източници през 2021 г., но нивото варира значително между страните. Швеция е начело сред 27-те държави от ЕС със своя дял от възобновяема енергия от 63%, докато в Люксембург, Малта, Нидерландия и Ирландия възобновяемите източници съставляват по-малко от 13% от общото потребление на енергия.

Бързото преминаване към възобновяема енергия е от решаващо значение, ако ЕС иска да постигне целите си по отношение на изменението на климата, включително правно обвързваща цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.

Страните от ЕС ще трябва да повишат до 29% дела на възобновяемите енергийни източници в енергията, използвана от транспортния сектор. Промишлеността на ЕС ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници с 1.6% годишно, като 42% от водорода, който използва, ще трябва да се получава от възобновяеми източници до 2030 г. и 60% до 2035 г.

Временното споразумение включва ускорени процедури за издаване на разрешителни за проекти за възобновяема енергия. Целта е да се ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници в контекста на плана на ЕС REPowerEU, чрез който Блокът да стане независим от руските изкопаеми горива след нахлуването на Русия в Украйна.

Държавите членки ще проектират зони за ускоряване на възобновяемите енергийни източници, където проектите за възобновяема енергия ще преминат през опростен и бърз процес на издаване на разрешителни. Разгръщането на енергия от възобновяеми източници също ще се счита „от първостепенен обществен интерес“, което би ограничило основанията за правни възражения срещу нови инсталации.

Временното споразумение поставя индикативна цел за най-малко 49% дял на възобновяема енергия в сградите през 2030 г.

ЕК съди България

Припомняме, че преди два месеца стана ясно, че Европейската комисия е предявила иск срещу България пред Съда на Европейския съюз именно по тази директива, която не е транспортирана в нашето законодателство. Тогава Комисията предяви искане за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС за това, че не е транспонирала в националното си законодателство Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници (Директива (ЕС) 2018/2001). Целта на тези правни действия е да се гарантира развитието на енергията от възобновяеми източници в целия ЕС и да се намалят емисиите на парникови газове, енергийната зависимост и високите цени.

Държавите членки трябваше да транспонират директивата до 30 юни 2021 г. Към днешна дата България и Словакия са единствените две държави членки, които не са уведомили за мерки за транспониране.