Еврокомисията призова страните да премахнат огромните енергийни помощи

Брюксел призова страните от ЕС да започнат постепенно да премахват масивните енергийни субсидии, докато се подготвя да наложи отново бюджетните правила три години след избухването на пандемията от коронавирус.

Европейската комисия изложи в сряда своя план за връщане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който беше спрян в началото на пандемията през 2020 г., тъй като правителствата на ЕС похарчиха огромни суми в подкрепа на своите икономики и осигуряване на здравеопазване.

Нарастващите цени на енергията, тъй като Русия спря доставките на газ след инвазията си в Украйна миналата година, накара държавите членки да предоставят подкрепа на хората и бизнеса, които се борят да плащат сметките си.

Но комисията вече казва, че мерките вече трябва да бъдат отменени, тъй като разходите за енергия спадат и дефицитите трябва да бъдат намалени. Правителствата са похарчили 1.2% от брутния вътрешен продукт на ЕС през 2022 г. за енергийни субсидии и планират да похарчат 0.9% през 2023 г., показват данните.

Тъй като цените на енергията се понижават, трябва да преминем към постепенно премахване на повечето от мерките за подкрепа, като започнем с най-малко насочените“, каза старшият вицепрезидент на Комисията Валдис Домбровскис. Времето за широкообхватна фискална подкрепа отмина. Време е да сменим предавката и да погледнем към бъдещето. От фискална гледна точка трябва да променим фокуса.“ 

Домбровскис каза, че ако подкрепата беше дадена само на най-бедните 40% от гражданите миналата година, разходите биха били намалени с три четвърти.

Субсидиите в повечето страни облагодетелстваха непропорционално богатите, които консумират повече, каза високопоставен служител на комисията. „Мерките не бяха много добре насочени и направиха малко за намаляване на потреблението.“

Комисията потвърди, че общата клауза за освобождаване, която спря прилагането на ПСР, ще бъде „деактивирана“ в края на тази година. Съгласно пакта страните имат за цел да ограничат бюджетните дефицити до 3% от БВП и да доведат съотношението на дълга до 60% от БВП или по-малко.

Това означава, че от 2024 г. Брюксел вероятно отново ще започне така наречените процедури за прекомерен дефицит срещу държави членки, където разликата между публичните приходи и разходите надвишава целта, каза Паоло Джентилони, комисар по икономиката.

Като се има предвид все още високата икономическа несигурност, ние решихме да не отваряме никакви процедури за прекомерен дефицит до пролетта на 2024 г.“, добави той.

Насоките от сряда имат за цел да помогнат на държавите членки да подготвят своите бюджети за 2024 г. Джентилони каза, че фискалното възстановяване на баланса „не трябва да бъде постигнато чрез съкращаване на инвестициите, а чрез ограничаване на растежа на текущите разходи“, предвид необходимостта от финансиране на проекти за зелена енергия. „Нямаме нужда от строги икономии“, добави той.

Правителствата трябва да предоставят планове за това как ще се съобразят с фискалното затягане до април.