Тежка рецесия очаква Европа, ако Русия спре износа на газ

Германия ще се изправи пред тежка рецесия, която ще се разпространи из целия континент, ако Путин затвори кранчето на газа, коментира анализатори, цитирани от CNBC. В съвместна двугодишна прогноза петте най-големи икономически институции в Германия рязко свиха очакванията си за БВП – причината е войната в Украйна, която забавя възстановяването от пандемията.

Ревизираната прогноза на RWI в Есен, DIW в Берлин, Институтът Ifo в Мюнхен, IfW в Кил и IWH в Хале е, че германският БВП ще нарасне с 2.7% през 2022 г. и 3.1% през 2023 г., в случай че няма по-нататъшна икономическа ескалация, свързана с войната в Украйна, а потоците на газ към Европа от Русия продължават.

Преди това институтите прогнозираха ръст от 4.8% през 2022 г.

Украинският президент Володимир Зеленски и Европейският парламент призоваха ЕС да наложи пълно ембарго върху вноса на руски петрол, газ и въглища в отговор на информацията за зверства срещу цивилни в Буча. ЕС планира да забрани вноса на руски въглища и работи по санкции срещу руския петрол, докато се опитва да изтласка Кремъл от световната икономика. Междувременно президентът Владимир Путин многократно заплашва да прекъсне доставките на газ за Европа (б.р. един от основните тръбопроводи на Русия минава през Украйна).

Очаква се обаче подобен ход да има тежки икономически последици и за двете страни. Според Европейската статистическа агенция Германия е купила 58.9% от своя природен газ от Русия през 2020 г.

Газопроводът „Северен поток 2“ – проектът за $11 млрд., предназначен да удвои потока на газ между Русия и Германия – бе изоставен в отговор на инвазията, преди изобщо да влезе в експлоатация. Берлин спря изцяло сертифицирането на тръбопровода, след като Москва официално призна за независими двата проруски региона в Източна Украйна – ДНР и ЛНР, използвайки ги като част от претекста за последвалото си нахлуване. 

В случай на пълно спиране на руските енергийни доставки германските институти прогнозират кумулативна загуба през тази и следващата година от около €220 млрд. ($238 млрд.), което се равнява на над 6.5% от годишното икономическо производство. Това ще доведе до ръст от едва 1.9% тази година и свиване от 2.2% през 2023 г.

Инфлационно главоболие

„Ако доставките на газ бъдат прекратени, германската икономика ще претърпи остра рецесия. По отношение на икономическата политика, тогава би било важно да се подкрепят пазарните производствени звена, без да се спира структурната промяна“, заяви Стефан Кутс, вицепрезидент и директор на научните изследвания за бизнес и растежа в Института в Кил.

„Тази промяна ще се ускори за индустриите с интензивно потребление на газ, дори без бойкот, тъй като зависимостта от руските доставки – които досега са били достъпни на изгодни цени – така или иначе трябва да бъде преодоляна бързо”, допълни той.

Кутс посъветва правителствата да избягват предоставянето на „лошо насочени трансфери“, за да смекчат по-високите цени на енергията.

Ако различни схеми за подкрепа се раздават на широк фронт, това допълнително ще засили инфлацията и ще подкопае важния сигнален ефект от по-високите цени на енергията. Това от своя страна изостря проблемите на домакинствата с ниски доходи и увеличава общите икономически разходи“, каза още той.

Европейската централна банка е изправена пред противоречивото предизвикателство да овладее рекордно високата инфлация, без да спре вече отслабващия икономически растеж, който вероятно ще бъде допълнително засегнат от шокове в предлагането, докато войната в Украйна продължава.

По данни на Евростат на годишна база инфлацията в еврозоната е достигнала 7.5% през март. Германските институти  пък прогнозират средна стойност за цялата година през 2022 г. от 6.1%, което би било най-високото ниво от 40 години насам.

В случай на прекъсване на доставките на енергия икономистите прогнозират увеличение до следвоенния рекорден връх от 7.3%. Процентът за следващата година е 2.8%, като той също ще остане доста над средния и ще се повиши до 5% в случай на енергийна блокада, се казва в доклада на германските институти.

„Ударните вълни от войната в Украйна натежават върху икономическата активност както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето“, каза Стефан Кутс.

„Пакетите от правителствени стимули по време на пандемията вече имаха инфлационен ефект. Увеличаването на цените на енергията след руската инвазия в Украйна, допълнително подхранва натиска от оскъпяване на всички останали стоки”, обясни той.

На този етап рискът от рецесия в Европа е много по-голям от този в САЩ”, категоричен бе Джералдин Сундстрьом, мениджър в PIMCO.

По думите му европейската икономика не е в същата силна позиция като американската и потенциалната индустриална рецесия чука на прага на Европа.

„Всичко зависи от прекъсването на конфликта. Ние видяхме – особено в автомобилния сектор – как редица фабрики трябваше да бъдат затворени поради липса на части и така се стигна до принудителен отпуск на множество работници в Германия“, допълни Сундстрьом.

Той подчерта, че Европа е изправена пред много голям инфлационен шок и ЕЦБ изглежда е по-склонна да нормализира своята политика.