Европейски доходи ще са възможни, ако имаме европейски данъци

Акценти от интервюто 

• Налице е политическа воля за край на продължилото десетилетия недофинансиране на здравеопазването, образованието и инвестициите в инфраструктура, които пречеха на икономиката, но предстои по-трудното. 
• По-големите осигуровки ще бъдат прехвърлени на крайните клиенти чрез увеличение на цените. Необходима е данъчна реформа, с която да се намали тежестта за нискодоходните групи. 
• Прогноза за инфлацията: Бърз спад е възможен, ако скоро последва край на пандемията, а конфликтът Русия-Украйна намери мирно решение. В най-екстремния сценарий може да се стигне до налагане на тавани върху цените.

Г-н Павлов, новото правителство очерта параметрите на Бюджет 2022 – около 7 млрд. лв. дълг, дефицит от над 4% и разходи за над 60 млрд. лв. Има ли нещо притеснително в числата според Вас?

– Когато кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус, започна през 2019 г., България беше страната с най-нисък публичен дълг в ЦИЕ и имаше най-голямо поле за разхлабване на фискалната политика. В същото време България изглеждаше страната с най-голямо недофинансиране на здравеопазването, образованието, инфраструктурата и други, зависещи от бюджета сфери. Всичко това създаде възможност пред страната да навакса част от пропуснатите инвестиции в тези ключови за успеха на всяка икономика области през следващите няколко години, в които ЕС нямаше да прилага трипроцентното ограничение за размера на дефицита като дял от БВП. Очакванията за промяна в провежданата фискална политика се подхранваха и от предстоящите през 2021 г. избори, които също предполагаха по-голямо фискално разхлабване.  

Вместо да се възползва от това България се оказа страната с най-нисък дефицит в ЦИЕ през 2020 и 2021 г. На начислена основа тя отчете дефицит от 3.7% от БВП средно за последните две години. За същия период Полша и Хърватска отчетоха средна стойност от 5.9%, Сърбия 6.1%, Чехия 6.5%, Унгария 7.8%, а в Румъния дефицитът достигана 8.7% от БВП или близо два и половина пъти по-голям от този в България.  

В новия бюджет се залага увеличение на дефицита на начислена основа до 5.5% през 2022 г. Това е стъпка в правилната посока. Ако по смислен начин правителството успее да увеличи бюджетните средства за здравеопазване, образование и инфраструктура, това ще сложи край на прекалено рестриктивния подход при управлението на публичните финанси от последните повече от две десетилетия.

Постигането на тази цел няма да е лесно. Правителството залага увеличение на заплатите в сектор образование през 2022 г. Това е добре, но е необходимо да се поеме ангажимент заплатите в сектора да продължат да растат изпреварващо до края на мандата, като този ръст се обвърже с подобряване на образователните резултати. В здравеопазването се предвижда увеличаване на бюджетните средства до 5.8% от БВП през 2022 г. спрямо 5.6% през 2021 г. Това също е добре, особено като се има предвид колко големи са дефицитите в тази област. Необходима е обаче много допълнителна работа, за да се изгради съгласие около конкретните мерки, които ще направят възможно здравните показатели на нацията да започнат да се подобряват, докато в същото време доплащанията намалеят и здравеопазването стане по-достъпно.

Подобна е картината и при капиталовите разходи, където се предвижда увеличение от 2.9% от БВП през 2021 г. до 5.8% през 2022 г. Само че Планът за възстановяване и устойчивост още не е окончателно договорен с ЕС, като остава и опасението, че няма достатъчно подготвени проекти, по които строително-монтажните работи могат да започнат още тази година. Да не говорим за опасенията, че сектор строителството може би не разполага с достатъчно свободен капацитет, за да посрещне такъв голям ръст на търсенето в строителството на инфраструктура.   

Всичко това сочи, че изглежда е налице политическа воля да се сложи краят на продължилото десетилетия недофинансиране на здравеопазването, образованието и инвестициите в инфраструктура, които пречеха на икономиката да разкрие пълния си потенциал и да ускори нарастването на доходите. Остава обаче по-трудното и то е много допълнителна работа, за да се постигне съгласие за необходимите мерки, за да се реформират всичките тези ключови за успеха на икономиката сектори.  

Управляващите дават заявка за свиване на администрацията, за увеличаване на инвестициите, за електронизация на услугите. Как очаквате това да се отрази на българската икономика в следващите години?

– Необходимо е да разберем какво точно има предвид правителството, когато говори за свиване на администрацията. Намаляването на администрацията може да бъде оправдано, ако то е естествена последица от процесите на дигитализация или от отпадане на определени дейности, които по някаква причина вече не са нужни.

Намаляването на администрацията трябва да се прави с особено голямо внимание към детайлите, тъй като администрацията включва и регулаторите. Допускам, че има малък на брой сектори, в които намаляване на регулациите е оправдано, но в същото време, смятам, че има сектори с високи нива на концентрация, в които по-нататъшно намаляване на регулациите само ще даде на водещите компании още по-голяма власт да диктуват цените за крайните си клиенти.

Успешното управление на публичната администрация прилича на управлението на съвременните фирми. Успешните фирми не са тези, които ще направят най-голямо съкращение на разходите, включително като закрият най-много работни места, а тези, които ще направят повече и по-успешни инвестиции, водени от желанието си да дадат нещо повече на клиентите си.

В проекта за Бюджет 2022 виждаме, че се очаква до края на 2024 г. съотношението между евросредствата и брутния вътрешен продукт на България да расте. Няма ли това да увеличи зависимостта на българската икономика от евросредствата?

– България е сред най-големите получатели на средства от новия инструмент Следващо поколение ЕС. В същото време усвояването на средства от многогодишната финансова рамка изостава. На този фон е нормално да се залага голям ръст на средствата от ЕС. Тук въпросът е каква част от тези средства ще успеем да усвоим и доколко добри са проектите, които сме договорили с ЕС, така че по най-добрия начин да решим проблемите, които пречат на българската икономика да разкрие пълния си потенциал. 

Усвояването на средствата от ЕС е по-прозрачно и по-ефективно отколкото при проектите само с национално финансиране. Голямата част от трансферите от ЕС са безвъзмездни, така че България не само има интерес да усвоява колкото се може повече такива средства, но и да направи така, че проектите с национално финансиране да се управляват по същите правила като тези от ЕС.      

Предстои вдигане на минималния и максималния осигурителен доход. Това как ще помогне на българската икономика да достигне европейските и струва ли си натоварването на бюджетите на бизнеса?

– Бизнесът не плаща данъци и осигуровки, домакинствата ги плащат. В случая по-големите осигуровки ще бъдат прехвърлени на крайните клиенти чрез увеличение на цените, на които бизнесът продава стоки и услуги на пазара. Бизнесът изчислява осигуровките и ги превежда в бюджета, като за основа използва количеството труд, влагано в производството. Това обаче не променя голямата картина.

Продължавам да мисля, че е необходима данъчна реформа, с която да се намали данъчната тежест за нискодоходните групи за сметка на увеличаване на данъците за домакинствата с високи доходи. Без такава реформа неравенствата ще останат високи и ще продължават да пречат на икономическия растеж и скоростта, с която доходите се изравняват с тези в Европа.

Европейски доходи ще са възможни, ако имаме европейски данъци. В момента България е с едни от най-ниските приходи от данъци като дял от БВП в Европа, като в същото време данъчната ни система е сред най-регресивните. Ако не се постигне съгласие за увеличаване на данъците и не се направи завой към по-справедливо облагане на различните подоходни групи, инвестициите в образование, здравеопазване и инфраструктура ще продължат да са ниски. Това ще пречи да се преодолее изоставането ни по отношение на качеството и количеството на работната сила и догонването на Европейските доходи ще остане непостижима цел. 

Има ли опасност за изпълнението на бюджета (в частта за ДДС, акцизи), ако инфлацията в средата на годината рязко се забави?

– Може и да има такъв риск, но той е незначителен от днешна гледна точка. Бърз спад на инфлацията е възможен, ако в следващите един-два месеца се случат едновременно две неща – по някаква неизвестна към момента причина пандемията от коронавирус приключи в целия свят, а конфликтът между Русия и Украйна намери мирно решение и доставките на газ за Европа се нормализират. При този сценарий приходите от ДДС и акцизи ще намалеят, но разходите ще намалеят още повече, тъй като здравната криза ще свърши и с това ще отпадне необходимостта бюджетът да предоставя помощ на фирмите и домакинствата.

Много по-опасен е противоположният сценарий. Ако здравната криза се задълбочи, проблемите с веригите на доставки ще се изострят и инфлацията ще се окаже по-голяма от очакваното. Ако едновременно с това конфликтът между Русия и Украйна ескалира, бъркотията с доставките ще стане пълна и инфлацията може временно да се изстреля до стойности, които заплашват буквално да спрат икономиката. Това ще изисква далеч стигаща намеса от страна на правителствата. В най-екстремния сценарий може да се стигне до налагане на тавани върху цените и въвеждане на управлявано от държавата разпределение на най-дефицитните и чувствителни стоки. При такъв сценарий цените може дори да спаднат, но разходите на бюджета ще се изстрелят през тавана, тъй като бедстващите домакинства и фирми ще се нуждаят от мащабни програми за подпомагане от страна на публичния сектор.  

Удачна ли е политиката за увеличаване на доходите (в т.ч. увеличаване на пенсии и заплати) в условията на висока инфлация – може ли да се направи асоциацията с наливане на масло в огъня?

– Засега бюджетът предвижда само увеличение на заплатите на учителите и ръст на пенсиите по „швейцарското правило“ с 6.1% в средата на 2022 г. Това се случва на фона на ръст на средната заплата в публичния сектор от 15% и на средната пенсия от 25% през 2021 г., както и в контекста на очаквана инфлация от около 6% средно през 2022 г.   

Нужно е смелата политика за увеличаване на финансираните от бюджета доходи, започната през миналата година, да продължи и през тази. Има фискална възможност за увеличаване на тези плащания и тя трябва да се използва, като се удържи натискът на пазарните фундаменталисти, по-високите приходи на бюджета да се използват за намаляване на данъците. Увеличението на пенсиите, трябва да бъде съпроводено със селективно увеличаване на заплати в публичния сектор и далеч стигащо увеличаване на социалните плащания – особено на тези, предоставящи подкрепа на енергийно бедните домакинства. 

Няма опасност тази политика да доведе до увеличаване на инфлацията в дългосрочен план, защото българската икономика не прегрява. У нас инфлацията се дължи най-вече на проблемите с работата на веригите на доставки и скока в цените на горивата, който се подхранва и от нарастващото напрежение между Русия и Украйна. Ако намалите темповете, с които нарастват пенсиите и заплатите, това няма да премахне проблемите с работата на веригите на доставки, нито ще сложи край на напрежението между Русия и Украйна и ще намали цените на газта.  

Не отричам, че при по-ниски темпове, с които нарастват пенсиите и заплатите, инфлацията ще намалее. Проблемът е, че за да намалее инфлацията днес, ще е необходимо много по-голямо забавяне на ръста на доходите, отколкото онова, което би било необходимо, ако ръстът в цените идваше от прегряване на пазара на труда.   

Да се намаляват темповете, с които нарастват пенсиите и заплатите ще означава като общество да си причиняваме сами ненужна болка. При това, болката ще бъде най-голяма тъкмо за онези домакинства, които са с най-ниски доходи, и които, както много литература и емпирични данни сочат, страдат най-много от надигането на инфлацията.    

Разполага ли България с инструменти, които да смекчат инфлацията?

– В голямата си част инфлацията се дължи на фактори извън контрола на правителството, което стеснява възможностите му за отговор от гледна точка на провежданата политика. Това, разбира се, не означава, че правителството трябва безучастно да стои и да гледа как високата инфлация удря българската икономика.

Една възможност за намаляване на инфлацията е да се увеличи контролът върху секторите с голяма концентрация, за да се пресекат опитите на недобросъвестни търговци да увеличат цените, злоупотребявайки с пазарната сила, която притежават. Увеличаване на броя на ваксинираните също би помогнало да се редуцират проблемите с веригите на доставки и да се успокоят цените. Разбира се, България е малка брънка от глобалните производствени вериги и ще бъде важно броят на ваксинираните бързо да нараства и в останалата част от света, за да спаднат цените.

Ще бъде ключово да се овладее надигането на инфлационните очаквания. В края на януари домакинствата изглеждат по-загрижени за здравето си, но с отминаването на петата вълна на пандемията страхът от инфлацията ще започне да преобладава. За да се справи с тази трудна задача, правителството ще трябва да убеди бизнеса и домакинствата, че разполага с инструментите и ресурсите, необходими за да окаже помощ на най-уязвимите от тях. Помощта за потребителите на електрическа енергия ще трябва да продължи. Важно ще бъде това да става по начин, който ще предотврати натрупването на твърде големи дефицити в държавните компании от енергетиката, както и да не се допусне появата на много зомби компании, които са станали прекалено зависими от държавната помощ. В същото време ще бъде необходимо неколкократно увеличение на средствата по програмата в подкрепа на енергийно бедните домакинства, тъй като без да се реши този проблем, няма надежда, че процесът на либерализацията на пазара на електрическа енергия ще може да бъде завършен, когато кризата с високите цени е зад нас.

Кога прогнозирате забавяне на поскъпването на цените в страната?

– Очаквам инфлацията да достигне най-високите си стойности в следващите няколко месеца и да се задържи на много високи нива през цялото първо полугодие на 2022 г. През втората половина на годината инфлацията ще започне да се забавя, като в края на 2022 г. ще остане на ниво от около 4%. Едва в края на следващата година очаквам инфлацията да се забави до нива по-ниски от 3% на годишна база. 

Нашият основен сценарий за българската икономика е изграден върху допускането, че няма да се стигне до мащабен военен конфликт между Русия и Украйна. Деесклацията на напрежението ще позволи цените на газа, а с това в голяма степен и на останалите първични енергоресурси, постепенно да се нормализира през пролетта. За това допълнително ще способства и завършването на газовата връзка с Гърция, което ще позволи на България най-накрая да започне да получава договорените, на много по-ниски от днешните пазарни цени, количества газ от Азербайджан.  

Смущенията в работата на производствените вериги, които са другата важна причина за инфлацията, според мен ще продължат по-дълго. Пандемията предизвика големи промени в моделите на производство и потребление. Това включва повече електронна търговия, по-малко инвестиции в молове и офиси, повече инвестиции в жилища, както и повече инвестиции в зелени технологии и дигитализация. Ще наблюдаваме скъсяване на производствени вериги с цел преместване на производства по-близо до пазарите на крайна продукция, както и за да се намали зависимостта от определени доставчици. Всичко това се случва с много голяма скорост.

Проблемът е, че в такива моменти на дълбока трансформация на икономиката промените в цените са асиметрични. Увеличението на цените там, където се формират дефицити, са по-големи, отколкото намалението на цените там, където възникват излишъци. Всичко това сочи, че периодът на по-висока инфлация вероятно ще продължи по-дълго, отколкото се смяташе първоначално, както и, че ще трябва да приемем по-голяма намеса на правителствата в работата на пазарите, ако искаме икономиката да премине през това с по-малко болка.