Световните борси изпращат най-лошото тримесечие от 2008 г.

Американските борси отчетоха най-големите загуби на тримесечна база от 1987 г., а европейските пазари достигнаха рекордно ниските си стойности от 2002 г.

Световните борси изпращат най-лошото тримесечие от 2008 г.

Снимка: Pixabay

1148 ~ 3 мин. четене
Енея Георгиева Автор: Енея Георгиева

Фондовите пазари приключиха тримесечието с рекордни загуби заради пандемията от коронавируса и мерките за социална дистанцираност, които блокират цели държави и оказват негативно влияние върху световната икономика, пише CNBC.

Глобалният фондов индекс MSCI, включващ борсите на почти 50 държави по света, се понижи с почти 22% в рамките на първите три месеца на годината, достигайки нивата си от глобалната финансова криза през 2008 г.

Европейските пазари отчетоха най-лошото си тримесечие от 2002 г. Общоевропейският индекс Stoxx 600 е спаднал с 23.03% за периода януари-март, но не достига загубите от 23.33% за юли-септември 2002 г. Испанският IBEX 35 претърпя най-голямото потъване сред основните европейски индекси и се понижи с 28.94%, което е единственото по рода си понижение в историята на кралството. Прецедент е и спадът от 27.46% на италианския FTSE MIB.

Не е случайност, че точно тези две държави са най-силно засегнати от епидемията от коронавируса в Европа. Заразените в Италия вече надхвърлят 105 000, смъртните случаи от които са повече от 12 400. В Испания потвърдените инфекции са почти 96 000, а жертвите над 8 400, според Worldometer.

Френският CAC 40 падна с 26.46% през първото тримесечие, докато британският FTSE 100 и германският DAX загубиха от стойността си съответно 24.8 и 25%. Междувременно в САЩ Dow Jones изпраща най-лошото си тримесечие от 1987 г. с отчетено понижение от 23.2%. Загубите за S&P 500 са с 20%, което е рекорд за последните 12 години.

Икономистите предупреждават, че ударът за глобалната икономика вероятно ще бъде по-лош от финансовата криза. Според прогнозите на IHS Markit растежът ще се свие с 2.8% през тази година, като за сравнение спадът през 2009 г. беше от 1.7%.

Плуваме в дълбоки води

Инвеститорите следят със страх дали ще бъде постигнат желания икономически ефект. Те са притеснени от увеличаващите се случаи на COVID-19, също както и от възможния сценарий Китай да бъде ударен от втора вълна на зараза. Добрата новина е, че в азиатската страна бизнесът се нормализира и вече повечето компании са достигнали около 80 до 100% от нормалния си капацитет.

Правителствата и централните банки по света инжектират колосални суми, за да подкрепят икономиката. Европейската централна банка (ЕЦБ) създаде пакета „Пандемична програма за спешни покупки“ (PEPP) на стойност 750 млрд. евро, а САЩ прие икономически стимули в размер на 2.2 трилиона долара, за да съживи пазарите.

„Паричните и фискални стимули няма да повлияят положително на глобалния растеж, ако бизнесът остане парализиран“, казва Чараламбос Писурос, старши пазарен анализатор в JFD Group. „Ако блокирането на цели страни продължи, инвеститорите ще се откажат от рисковите инвестиции в полза на активите-убежища. Най-сигурният начин играчите на пазара да се успокоят ще е новината, че ваксината срещу COVID-19 е готова за разпространение. Трябва да отбележа, че това не е част нито от бюджетната, нито от паричната политика", коментира експертът.

„Когато дойде по-малкото зло“

Според портфейлния мениджър на акции във Fidelity International – Амит Лода, инвеститорите ще имат възможност да спечелят от разразилата се пандемия, а за това ще допринесе не само изкушаващото съотношение печалби-риск, но и подкрепата от страна на правителствата.

Според експерта ще станем свидетели на повтарянето на плана „Маршал“. През 1948 Америка реши да помогне на Европа да се справи с проблемите в икономиката си, като за тази цел отдели около 5% от брутния си вътрешен продукт. Сега икономиките по света ще трябва да се съживят със средствата на собствената си държава. Лода очаква редица големи страни да се включат със свои собствени „планове Маршал“, за да стимулират възстановяването на растежа. Нейните прогнози са, че по време на здравната криза фискалните стимули ще са от около 2-5% от БВП.

„Да повторя това, което би могло да се определи като един от основните принципи на инвестиционната философия на моя колега Антъни Болтън: „Най-много пари от акции се печелят, когато икономиката от много критично състояние премине в малко по-малко такова“, коментира експертът.

Подкрепи Economic.bg