Фед най-после ще намали лихвите. Защо се забави толкова?

Тази седмица е ключова за американската икономика – предстои заседание на Федералния резерв на САЩ (Фед), на което се очаква банката да понижи лихвите за пръв път от 2020 г., пише CNN. Това ще бъде важно събитие както в дългата битка на централната банка срещу инфлацията, така и в битката на американците срещу поскъпващата издръжка на живот в последните две години.

Очакванията може да се превърнат в реалност много по-късно, отколкото Фед и Уолстрийт прогнозираха в началото на годината.

Представители на Фед, както и инвеститори, от дълго време прогнозират, че лихвите ще бъдат смъкнати през 2024 г. В края на 2023 г. нагласите бяха това да се случи през първото полугодие, облекчавайки натиска върху бизнеса и потребителите. Оценките на повечето банки на Уолстрийт също сочеха към лихвено понижение преди старта на лятото.

Но девет месеца след началото на 2024 г. няма нито едно лихвено намаление и ценовият натиск върху потребителите и бизнеса продължава. Всичко това обаче може да се промени днес, 18 септември.

Защо Фед не понижи лихвите по-рано?

Просто е: централната банка не намали лихвите по-рано, защото това може отново да подсили инфлацията или да я „закотви“ на сегашното ѝ ниво, което е над целта на Фед.

Въпреки че процесът по овладяване на инфлацията от достигнатия през 2022 г. връх (9.1%) е стабилен, но и мъчен, първата половина на 2024 г. оправда търпението на централните банкери.

През 2022 – 2023 г. инфлацията се забавяше, без да има огромен ефект върху заетостта или върху американския потребител“, каза Оскар Муньоз, главен макростратег за САЩ в TD Securities, цитиран от CNN.

След това банкерите може би осъзнаха, че „нивото на лихвите след увеличението през юли миналата година вероятно е достатъчно, за да изгуби инфлацията от своята инерция, запазвайки икономиката“.

След това дойде и сблъсъкът, който управителят на Фед Джером Пауъл предвиди преди много време, описвайки пътя на инфлацията до търсеното от банката ѝ равнище. През януари покачването на цените се ускори повече от очакваното. После това се случи отново и... отново. До момента, когато централните банкери се събраха отново за своята среща на 30 април – 1 май, те трябваше да признаят, че „в последните месеци има липса на по-нататъшен напредък към инфлационната цел от 2%“.

Този тежък период е причината американците едва наскоро да започнаха да усещат успокоението. Доходността по държавните облигации, влияеща се от решенията на Фед, намалява през последните седмици на база сигналите, насърчаващи Фед да понижи лихвите този месец, като данните за по-слабата от очакваното заетост и охлаждащата се инфлация.

Лихвено понижение през септември дори не бе сред залозите, докато в края на август Пауъл не даде най-силния си сигнал, че инфлацията е под контрол до степен, в която Фед се чувства комфортно да затегне паричната политика. Отделно Пауъл предупреди, че крехкото състояние на пазара на труда е ключова причина регулаторът да действа.

Натиск върху Фед

Фед има силно оръжие. Основната лихва, която до голяма степен влияе на разходите за заеми, или задушава американската икономика, когато е висока, или стимулира икономическата активност, когато е ниска. Така Фед се справя с високата инфлация или с нарастващата безработица. И сега, след като години наред на фокус бе инфлацията, светлината на прожекторите отново падна върху състоянието на пазара на труда.

Но такава власт е под зорко наблюдение. Въпреки че е независим регулатор, Фед може да е обект на натиск от страна на Уолстрийт, Белия дом или правителството.

При Пауъл, назначен от тогавашния президент Доналд Тръмп, след това преназначен от президента Джо Байдън, това също бе така. Но Пауъл запази посоката си на движение, подчертавайки през цялото време, че всички решения на централната банка зависят от данните.

Фед на Джером Пауъл се справя доста добре както с пазарния, така и с политическия натиск", каза Филип Карлсон-Шлезак, глобален главен икономист в Boston Consulting Group. „Критиката към Фед е нещо като начин за забавление за всички, но нищо в икономиката не се е счупило.“

Инвеститори и законодатели призоваха Фед да намали лихвените проценти няколко пъти през последната година, посочвайки като аргумент потенциалното обричане на банковия сектор, пазара на труда или жилищата, ако Фед не се вслуша в исканията им. Но Фед така и не го направи. Всички решения на банката се водят от историите, които икономическите данни разказват.

„Меко приземяване“ на икономиката – ситуация, в която инфлацията е озаптена, без това да предизвика рецесия – изглежда е възможно, поне засега.