Публични финанси
Франциск - папата с латиноамерикански дух
Тази седмица той ще посети Чили и Перу
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 3 мин.
Първият папа, дошъл от Новия свят - аржентинецът Хорхе Берголио, е съвсем различен от предшествениците си. В изказа му се промъкват революционни нотки от неговия латиноамерикански континент.
В Чили и Перу тази седмица папата, който ще направи двадесет и второ пътуване в чужбина, ще говори не само на испански, но и на духовния и културен език, разбираем за всички.
"Чувствам се свободен, не ме е страх от нищо", казва папа Франциск, приел тежката задача да ръководи църквата на 1,3 милиарда католици на планетата, от които 49 на сто са на двата американски континента.
Така говори "американски папа", анализира епископ Марсело Санчес Сорондо, негов сънародник, който познава аржентинския йезуит от десетилетия.
Свобода и социална справедливост
Вярно е обаче, че в усещането за свобода в двете Америки са се появили разлики с обедняването на Юга. "Папата е много чувствителен към въпроса за социалната справедливост, което е по-латинско, отколкото северноамериканско и на което се дължи интересът му към онеправданите "периферии", казва монсеньор Сорондо.
Архиепископът на Буенос Айрес беше почти неизвестен, когато бе избран на 13 март 2013 г. и стана първият папа, харесал името Франциск, в израз на почит към Свети Франциск от Асизи - образец за християните, посветил се изцяло да служи на бедните.
Потомък на италианско емигрантско семейство от Пиемонт, Хорхе Берголио се превръща в "свързващо звено между Стария континент и Новия свят", но "драматичната история на Аржентина от края на 20 век е основният фон на личния му възход", обобщава ученият Джовани Мария Виан, ръководител на "Осерваторе Романо", в предисловието на книгата "Франциск - американският папа".
На кардинал Берголио бе поръчано преди десет години в Апаресида, в Бразилия, да изготви заключителния документ на Съвета на латиноамериканските епископи. На този форум епископите от континента взимат решения по важни въпроси веднъж на десет години.
Този текст, широко известен в Латинска Америка, съдържа много голяма част от сегашните ангажименти на Франциск, отбелязва ватиканистът Никола Сенез в книгата "Словото на папата". В Апаресида Хорхе Берголио дава израз на възмущението си от "скандалното неравенство" - една от ключовите насоки в работата му като църковен глава, посочва ватиканистът.
Във всички документи от епископските конференции се дава "приоритет на проблемите на бедните", потвърждава монсеньор Сарондо. "Папата е силно критичен към капитализма, принасящ в жертва човешките права и това е типично за латиноамериканските епископи", добавя той.
Полският папа Йоан Павел Втори също разобличаваше "дивия капитализъм", но Франциск е по-конкретен - застъпва се за "бедна църква за бедните" и живее скромно в малко жилище, отбелязва сънародникът му.
Хорхе Берголио - "истински пастир на терен", е обикалял надлъж и нашир бедните предградия на Буенос Айрес. Той редовно дава за пример този мултикултурен и мултирелигиозен мегаполис, населен с хора от различни раси, когато убеждава със силни думи Старата Европа да приема мигранти. Опитът, който е натрупал в годините на аржентинската икономическа криза, е в основата на неговата визия за "нищетата на големите градове", чиито жители са селяни, изгубили културните си опори. В неотдавнашни беседи пред френския социолог Доминик Волтон, папата изразява съжаление, че Латинска Америка няма силата "да реагира в отговор на огромната земеделска експлоатация" и да "оказва съпротива срещу културната експлоатация на собствените си граждани".
Народ и народна благочестивост
Възгледите му са силно повлияни от "теологията на народа" - аржентински вариант на "теологията на освобождението", която не проповядва насилие и класова борба от марксистки тип. Това течение откроява културата и благочестието на хората от народа. Папата се възхищава на богослужението на местните култури, на което ще наблегне в Чили и Аржентина. "В народното благочестие разцъфтява народната памет", гласи твърде мистичната дефиниция, която папата дава пред млад аржентински журналист в неотдавнашните си беседи под заглавие "Латинска Америка".
Папата доверява, че е назначил латиноамерикански кардинали, защото "те привнасят духа на новите църкви, духа на една история на вяра и кръв". Така той преобразява по свое подобие конклава, който ще избере негов приемник.
В Чили и Перу тази седмица папата, който ще направи двадесет и второ пътуване в чужбина, ще говори не само на испански, но и на духовния и културен език, разбираем за всички.
"Чувствам се свободен, не ме е страх от нищо", казва папа Франциск, приел тежката задача да ръководи църквата на 1,3 милиарда католици на планетата, от които 49 на сто са на двата американски континента.
Така говори "американски папа", анализира епископ Марсело Санчес Сорондо, негов сънародник, който познава аржентинския йезуит от десетилетия.
"Общото между Северна и Южна Америка е, че техните общества с европейски корени са жадни за независимост; усещането за свобода е общата основа на цяла Америка", обяснява пред АФП Сорондо, който е професор по философия и канцлер на Папските академии на науките и на обществените науки. Първият папа, поканен да говори пред американския Конгрес, има силно чувство за човешко достойнство и свобода, продължава той.
Свобода и социална справедливост
Вярно е обаче, че в усещането за свобода в двете Америки са се появили разлики с обедняването на Юга. "Папата е много чувствителен към въпроса за социалната справедливост, което е по-латинско, отколкото северноамериканско и на което се дължи интересът му към онеправданите "периферии", казва монсеньор Сорондо.
Архиепископът на Буенос Айрес беше почти неизвестен, когато бе избран на 13 март 2013 г. и стана първият папа, харесал името Франциск, в израз на почит към Свети Франциск от Асизи - образец за християните, посветил се изцяло да служи на бедните.
Потомък на италианско емигрантско семейство от Пиемонт, Хорхе Берголио се превръща в "свързващо звено между Стария континент и Новия свят", но "драматичната история на Аржентина от края на 20 век е основният фон на личния му възход", обобщава ученият Джовани Мария Виан, ръководител на "Осерваторе Романо", в предисловието на книгата "Франциск - американският папа".
На кардинал Берголио бе поръчано преди десет години в Апаресида, в Бразилия, да изготви заключителния документ на Съвета на латиноамериканските епископи. На този форум епископите от континента взимат решения по важни въпроси веднъж на десет години.
Този текст, широко известен в Латинска Америка, съдържа много голяма част от сегашните ангажименти на Франциск, отбелязва ватиканистът Никола Сенез в книгата "Словото на папата". В Апаресида Хорхе Берголио дава израз на възмущението си от "скандалното неравенство" - една от ключовите насоки в работата му като църковен глава, посочва ватиканистът.
Във всички документи от епископските конференции се дава "приоритет на проблемите на бедните", потвърждава монсеньор Сарондо. "Папата е силно критичен към капитализма, принасящ в жертва човешките права и това е типично за латиноамериканските епископи", добавя той.
Полският папа Йоан Павел Втори също разобличаваше "дивия капитализъм", но Франциск е по-конкретен - застъпва се за "бедна църква за бедните" и живее скромно в малко жилище, отбелязва сънародникът му.
Хорхе Берголио - "истински пастир на терен", е обикалял надлъж и нашир бедните предградия на Буенос Айрес. Той редовно дава за пример този мултикултурен и мултирелигиозен мегаполис, населен с хора от различни раси, когато убеждава със силни думи Старата Европа да приема мигранти. Опитът, който е натрупал в годините на аржентинската икономическа криза, е в основата на неговата визия за "нищетата на големите градове", чиито жители са селяни, изгубили културните си опори. В неотдавнашни беседи пред френския социолог Доминик Волтон, папата изразява съжаление, че Латинска Америка няма силата "да реагира в отговор на огромната земеделска експлоатация" и да "оказва съпротива срещу културната експлоатация на собствените си граждани".
Народ и народна благочестивост
Възгледите му са силно повлияни от "теологията на народа" - аржентински вариант на "теологията на освобождението", която не проповядва насилие и класова борба от марксистки тип. Това течение откроява културата и благочестието на хората от народа. Папата се възхищава на богослужението на местните култури, на което ще наблегне в Чили и Аржентина. "В народното благочестие разцъфтява народната памет", гласи твърде мистичната дефиниция, която папата дава пред млад аржентински журналист в неотдавнашните си беседи под заглавие "Латинска Америка".
Папата доверява, че е назначил латиноамерикански кардинали, защото "те привнасят духа на новите църкви, духа на една история на вяра и кръв". Така той преобразява по свое подобие конклава, който ще избере негов приемник.
