Геополитическите страхове и намаляващите запаси на сушата оскъпиха петрола
В морето обаче се лутат стотици милиони барели санкциониран руски, ирански и венецуелски петрол, който влияе на цената
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Цените на петрола се повишиха през последните седмици, въпреки че глобалният излишък остави стотици милиони барели да плават в открито море.
В сряда търговията приключи с ръст от над 4%, след като трейдърите калкулираха риска от прекъсвания на доставките на фона на напрежението между САЩ и Иран и несигурността около войната в Украйна, след като преговорите в Женева приключиха без пробив.
В ранната европейска търговия в четвъртък фючърсите на петрола отново се повишиха, този път по-леко, като американският лек суров петрол (WTI) се търгуваше около 65.30 долара за барел, докато международният бенчмарк Брент беше около 70.50 долара за барел.
И двата сорта са поскъпнали с около 15% от началото на годината – след три поредни години на спад, което отразява завръщането на геополитическата рискова премия въпреки глобалния излишък на предлагане.
Основната причина за разминаването е, че голяма част от излишъка се е материализирала под формата на санкциониран суров петрол, „заседнал в морето“, докато запасите в ключовите ценови хъбове остават стабилни, написаха анализатори на Goldman Sachs в бележка от сряда.
Предлагане в морето, недостиг на сушата
Goldman изчислява, че петролният пазар е отчел излишък от около 1.5 млн. барела дневно през 2025 г. При нормални обстоятелства подобно свръхпредлагане би оказало сериозен натиск върху цените.
Вместо това много танкери със санкциониран суров петрол от Русия, Иран и Венецуела стоят в открито море, използвайки тактики на „сенчестия флот“ и нелегалните превози, за да заобикалят санкциите и да поддържат потока на петрола.
Макар тази тактика да позволява на санкционирания петрол да продължи да се движи, тя оставя повече барели да се лутат в морето, далеч от складови центрове, като крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ и Северозападна Европа – региони, които са отправна точка за глобалното ценообразуване на суровия петрол.
Запасите от санкциониран суров петрол в морето са се увеличили с около 130 млн. барела спрямо година по-рано и сега възлизат на приблизително 375 млн. барела, изчислява Goldman. Това представлява около една трета от ръста на глобалните петролни запаси.
Натрупването на запаси има по-малко значение за цените, когато се случва в морето“, пишат от Goldman, тъй като трейдърите дисконтират барели, които може никога да не достигнат до ключовите ценови хъбове.
Натрупването произтича от по-слабото търсене на санкциониран суров петрол в края на миналата година, когато Индия и Китай купуваха по-малко руски петрол.
По-слабото търсене отразява промяна в геополитическите стимули, включително изменения в търговската политика на САЩ, както и очаквания за по-големи отстъпки или евентуално облекчаване на санкциите, допълва банката.
Но тази динамика може да не се запази.
Предполагаме, че темпът на натрупване на запаси в морето ще се забави, но ще се ускори на сушата“, пишат от Goldman.
Банката очаква делът на петролните запаси, задържани в открито море, да спадне от около 47% през 2025 г. до приблизително 21% през 2026 г.
При запазване на оценката си за глобалния излишък, моделът на Goldman предполага, че всеки 1 млн. барела дневно санкциониран суров петрол, натрупан в морето за период от 12 месеца, може да повиши цената на Брент с до 8 долара за барел.
В същото време всяко намаление със 100 млн. барела на петрола, съхраняван в морето – когато товарите се прехвърлят към складове на сушата – може да понижи цените с 3 до 4 долара.
Goldman очаква Брент да се търгува средно по 56 долара за барел, а WTI – по 52 долара през 2026 г., написаха анализаторите на банката в отделна бележка от 11 януари.
