ГЕРБ е само на 1% пред БСП, показва проучване на „Тренд”

Дистанцията между първите две партии се скъсява, като през ноември 2018 г. разликата между ГЕРБ и БСП е малко над 1% в полза на основната управляваща партия. Това е заключението от редовното проучване на изследователски център „Тренд" по поръчка на вестник „24 часа", посветено на нагласите на българите към основните политически партии, институции и съдебната система.

И ако днес се провеждаха парламентарни избори, то 21.2% от гласоподавателите щяха да гласуват за ГЕРБ, а 19.9% за БСП, следва ДПС – 6.5% и „Обединени патриоти” с 4.2%.

От „Тренд” отчитат ерозия в обществената подкрепа към основната управляваща партия, като дистанцията между нея и социалистите се скъсява, достигайки 1.3% в полза на ГЕРБ. Скандалите около „Обединени патриоти” в последния месец оказват влияние върху електоралните стойности на коалицията, като те свиват своята подкрепа от 5.5% през октомври до 4.2% през ноември. Ерозията към формациите съставляващи управляващата коалиция не се прелива към опозиционните партии, а само увеличава дела на деклариращите, че няма да гласуват.

Последното проучване от индекса „24 Тренд" отбелязва лек спад в оптимистичните нагласи и ръст в негативните оценки за работата на основните институции.

В оценката за работата на парламента и правителство се регистрира спад на положителните оценки и ръст на отрицателните. Една пета от всички запитани оценяват положително парламента, докато 71% са на обратното мнение. Сравнително по-добри са оценките за правителството, като 28% го оценяват положително срещу 62%, които дават отрицателна оценка. При президента не се наблюдават чувствителни разлики, като при него малко над една четвърт (26%) дават отрицателни оценки за работата му срещу 59% положителни.

Оптимистите и песимистите за бъдещето на страната ни са с почти равни дялове, като все още оптимистите остават малко повече (46%) за сметка на песимистите (42%).

От изследването става ясно още, че българите подкрепят акциите на прокуратурата, но не вярват, че ще завършат с ефективни присъди.

В контекста на засилената активност на българската прокуратура в последните месеци, се тества и оценката за работата на основните силови институции. Не буди изненада, че отрицателните оценки превишават повече от два пъти положителните при всяка една от опциите. С най-ниски оценки за работата си се ползва Висшия съдебен съвет (13%), но и дейността му е най-непозната за интервюираните. Министерството на правосъдието събира само 15% положителни оценки. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на Съда (20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%).

Основният проблем в съдебната система, който събира 3 пъти повече посочвания, в сравнение с втория в класацията е корупцията. Липсата на независимост и политическото влияние се нарежда на второ място с 9% следвано от бавната работа на съдебната система (7%) и неадекватното законодателство (5%).

Институцията, от която гражданите очакват действия за подобрение на съдебната система като цяло е Министерството на правосъдието (38%), следвана от съдиите (31%), главният прокурор (28%), Висшият съдебен съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и правителството (20%).

Три четвърти от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната система и само 8% са тези, които са на обратното мнение. А основният фактор, който влияе върху решенията на българския съд са корупцията (36%) и политическото влияние (32%), докато законите и справедливостта са съответно с 10% и 4%.

На приблизително три равни части са разделени в мнението си интервюираните затова дали трябва да се увеличат или да се намалят правомощията на прокуратурата. 31% са на мнение, че трябва да се увеличат, за да се подобрят резултатите, докато 35% са на мнение, че не трябва да се увеличават, защото и сега са достатъчни. 34% пък не знаят или не могат да преценят.

Не предизвиква изненада сериозната подкрепа за последните акции на прокуратурата срещу български бизнесмени, като 81% от всички запитани ги подкрепят, като сред тях малко над половината (51%) напълно ги подкрепят. Само 10% пък остават скептични към действията на прокуратурата. Приблизително същият процент (83%) са на мнение, че прокуратурата трябва да продължи с такъв тип акции.

Скептицизмът към крайните резултати под формата на ефективни присъди е огромен. 60% смятат, че няма да има ефективни присъди, докато само 16% смятат, че ще има.

В контекста на убийството на журналиста Виктория Маринова се повдигна и въпроса дали е справедливо при самопризнание обвиняемият да получава по-лека присъда, като тук 62% смятат, че това не е справедливо, докато 17% са на обратното мнение.

Близо три четвърти от всички запитани пък са на мнение, че българските народни представители не трябват да се ползват с имунитет и само 14% смятат, че депутатите трябва да се ползват от това право. 

Проучването е реализирано в периода 6-12 ноември 2018 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице" сред 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.