Германия се потапя все по-дълбоко в бюджетната криза

Бюджетът на Германия е в затруднение. Миналата седмица Конституционният съд постанови, че е незаконно да бъде преразпределян неизползван дълг, първоначално определен за спешно финансиране по време на пандемията от Covid-19, към текущи планове за разходи.

Тази седмица финансовото министерство замрази разходите във всички министерства.

Но това може да е само върхът на айсберга, тъй като фискалните проблеми могат да доведат до политически такива и дори имат потенциал застрашат бъдещето на коалиционното правителство на Берлин, пише CNBC в свой анализ по темата.

Германия обаче не стигна до тази ситуация за една нощ – в някои отношения корените на настоящата криза дори предхождат пандемията. И това се дължи на така наречената „дългова спирачка“ на Германия.

Дълго време в процес на създаване

Приета през 2009 г. „дълговата спирачка“ ограничава количеството дълг, което може да поеме правителството, и определя максималния размер на структурния бюджетен дефицит на федералното правителство. Правилата гласят, че той не може да бъде по-голям от 0.35% от годишния БВП на Германия.

След световната финансова криза дълговата спирачка е крайъгълният камък на германската фискална политика.

Но тогава дойде пандемията. Правителството пое спешен дълг, за да се опита да ограничи въздействието на пандемията върху бюджета чрез временно премахване на спирачката.

Както се оказа, допълнителното финансиране всъщност не е необходимо. И така, сегашното коалиционно правителство реши да го преразпредели за финансиране на политики, насочени към изменението на климата и по-зелена, по-устойчива икономика.

Конституционно или не?

Германската опозиция не беше доволна от преразпределението и в крайна сметка отнесе въпроса до Конституционния съд на Германия. А миналата седмица излезе присъдата му, която е удар за правителството на Олаф Шолц. Съдът потвърди, че спешното финансиране не е разрешено да се използва за финансиране на политически планове, които не са свързани с пандемията.

Правителството изглеждаше донякъде неподготвено за тази присъда и се чудеше как да отговаря на въпросите на политици и журналисти.

Някои наблюдатели (и няколко от членовете на Зелената партия) предполагат, че климатичната криза е също толкова извънредна ситуация, колкото и пандемията. Но решението на съда остава в сила и бюджетът на Германия вече има дупка от 60 милиарда евро.

Оттогава правителството се опитва да пренареди финансовите си планове и по-рано тази седмица германските медии съобщиха, че финансовото министерство повече или по-малко е изключило възможността за допълнителни разходи, които още не са планирани за 2023 г.

Разделена коалиция

Основен фактор в дилемата на правителството е наборът от политически позиции, които заемат трите партии в коалицията.

Зелените бяха движещата сила зад плановете за допълнителни политики в областта на климата, които обаче са изложени на риск. Следователно те ще се борят за запазването им. Социалдемократите биха се съгласили на по-мека спирачка на дълга или да увеличат данъците. Свободната демократическа партия, които контролират финансовото министерство, не искат по-високи данъци или по-висок дълг.

Но пълно разпадане на правителството е малко вероятно, според директорите на Eurasia Group Ян Течау, Муйтаба Рахман и Йенс Ларсен.

Стабилността на правителството не е поставена под въпрос и коалицията все още е вероятно да завърши пълния си мандат“, казаха те.

„И трите партии ще бъдат изправени пред опустошителни загуби в (малко вероятния) случай на предсрочни избори, което намалява апетита им за излизане от сегашното споразумение. Не е възможно, очевидно, ново мнозинство в сегашния парламент“, казаха те.

Някакви решения?

Решенията все още са малко и далече, особено тези, които могат да бъдат приложени в непосредствена перспектива, а правителството все още работи върху планове за коригиране на разходите и финансирането, за които коалиционните партньори могат да се споразумеят.

А в дългосрочен план?

Очевидният изход би бил да се промени конституцията“, каза в бележка главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг.

Това ще изисква нов консенсус с поне някои от опозиционните политици, необходим за постигане на необходимото мнозинство от две трети, което би означавало политически сделки и жертви по разделящи теми, като правилата за предоставяне на убежище.

„Засега такава сделка изглежда малко вероятна. Но след следващите избори през септември 2025 г. едно ново правителство, което отново ще трябва да включва части от дясно- и ляво-центристи, може и да сключи такава сделка“, каза Шмидинг.

Реформирането на „дълговата спирачка“ след следващите общи избори също е един от предстоящите пътища, които икономистите от Citi Кристиан Шулц, Гиада Джани и Бенджамин Набаро предвиждат. Те отбелязват, че може да предстоят дългосрочни промени в начина, по който се финансира германското правителство.

Очакваме решението да накара правителството да трупа парични резерви в нормални времена, както и по време на извънредни ситуации, което би му позволило да се справи с дългосрочните последици от кризи, без да нарушава правилата за дълга“, пишат те в изследователска бележка.

И накрая, летвата за това какво представлява „извънредна ситуация“ (и следователно позволява спиране на дълговата спирачка) може да бъде понижена – и в крайна сметка може би дори да включва климатичната криза.