Глътка въздух за социалното подпомагане
Възстановяването на пазара на труда оказва все по-осезаем положителен ефект не само върху приходната част на държавния бюджет, но и по отношение на разходите за някои видове политики като социално подпомагане. Данните от последния отчет на Агенцията за социално подпомагане (АСП) показват продължаващ спад на броя на бенефициентите по почти всички програми, както и спад на изразходваните средства в много от тях.
- Разходите по програма „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход”, която касае най-бедните, спадат до 35,5 млн. лв. при 46 млн. лв. през 2016 г., а бенефициентите са с близо 8 хиляди души под миналогодишните 48 хил. души.
- Спад на броя на бенефициентите е регистриран и при най-голямата програма, администрирана от АСП – „Подпомагане на семейства с деца”. Общите разходи по нея обаче се покачват поради увеличаването на размера на помощта за отглеждане на деца с увреждания, както и нейната диференциация[1] в зависимост от степента на увреждане. Въпреки че разходите в това направление почти се удвояват, достигайки 161 млн. лв., спадът в други направления означава, че общите средства по програмата нарастват минимално.
- Най-осезаем е спадът на бенефициентите и изразходваните средства при друга мярка от същата програма – „Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст” (т. нар. детски надбавки). През 2017 г. тя включва 37 хил. по-малко домакинства, 55 хил. по-малко деца и струва на бюджета 42,7 млн. лв. по-малко. Общите разходи (309 млн. лв.) са най-ниските от годините преди кризата.
- Намаляват още бенефициентите и средствата за различни видове еднократни помощи както в сферата на семейното подпомагане, така и по отношение на лицата с увреждания и помощите за отопление.Всичко това е естествено следствие от факта, че повече хора работят и получават трудови доходи. Набраната през последната година инерция в посока реформиране на някои от най-анахроничните програми в сферата на социалното подпомагане обаче не трябва да бъде губена. Именно периодът на намаляващи разходи и бенефициенти е най-подходящ за провеждането на структурни реформи, които да осигурят по-ефективното действие на програмите в бъдещи периоди, когато по една или друга причина се наложи на повече хора да се включат в тях. Някои такива ходове вече бяха предприети:
- Въведената диференциация при отпускане на т.нар. детски надбавки е стъпка в правилната посока, която, ако бъде продължена като замисъл но на базата внимателен анализ на съвкупността от бенефициенти, може дори да се доближи до своите западни еквиваленти.
- Опитите за реформа в експертизата на работоспособността на хората с увреждания срещнаха очаквана съпротива, особено предвид липсата на цялостна, ясно заявена визия за реформа на системата, а не само за „входа” в нея. Акцентът върху социалната оценка, вместо върху чисто здравословните ефекти от увреждането, обаче е важен, ако не искаме подпомагането на хората с увреждания да продължи да става „по калъп” и съответно да не постига нищо.
На фона на всички цитирани по-горе данни за спад на разходи и бенефициенти изпъква все по-високият брой на освободените от винетни такси автомобили на лица с увреждания (или на родители на деца с увреждания). Само за последните 8 години техният брой се е увеличил от 120 хил. на 219 хил. души при общо 500 хил. лица с увреждания, получаващи помощи по най-широката по обхват програма на АСП (26 хил. от тях – деца). Това предполага, че всяко второ лице с увреждане над 50% има кола и кара извънградско.
Нарастващият брой бенефициенти по тази мярка подозрително напомня на реформираната преди няколко години помощ за студентки, станали майки, огромната част от които се оказаха всъщност майки, станали студентки, с цел да приберат 2880 лв. без оглед на доходното си състояние и без намерение всъщност да учат. Популярността на тази програма нарасна над три пъти в периода между 2011 и 2014 г., когато в условията на все по-лесен достъп до висше образование майките-студентки от 2300 станаха 7200. След въвеждането на изисквания за реално следване, той спадна до 929 през 2017 г., а разходите по програмата паднаха от 20,7 млн. лева през 2014 г. на 1,4 млн. лв.
Ситуацията с винетките е любопитна, защото се явява само една от многобройните привилегии, които лице с ТЕЛК решение може да получи автоматично, без оглед на доходното си състояние и реалните си нужди. Това е де факто нещо като данъчна отстъпка в размер на 21 млн. лв., към които може да добавим и по-трудните за оценяване данъчни преференции като освобождаването в много случаи от данък върху самото превозно средство, намаляване със 75% на данъка върху недвижими имоти на основното жилище, необлагаеми първи 7920 лв. доходи и намалени наполовина патентни данъци.
Всичко това не значи, че няма логика в това лицата с увреждания или родителите на деца с увреждания да се ползват от подобен инструмент. Въпросът е доколко винетките и данъчните облекчения реално отиват и се ползват именно от тези нуждаещи се лица, при положение че по друга мярка, подпомагаща покупката и преустройството на превозни средства, са отпуснати такива помощи на общо 6 лица за последните 2 години.
Така резерв за по-висока ефективност има както по отношение на философията на социалното подпомагане (като индивидуализирания подход и социалната оценка при хората с увреждания), така и по отношение на програми със спорна ефективност (като безплатните винетни стикери). Механичното вдигане на плащанията с оглед на по-малкото бенефициенти би бил възможно най-грешният подход в сегашния момент, тъй като огромна част от цената на едно такова решение ще се материализира именно в най-неподходящия момент – криза на пазара на труда и падащи приходи в бюджета. Сега е моментът за равносметки. Програмите трябва да бъдат ревизирани една по една, като тези, които не постигат целите си, трябва да бъдат преразгледани за сметка на такива, които всъщност помагат на нуждаещите се, включително и да постигнат независим икономически живот.