Година след реформата: Жив ли е още интернет?

Държавите членки имат още година да имплементират Директивата за авторското право

Година след реформата: Жив ли е още интернет?

Снимка: Unsplash

896 ~ 3 мин. четене
Една от най-мащабните, но и най-спорните реформи в европейското законодателство – тази в областта на авторското право – навърши първата си година миналата седмица. А днес, навръх Световния ден на книгата и авторското право, е добър повод да си припомним Директивата за авторското право в единния цифров пазар. 

Тя се роди с амбицията да модернизира остарялото законодателства на фона на бурното развитие на онлайн средата, както и да подпомогне дигиталната икономика на Европа, опитвайки се да ограничи монопола на гигантите като Facebook и Google. 

Критиците обаче я определиха като началото на края за интернет свободата. Според тях законът е лобистки, неясен, слабо написан и още по-лошо – ограничаващ правата на потребителите на интернет, чийто порив за свободно споделяне на информация вероятно ще бъде ограничен. Хипотезата е, че новите норми ще доведат до ненужна цензура, издигайки авторските права над общочовешки такива.

В публичното говорене срещу Директивата се включиха някои от пионерите на интернет, като създателят на WWW сър Тим Бърнарс-Лий, интернет пионерът Винт Сърф, съоснователят на Wikipedia Джими Уелс, съоснователя на Mozilla Мичъл Бейкър и основателят на интернет архива Брюстър Кейл. На 23 март пък 170 000 души излязоха на демонстрация в различни части на континента, за да протестират под мотото “Спаси своя интернет”. 

Въпреки острите възражения и протести Директивата бе приета от Европейския съвет на 15 април, а на 17-и бе окончателно утвърдена от председателя на Европарламента и председателя на Съвета. 

Най-остри възражения събраха два от членове на Директивата – 11 и 13, преномерирани съответно на 15 и 17 впоследствие. Първият стана известен като “данък линк”, а вторият изисква от платформи като YouTube да извършват стриктен мониторинг на качваното от потребителите съдържание с цел да се предотврати разпространението на крадено съдържание. 

Държавите членки получиха две години, за да имплементират директивата в своите национални законодателства. 

Франция стана първата държава членка, приложила новите правила. Не след дълго вече възникна спор – Google отказа да плаща на издателите за показването на техните статии, което довреде до съдебен спор. По-рано този месец властите задължиха американския гигант да даде дължимото на медиите. 

Извършването на мониторинг на потребителското съдържание например, според Юлия Реда – бивш евродепутат от Пиратската партия на Германия – няма как да стане ръчно и затова ще бъдат наложени филтри за автоматично следене. Те обаче са крайно несъвършени и шансът за грешки е огромен. 

Третата алтернатива е сключването на лицензионни споразумения, така че платформите да плащат предварително за правата. Така например YouTube би могъл да купи лиценз за „Universal Studios“ и от този момент нататък потребителите ще могат да режат откъси от филми като „Джурасик“ и да ги качват на платформата. Този подход крие както законови притеснения, така и такива за прокарване на лоби интереси – някои студия няма да се задоволят с лицензионни такси, други изобщо не искат да виждат съдържанието си свободно разпространявано в платформите. 

Най-голямото противоречие според Реда е, от една страна, задължението на платформите да предотвратят незаконни качвания, но от друга, да не спират легалните такива. Според нея филтрите са надценени и дори най-модерните системи, базирани на изкуствен интелект, не са в състояние да направят разлика между законно и незаконно качване на съдържание. 

“Няма технология, която да е в състояние да направи това”, казва Реда пред Euractiv, отбелязвайки, че това би довело до незаконни косвени щети. 

За да въоръжи гражданите срещу такива и други вреди, произтичащи във връзка с авторското право, Реда стартира проекта “control ©” съвместно с Обществото за граждански права (GFF) по случай “честването” на годишнината на директивата.

Във видео съобщение тя призова гражданите да съобщават за подобни случаи. GFF ще помога на потърпевшите да потърсят правата си по съдебен път. Целта е да се фокусира вниманието върху тълкуването на авторските права в контекста на основните човешки права, като това на изразяването, печата, информацията. 

Според Реда една от причините да се стекат така негативно обстоятелствата около Директивата е свързана с времето на приемането ѝ – непосредствено преди изборите за нов европарламент. 

“Ако имах повече време, щях да направя още един кръг, за да се справя още по-решително със страховете и притесненията, свързани с директивата”, признава Аксел Вос, бивш депутат в ЕП и докладчик по директивата.

Според него ако искаме да имаме както платформи за масово споделяне, така и авторски права, “имаме нужда от технически решения”. Бидейки против филтри за качване, Вос обръща внимание на възможността за “софтуер за идентификация”. Според нето, който създава съдържание, трябва да изпрати нещо като цифров подпис, който след това да може да се сравнява при качване. 
Подкрепи Economic.bg