Удобството, от което оглупяваме: Убива ли изкуственият интелект мисленето?

Тъй като големите езикови модели (LLM) поемат все повече когнитивни задачи, изследователите предупреждават, че този „аутсорсинг“ на умствените функции има своята цена.

Когато изследователката Наталия Космина търсела стажанти, тя забелязала, че мотивационните писма на кандидатите са подозрително еднакви, разказва BBC. Те били дълги, прекалено полирани, а след увода често преминавали към абстрактни и произволни връзки с нейната работа. За нея било очевидно, че кандидатите използват изкуствен интелект (AI) – технологията зад чатботове като ChatGPT, Google Gemini и Claude.

В същото време, по време на лекциите си в Масачузетския технологичен институт (MIT), Космина забелязала и друга тенденция: студентите забравяли преподадения материал много по-бързо в сравнение с преди няколко години. Като специалист по взаимодействието човек-компютър, тя допуска, че нарастващата зависимост от LLM засяга когнитивните способности на младите хора.

Притеснението на учени като Космина е, че прекомерното разчитане на AI може да промени начина ни на изразяване и дори способността ни да изпълняваме основни умствени задачи. Все повече изследвания сочат, че „прехвърлянето“ на мисловни процеси към машините може да има разрушителен ефект върху мозъка и дори да ускори когнитивния упадък.

Ефектът на Google и 55% по-ниска мозъчна активност

Добре известно е, че инструментите, които използваме, променят начина ни на мислене. С появата на интернет задачи, които някога изискваха задълбочено проучване, се решават с един клик. Това доведе до т.нар. „Ефект на Google“ – склонността ни да не помним информация, която е лесно достъпна онлайн.

Новата тревога е, че като делегираме мисленето си на AI, ефектите върху паметта и умението за решаване на проблеми ще се задълбочат. AI вече пише поезия, дава финансови съвети и предлага компания, а учениците масово му възлагат домашните си. Проучванията показват, че младите хора са особено уязвими към загубата на критично мислене.

Когато мозъкът „заспива“

В изследване на MIT Media Lab 54 студенти били разделени на три групи, за да напишат есе: първата група използвала ChatGPT, втората използвала Google (без генерирани от AI резюмета), а третата разчитала само на собствените си знания.

Докато работели, учените измервали мозъчните им вълни. Резултатите били стряскащи. При тези, които мислели самостоятелно, мозъкът буквално „горял“ от активност. Групата с Google показвала силна активност във визуалните центрове. При групата с ChatGPT обаче мозъчната активност била с до 55% по-ниска.

Мозъкът не заспива, но зоните, отговорни за творчеството и обработката на информация, почти не се активират“, обяснява Космина. Освен това студентите от „AI групата“ не помнели почти нищо от написаното и не чувствали есетата като свои.

Когнитивна капитулация

Изследователи от Университета на Пенсилвания описват това явление като „когнитивна капитулация“. Хората са склонни да приемат отговорите на AI безкритично, дори когато те противоречат на собствената им интуиция.

Този ефект се наблюдава дори в медицината. Скорошно проучване установи, че специалисти, използвали AI за откриване на рак на дебелото черво, след три месеца са се справяли по-зле при диагностика без технологията.

Космина предупреждава и за загубата на оригиналност. Преподавателите в нейното изследване описали есетата, генерирани с AI, като „бездушни“. „Един от тях дори попита дали студентите не са преписвали един от друг, защото текстовете бяха почти идентични“, казва тя.

Дългосрочните рискове: Деменция и упадък

Компютърният невролог Вивиен Минг, автор на книгата „Robot Proof“, вижда дълбока връзка между умствените усилия и здравето на мозъка. Тя установява, че при студенти, които просто копират отговори от AI, гама-вълновата активност (маркер за когнитивно усилие) е изключително слаба. Дългосрочно това се свързва с риск от когнитивен упадък и деменция.

Минг прави паралел с GPS навигацията. Прекомерното разчитане на Google Maps вече се свързва с влошаване на пространствената памет – ранен индикатор за Алцхаймер.

Ако не се налага да мислите за навигацията, мозъкът ви атрофира. Същото се случва и с мисленето“, казва тя.

Как да използваме AI правилно?

Вместо пълна забрана, учените предлагат концепцията за „хибридна интелигентност“:

• Първо мислете, после питайте: Изградете собствена база от знания, преди да използвате инструментите.
• „Подсказка за враг“ (Nemesis prompt): Накарайте AI да атакува идеите ви, да намира слабите им места и да ви принуждава да ги защитавате.
• Търсете „продуктивно триене“: Използвайте AI само за контекст или за да ви задава въпроси, вместо да ви дава готови отговори.

В крайна сметка мозъкът ни обича преките пътища, но здравето му зависи от предизвикателствата. Ако спрем да полагаме умствени усилия, губим не само творчеството си, но и капацитета на собствения си ум.