50-годишен мъж пази историята на Лондон жива

Гари Ъшър ръководи четирима човека, които палят старото газово осветление всяка вечер

50-годишен мъж пази историята на Лондон жива

Снимка: Адриан Денис/AFP photo

На тиха и спокойна улица зад Уестминстърското абатство, изпълнена с къщи в грегориански стил, Гари Ъшър настройва механичния часовник на улична газова лампа и дава лъч светлина на света, докато се повдига на пръсти. 

Той се оттегля със стълбата си и гледа със задоволство как меката топла светлина пробива тъмната зимна вечер и неусетно поема към следващата газова лампа.

Въпреки бюджетните съкращения в цяла Англия, заради които уличното осветление и някои други обществени услуги са съкратени до минимум, 1 500 газови лампи все още функционират и по стара традиция се палят и загасят ръчно. Спестовните мерки на правителството не засягат легендарните улични лампи, които са един от живите символи на Лондон и са третирани като туристическа забележителност, която играе голяма роля за облика на английската столица.

Те са последните останали от десетки хиляди газови лампи, които са въведени в столицата преди 200 години. След това чудесата на съвременната технология обуславят електрическото осветление като желателно и поставят вечерното битие на гражданите като разходка по тъмните и опасни улици на английската столица.

Докато жителите на Лондон не забелязват лампите и те са се превърнали в даденост от ежедневието им, то местните власти са се погрижили те да бъдат защитени от закона, като част от историята на града. Общината дори е предприела мерки по инсталирането на нови газови лампи, за да може те да допринасят за облика на Лондон.

„Те са прекрасни! Това е най-фантастичната форма на улично осветление, която съществува. Те не отнемат по-голям ресурс от електрическите“, коментира Ъшър пред АФП, докато запалва поредния газов фенер на своя нощен маршрут.

50-годишният инженер е работил в британска газова енергийна фирма, като се занимава с поддръжка на газово отопление, но решава да започне да обслужва газовите лампи, за да може да играе ръгби в съботните дни.

Сега той ръководи екип, включващ още четирима други служители, които поддържат лампите. Половината от осветителните тела все още са оборудвани с механични часовници, които се нуждаят от повторна настройка на всеки две седмици. Останалите газови лампи работят на електрически таймери, на които се подменят батериите през половин година, а различните техни компоненти също се нуждаят от редовна проверка и поддръжка.

Газови лампи стават масово явление по улиците на цяла Европа в средата на 19-ти век, като преди поява им разходките из града са се считали за изключително опасни и неразумни.

Първоначалната реакция тогава не е била позитивна, след като те са сметнати за изключително опасни още след първата демонстрация през 1807г. В течение на времето обаче те са били приети за нормални, а твърденията, че наличието на газ е предпоставка за експлозия дори са се смятали за странни.

Някои от лампите имат двойно предназначение, като освен за осветлението по улиците те работят и за пречистването на въздуха от неприятните миризми на подземните канали в Лондон.

Те придават магическо излъчване и на алеите в  парка Сейнт Джеймс, който се намира в близост до Бъкингамския дворец и лондонската улица Пел Мел. Те са единственият източник на светлина, който предлага рядък поглед към миналото и кара гостите на Лондон да забравят за ежедневните си проблеми, като ги потапя в една невероятна ретроспективна реалност, присъща само на лондонските улици. 

Коментари: 0