Публични финанси
Готов ли е ЕС за новата зимна газова криза?
Съдебните битки между Русия и Украйна може да остави на студено някои държави членки на 1 януари
© ECONOMIC.BG / Gazprom.com
~ 3 мин.
Русия трябва да плати на Украйна 2.6 млрд. долара (2.4 млрд. евро) по решение на шведски съд, който се произнесе по дългогодишния газов спор между националните компании на двете страни. Това обаче може да доведе до повторение на зимната газова криза в ЕС от 2009 г., пише в свой анализ EUobserver.
Апелативният съд на окръг Свеа в Швеция произнесе присъдата си в сряда (27 ноември), след като руският доставчик на газ „Газпром“ оспори арбитражното решение на Търговската камара в Стокхолм от 2017 г. в полза на „Нафтогаз“.
Двете присъди бяха част от поредица от продължаващи правни спорове на стойност десетки милиарди евро. Повечето от тях произтичат от противоречив, 10-годишен газов договор, подписан през януари 2009 г. от тогавашния министър-председател на Украйна, Юлия Тимошенко. По силата на онзи контракт Киев трябваше да плаща за фиксирани обеми руски газ без значение колко всъщност потребява.
„Пълна победа! Украйна печели отново!“, написа във Facebook Юри Витренко, главен изпълнителен директор на украинската компания за транзит на газ „“Нафтогаз“.
Но договорът за газа, подписан от Тимошенко, изтича на 31 декември тази година и Русия заплашва да спре доставките за Украйна, освен ако не прекрати правните си битки.
„Безспорно е необходимо пълно разрешаване на всички съдебни спорове преди подписване на нов договор“, заяви изпълнителният директор на „Газпром“ Алексей Милер миналата седмица, призовавайки те да бъдат „уредени извън съда“.
„Рискът от прекратяване на транзита съществува“, а предишните присъди на Швеция бяха „глупости“, които „влошават ситуацията“, каза още руският президент Владимир Путин.
Понастоящем Украйна транспортира около 87 млрд. куб. м (bcm) руски газ до държави от ЕС, като общият износ на Русия е в размер на 200 млрд. куб. м.
Последният път, когато Русия и Украйна предизвикаха газова криза, през зимата 2008/2009 г., това предизвика хаос, включително прекъсвания в държави от ЕС, като България, Унгария, Полша и Словакия, които към момента са изцяло зависими от руския газ, идващ през Украйна.
„Аз участвах в процесите на медиация още на млади години, включително по въпросите на Африка. За първи път видях споразумения, които системно не се спазват“, заяви тогавашният президент на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. „Този много особен епизод приключи. Да се надяваме, че всичко приключи“, добавя той.
Газът продължава да тече през последните години въпреки анексирането на украинския полуостров Крим от страна на Русия през 2014 г.
Източните държави членки на ЕС започнаха да изграждат междусистемни газови връзки, терминали за втечнен газ и допълнителни съоръжения за съхранение, за да се предотврати повторение на ситуацията от 2008/2009.
„Европа се готви за криза. Не знаем какво ще се случи на 1 януари, но ще бъдем готови“, каза Мацей Возняк, зам.-ръководител на полския газов дистрибутор PGNiG, във Варшава миналата седмица.
Той показа на журналистите карта на нивата на съхранение в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Словакия и Украйна, предаде Reuters. „Наричаме го карта на страха, тъй като от години не сме виждали такива нива на съхранение“, добави Возняк.
Еврокомисията се опита да посредничи между Киев и Москва по същия начин, по който и Барозу през 2008 г.
Последната, т. нар. „Тристранна“ среща, която се проведе на 1 ноември, остави вицепрезидентът на комисията Марош Шефчович да се почувства „разочарован“. „Времето лети и като се има предвид датата, има – по-скоро трябва да има - ясно чувство за неотложност“, каза той.
Преговорите за транзита между Русия и Украйна идват на фона на по-широки стратегически опасения относно енергийните доставки в Европа. В момента Русия изгражда два нови тръбопровода към ЕС през Балтийско и Черно море, които биха могли да направят транзитната мрежа на Украйна ненужна през 2020 г.Това от своя страна би могло да дестабилизира украинската икономика, тъй като ще ѝ струва 3 млрд. долара годишно под формата на загубени транзитни такси. Също така ще направи някои държави от ЕС, като Полша например, по-уязвими за руско енергийно изнудване.
Това може също да проправи пътя за по-широка руска военна агресия в Украйна, смятат украинските военни ръководители, защото Русия няма да има какво да губи, дори сраженията да унищожат украинските транзитни тръби.
