Хаджи Ненчо Палавеев по пътя на богатството

Богатството не е за всяка уста лъжица, това казва един от най-заможните българи, чието име се нарежда и сред най-големите дарители. Този предприемчив човек е притежавал част от акциите на Суецкия канал, открит през 1869 г.  Името му е Ненчо Палавеев. Днес сме убедени, че Суецкият канал е сред забележителните инженерни постижения на XIX в. - почти по цялото си протежение преминава през пустинята, но по онова време инвестицията в такова съоръжение е била рискова и авантюристична. Няма убедителни сведения какъв дял от акциите е държал Палавеев, но се твърди, че е притежавал близо 10%.

Ненчо Палавеев е роден през 50-те години на XIX в. в Копривщица, рождената му дата не е точно установена. Той е първото от четирите деца на Неша и Дончо Палавееви. Другите им три деца са Семко, Мария и Гана. Дончо и Иван Маджаров, бащата на бъдещия политик Михаил Маджаров, стават съдружници в „Масърската компания“. Тя се занимава с износ на абаджийска продукция за Южна Македония, Цариград, Александрия и Кайро. Запознати уверяват, че именно Дончо Палавеев намира доходоносен пазар за абите и ямурлуците, които стават предпочитани от строителите на Суецкия канал, за да се топлят в студените нощи.

Първи стъпки в бизнеса

Ненчо завършва началното си образование в Копривщица и получава покана от Петко Каравелов да продължи обучението си в Русия. Тръгва заедно със съграждани, но стига до Карлово, разколебава се и поема обратно. През зимата на 1869 г. Палавееви и семейството на Иван Маджаров отиват на поклонение в Йерусалим. Така Ненчо става хаджия. През 1873 г. заминава при баща си в Кайро и става негов помощник. В продължение на шест месеца посещава гръцко училище, за да научи гръцки език. На пристанището в Александрия отваря сладкарница, в която произвежда и продава малеби, а по-късно  се ориентира към кашкавал и месни деликатеси. След 1878 г. заминава за Цариград и започва свой бизнес. През 1882 г. баща му се завръща в България, а Ненчо Палавеев изцяло поема търговската кантора и дюкяните му в Кайро и Александрия.

По широкия свят

Ненчо Палавеев не продължава образованието си. Той обаче лесно учи чужди езици и говори арабски, гръцки, турски, френски, руски и английски език. Разгръща дейността си в Централна и Източна Азия. Търгува c индиго и слонова кост в Индия; с коприна и персийски килими в Дамаск и Багдад; с кехлибар в Русия; с коприна в Сирия; със седеф и икони в Йерусалим. "В тоя огромен път, по който едва ли е ходил друг българин, хаджи Ненчо търгува с всичките забележителни неща на тия страни, като се почне от слоновата кост и се свърши с живата търговия", сочи проф. Иван Унджиев.

Хъс за работа

След като придобива акции от Суецкия канал, Ненчо Палаеев решава да вложи средства и в недвижимо имущество. Той купува имоти около Кайро и четири конюшни в Александрия. Част от състоянието си той превръща в ценни книжа. С друга част купува облигации от Египетската земеделска банка и от Египетската национална банка, които се съхраняват в Базел, Швейцария. За да улесни търговските си начинания и да пътува по-свободно, през 1914 г. по примера на други наши богати сънародници приема руско гражданство и името – Анести Антонович Жиата. Това му помага да преминава безпрепятствено през Европа, Азия и Африка. Същевременно развива и връзките си с Англия, като отваря в Кайро магазин за английски стоки.

Дарител

През тези бурни години, в които увеличава състоянието си и работи неуморно, Ненчо Палавеев почти не се връща в Копривщица. Първите сведения за негов кратък престой в родния град са от 1884 г., но чак през 1925 г. се завръща окончателно вкъщи. През целия си живот подпомага бедни ученици, многодетни семейства, сираци, вдовици и военни инвалиди. Солидни суми превежда на различни организации, манастири, включително и за строеж на Пловдивската духовна семинария. С негови пари е довършена сградата на началното училище в с. Айваджик (днес Дюлево), Панагюрско. Даренията му са многобройни, но най-големи средства дарява на родната Копривщица и участва активно в преговорите, проектите и строежите. За реализиране на своите цели той наема най-добрите за времето архитекти, строители и художници.

В обществена полза

Значимо дело е построяването на читалището в Копривщица, което носи неговото име – „Х. Ненчо Д. Палавеев“. Със сумата в размер на 1. 2 млн. лв. са изградени богата библиотека и театрален салон. Палавеев е двигател за създаването на читалище в близкия град Златица. Дарява около 100 000 лв. за ремонт на старото училище, в което е учил. Негова е заслугата в Копривщица да бъде издигнат паметникът на Димчо Дебелянов, изработен от Иван Лазаров. Близо 1 милион лева благодетелят предоставя за ремонт на камбанарията на църквата „Св. Николай“, осигурява средства за доизграждане и изписване на храма „Успение на Пресвета Богородица“, където по-късно се помещава семейната гробница. Пак с негови пари е построен параклисът „Св. Архангел Михаил“.

Още дарения

Заможният предприемач финансира модернизацията на Копривщица. Той задвижва изграждането на водопроводната система, инициира и участва в залесяването на хълма над града. Навсякъде из калдъръмените улички има чешми и паметници на видни копривщенски личности, за чието съграждане е спомогнал самия той. Две от най-щедрите му дарения за Копривщица са построяването на Паметника-мавзолей в центъра на града и създаването на Полукласическата гимназия „Любен Каравелов“ и пансиона към нея. Близо 1.5 млн. лв. струва изграждането на забележителния монумент в чест на загиналите в Априлското въстание през 1876. Самоукият полиглот е на мнение, че Копривщица заслужава гимназия, в която да е заложено засиленото изучаване на чужди езици. Той отпуска пари за строежа на училището и кани елитни учители да преподават в него.

Наследство

До края на живота си Ненчо Палавеев не се жени и няма свои деца. Негови роднини се надяват да получат наследството му и дори възникват раздори. Когато научава за това, нарежда да се купи празен ковчег, да се напълни с камъни и да се уведомят близките му, че той е починал. Става свидетел на собственото си „погребение“, за да види докъде ще стигнат споровете за разпределението на онова, в което хората от неговия род нямат никакъв принос. После решава: „…установявам за мой универсален заветник родния ми град Копривщица“. И добавя: "Богатството не е за всяка уста лъжица!".

Хаджи Ненчо Палавеев съставя завещанието си през 1933 г. Към края на живота му неговото състояние възлиза на близо 40 млн. лева и около 450 кг. злато. Последните си дни през 1936 г. прекарва в болницата на БЧК в София. Тленните му останки са положени в семейната гробница Копривщица, изпратен е с уважението на всички в града.

След края

Съгласно волята на дарителя се учредяват две фондации, които да управляват богатството му. Първата е създадена още през 1932 г., когато той изпраща дарителски документ до Министерството на просвещението. В него е вписана сумата от 6000 английски лири за построяване на гимназията „Любен Каравелов“, като приходите от фонда да служат тя да се издържа за „вечни времена“. За да е сигурен, че фондът ще се харчи за целите си, към него е учредено ръководство от седемчленна ефория с пожизнен мандат и всеки от членовете определя приживе своя приемник. Бюджетът му следва да се утвърждава всяка година от Народното събрание.

Втората фондация носи името „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев в гр. Копривщица“ и се ръководи от Копривщенския общински съвет. Тя управлява имоти в София, Копривщица и конюшни в Александрия Египет, разполага със солидни суми в ценни книжа - от Египетската земеделска банка и от Националната банка на Египет. В завещанието си предприемачът включва и свои роднини. Къщата в Ламбовската махала оставя на племенника си Драгия Т. Драгийски, като за нейната поддръжка е предвидено да получава месечно по 1000 лв.

На ползу роду

Завещанието не успява изцяло  да се изпълни и това се дължи както на последиците от Втората световна война, така и на смяната на управлението в България. По време на войната не се получават никакви приходи от чужбина, а сметките в Швейцария са запорирани. Новата власт в България не се придържа стриктно към завещанието. В периода 1945-1949 г. е изграден пансионът към гимназия „Любен Каравелов“, но сградата е използвана по предназначение само 3 години. После се превръща в медицински пансион за лечение на пациенти с белодробни заболявания. Дарителят изрично посочва, че основният капитал трябва да остане непокътнат, но в средата на 50-те години и това е нарушено.

Местните хора твърдят, че понякога нощем призракът на Ненчо Палавеев обикаля калдъръмените улички на Копривщица. И обясняват, че духът му не може да намери покой, защото не е удовлетворен от изпълнението на заветната му дума: „Всичко ще остане на ползу роду“. И все пак огромни средства от неговото наследство отиват за културното, просветното и църковното издигане на Копривщица.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.