ХАКЕРЪ на бирения пазар

Киберсигурността е тема, към която Ростислав Петров се ориентира с остър предприемачески нюх, още преди в България да се е чул вик за помощ при хакерски пробив. Той създава и оглавява Българската асоциация на сертифицираните етични хакери. Насочваме вниманието към него тъй като е човек, който умее да превърне хобито в професия. Ето как:

Хобито е любимо занимание през свободното време, което понякога проявява свойството да се превърне в работа. От 15-годишен се занимавам с компютри – това хоби стана моя професия. Летя с парапланери и малки самолети, хоби, на което все още не съм намерил професионално приложение. Производството на бирата обаче също ми беше хоби и създадох няколко успешни рецепти. Реших да споделя този добър продукт с повече хора, като направя и за продажба. Регистрирах търговска марка и на бирения пазар се появи „Хакеръ“.

Но как се появява желанието да прави бира по своя рецепта?

Събираме се с колеги, пием бира. Работим дълго на компютрите, случва се да осъмнем, бирата понякога ни е добра компания. Имам приятели, които сами си правят пиво, реших преди години и аз да опитам, за да видя как работи светът на дрождите. Бирата се оказа много сполучлива, стана „вървежна“ и търсена. Приятелите ме подтикнаха да увелича количеството и да я пусна на пазара. Правя вино – бяло, червено и розе, ракията също се получава добре и предстои да ги регистрирам като търговска марка. Скоро ще започне производство за продажба.

Но при толкова голямо предлагане на пазара, в какво е конкурентното предимство на „Хакеръ“?

Изобилието на пазара не ме притеснява, всичко си има своето място. Вкус другар няма – всеки консуматор си има своите предпочитания. Бира със същите вкусови качества не се предлага, затова „Хакеръ“ е без конкуренция. Постоянство на вкуса и качеството в домашни условия е трудно да се поддържа, а и не може да се правят промишлени количества. Затова се доверих на лицензираната крафт пивоварна на мой приятел в Ловеч, наречена „Мелтум“ - там има качество и контрол на всички процеси. Познаваме се от деца, той стана отличен технолог и аз добре знам какви са професионалните му умения. Бирата е в стъклени бутилки, 330 мл. Търсенето определи разфасовката, идеята е повече хора да опитат.

Но как Ростислав Петров стига и до предлагането на кафе?

Кафе не пия. Отново се доверих на приятели, които разработиха специална рецепта, пекат по нея само за моя бранд „Хакеръ“. Те се ентусиазираха да направят вкус, който също е без аналог на пазара. Оставих ги да покажат на какво са способни. В IT бранша колегите пият много кафе и отзивите са силно позитивни. Но аз дори не съм го тествал, защото не консумирам кафе. Получава се така, че го предлагам като „котка в чувал“,  затова и опаковката е черна. За разлика от опаковката на кафето, в хакерството съм от бялата страна, а не от черната. Всички ние използваме едни и същи инструменти и техники. Разликата е, че етичните хакери се наемат, за да направят т. нар. пенетрейшън тестове и да покажат „дупките“ в сигурността.

В етичното хакерство е натрупал много опит, но как ще направи пробив на пазара с бира и кафе?

Дори не съм се и замислял, че ми предстои да правя пробив, когато в края на миналата година започнах производството. Бирата и кафето са предназначени за приятели и ще се радвам приятелският кръг на тези нови продукти с нова марка да расте с бързи темпове. Привлякох партньори, на които поверих дистрибуцията. Експериментът си струва. Той е тест и за моите предприемачески умения. Повечето хакери пият бира за тонус вечер и кафе за разбуждане, но продуктите не са насочени само към тях. Имам планове и за други продукти, но нека вървим стъпка по стъпка. Успехът ще зависи и от партньорите. Гледаме към външните пазари. В процес на преговори сме за износ в Германия и Великобритания. Балканският пазар е привлекателен като най-близък.

Етичното хакерство е професия на Ростислав Петров още преди появата на бранда „Хакеръ“, как се насочва към обучителните програми?

Ростислав Петров - Снимка Личен архив

Центърът за обучения HackUni го открихме през 2013 г. и започнахме с програми по киберсигурност, после и по етично хакерство. По онова време искахме да сме част от големите IT академии, но получихме отказ, тъй като нямало търсене за подобни услуги, следователно и за обучения. Хакерските атаки все още не бяха факт и професията етичен хакер не беше се появила в България. Аз обаче бях убеден, че ако има крадци, ще има полиция, щом има вируси, ще има и антивирусни защити. Моят нюх не ме излъга: Ускорената дигитализация означава нужда от киберсигурност. Бях написал първата част на „Основи на етичното хакерство“, когато през 2015 г. сървърите на ЦИК не издържаха по време на изборите. Тогава се заговори за киберсигурност и оттогава интересът започна експоненциално да расте.

С какво се е занимавал Ростислав Петров преди киберсигурността да стане търсена услуга?

От малък правя ремонт на компютрите си и сам преинсталирам операционните системи. После хобито стана професия и открих магазини за компютри в няколко града, в които се предлага поддръжка и ремонт на черна техника. Сега технологичното развитие върви с ускорени темпове и киберсигурността е ръка за ръка с изкуствения интелект – той е помощник в по-добрата защита, но се използва също за нападения и злонамерени пробиви. Иновациите създават технологичното бъдеще. Дигиталната ера става реалност.

Светът на етичното хакерство може ли да бъде събрано в една максима?

Обичам да казвам: Don't learn to hack, hack to learn ( англ. - Не се учи да хакваш, хаквай, за да се научиш). Това означава, че опитът и практиката са най-добри учители. Хакерството се учи чрез правене. Да, това е нож с две остриета, но само така разбираш, че работи. Неквалифицираните хакери може да навредят на всеки, който няма добра киберзащита, но те може и на себе си да навредят. Ето защо хакерството е като отровна змия, която може да ухапе всеки, дори и своя стопанин. Време е киберсигурността да влезе и като предмет в училище.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.