Хаосът „Олимпик” е пълен

Управляващите и експертите не са единни кое е по-тежко - европейското право или отговорността на българските институции

Хаосът „Олимпик” е пълен

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

2387 ~ 5 мин. четене
Автор: Цветан Петров
Хаосът покрай фалита на кипърското  застрахователно дружество „Олимпик”, особено около въпроса с възстановяването на сумите по прекратените полици, е пълен. Противоречиви мнения се изказват от политици, от Комисията за финансов надзор (КФН) и дори от експерти, които работят в този сектор.

Днес бе свикано извънредно парламентарно заседание, свързано с темата "Олимпик", което прекъсна традиционната едномесечна лятна ваканция на депутатите. Тричасовите дебати обаче не можаха еднозначно да отговорят на въпроса кой и как ще плати обезщетенията на хората - дали кипърският гаранционен фонд, дали българският му аналог или отново ще трябва всички данъкоплатци да извадят пари от джоба си, за да покрият "невниманието" на регулаторите и политиците.

На днешното заседание народните представители почти през цялото време спориха безрезултатно как трябва да реагират българските институции за обезщетяването на българите, пострадали от фалита. Единствената тема, която ги обедини, беше приемането на оставката на зам.-председателя на Комисията по финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Ралица Агайн-Гури.

Същевременно обаче единствено нейното предложение българският Гаранционен фонд да изплати обезщетенията на българските клиенти на „Олимпик” беше посрещнато без особени критики и премиерът Бойко Борисов предложи да се създаде работна група, която да провери осъществимо ли е то.

По думите на Агайн Гаранционният фонд има сключени специални споразумения с редица чуждестранни гаранционни фондове, като в тези споразумения са разписани механизми за обмен на пари между тях. Именно затова, след като българският Гаранционен фонд изплати обезщетенията на българите, имали застраховка в „Олимпик”, той ще може да си потърси парите обратно от кипърския фонд.

Разбра се обаче също, че от „Олимпик” неправомерно са събирани по 1.50 лв. от всяка застрахователна вноска, които са влизали в Обезпечителния фонд. Според европейското и българското законодателство вноски за този фонд не трябва да се събират от клонове на чуждестранни компании, регистрирани в държава членка на ЕС. Там трябва да внасят само българските дружества и такива, регистрирани в трети страни. Незнайно както за КФН, така и за финансовия министър Владислав Горранов, "Олимпик" е внесъл за седем години в този фонд над 2 млн. лв. и сега всички се чудят какво да правят с тези пари, които хем са на хората, хем са на "Олимпик". Заради този казус БСП поискаха оставката на изпълнителните директори на Гаранционния фонд, но призивът им не беше чут от управляващите.

Сред застрахователните експерти, с които Economic.bg разговаря, също има разминаване в мненията за това как и кой трябва да плати дължимите суми по прекратените полици "Гражданска отговорност" в "Олимпик".

Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), в случая важи изцяло европейското право на единен пазар и свободен обмен на стоки и услуги. По силата на европейските разпоредби КФН няма как да предотврати фалита и да знае какво се случва предварително, а Гаранционният фонд пък не е длъжен да изплаща обезщетенията.

„КФН досега не е получавала никакви данни от Кипър за капиталовото състояние на „Олимпик”. Тъй като те са клон на компания в Кипър. Надзор върху тяхната капиталова адекватност и финансовото състояние осъществява единствено кипърското финансово министерство”, каза тя за Economic.bg. "Това, за което КФН отговаря, е пазарното поведение на компанията – ако има жалби от потребители, че не са им неизплатени щети или че по някакъв друг начин са им нарушени потребителските права. Тогава КФН има правомощия да се намеси", обясни Колчакова.

По думите ѝ ситуацията е такава, защото застраховането е сектор, който се регулира на общоевропейско равнище, чрез т. нар. хармонизирано законодателство. Въпросното законодателство много ясно казва докъде се простират правомощията на даден надзорен орган и откъде започват правомощията на друг. Всички финансови институции – банки, застрахователни дружества и т.н. – имат общоевропейски паспорт, който им позволява, оперирайки  в една държава, да предлагат услугите си в целия Европейски съюз, дори и без да отварят клон. Има редица компании, които продават застраховки в България, без да имат клон – те използват единствено сайтове в интернет, за да предлагат услугите си.

Въпреки малкия брой активно работещи (т.е. отворили клон) чуждестранни застрахователи в България главният секретар на АЗБ отбелязва, че хората вече трябва да имат едно наум и да знаят, че когато един застраховател има единствено клон в страната, а централата му е в чужбина, то при евентуален фалит ситуацията се решава на международно равнище и процедурите са доста сложни.

„Това е първи такъв казус в България и дори самите институции все още нямат яснота как ще се случат нещата занапред за решаването му”, обобщи Колчакова.

Съвсем противоположно мнение обаче изрази Владимир Тодоров, председателят на Асоциацията на пострадалите от катастрофи (АПК). Той коментира пред Economic.bg, че КФН е трябвало да предприеме повече стъпки за предотвратяване на кризата с фалита на „Олимпик”. И той като Агайн смята, че обезщетенията на засегнатите от фалита българи трябва се изплатят от българския Гаранционен фонд, но не и че парите трябва да се търсят впоследствие от Кипър.

„В Кипър „Олимпик” е продал 5-6 хил. полици. По тези полици може да има отделени пари за тамошния Гаранционен фонд, но тези средства са си само за полиците в Кипър. Така че за мен е по-логично обезщетенията на българските клиенти на „Олимпик” да се изплатят от Гаранционния фонд в България”, обясни той.

По отношение на ролята на КФН в ситуацията Тодоров напомни, че регулаторът от месец май знае за проблемите с кипърската застрахователна компания и очакваше властите в Никозия да ѝ отнемат лиценза.

„КФН трябваше да състави един план за действие, в който да разпише стъпките за решаване на проблема. Трябваше да опише, ако се случи дадено нещо, какви мерки ще се предприемат. КФН казваше само, че това е кипърска компания, с която Комисията не се занимава. През годините обаче КФН е санкционирала „Олимпик”, писала им е актове. Така че мантрата, че КФН не би трябвало да се занимава с тази компания, просто не е вярна”, каза председателят на АПК.

Така, и застрахователните експерти, които не са на едно мнение по казуса „Олимпик”, и управляващите, които довчера не знаеха подробности по темата, днес не внесоха много повече яснота. За съжаление, ясен отговор не получи и простичкият въпрос ще могат ли ощетените от фалита на кипърския застраховател българи просто да си поискат обезщетението от българския Гаранционен фонд. Въпреки че Агайн предложи именно това, тепърва ще се събира работна група с членове от различни институции и партии, които в крайна сметка да дадат отговор на този въпрос.

А междувременно кипърското дружество още не е обявено в несъстоятелност, процедурата по неофициалната информация на Агайн е насрочена за септември, а чак след това кредиторите - били те собствениците на полиците или Гаранционният фонд от тяхно име, ще може да започне процедурата по предявяване на искове и изплащане на пари от масата на несъстоятелността.

Запишете се за нашия бюлетин


Подкрепи Economic.bg