Хърватия опрости на над 150 000 граждани задължения за 187 млн. евро
Над 320 хиляди хървати са с блокирани банкови сметки заради дългове
~ 3 мин.
Дълговете на 150 474 граждани, всеки от които дължи на държавата до 10 000 хърватски куни (HRK), плюс лихви, възлизащи общо на 1,388 млрд. хърватски куни (над 187 млн. евро), са били отписани в събота, когато влезе в сила законът за отписване на дълговете на физическите лица. Новината обяви премиерът на Хърватия Андрей Пленкович.
Той припомни, че за да се справи с неплатежоспособността на гражданите с блокирани банкови сметки, правителството предложи три законопроекта, които парламентът прие - за отписването на дългове на физически лица, за изземване на парични средства и за промени в Закона за фалита, съобщава хърватският правителствен сайт.
Дълговете трябва да се плащат, категоричен бе премиерът Пленкович пред репортерите. "Но ние сме правителство, осъзнаващо трудната ситуация, в която се намират част от нашите съграждани, ние сме социално чувствителни, и с тези три законопроекта искахме да разрешим част от проблема с 326 379 наши съграждани, чиито сметки бяха блокирани към 31 май 2018 г. "
Дългът им възлиза на 43,6 милиарда куни, плюс около 22 милиарда лихви, заяви той, добавяйки, че целта на закона е да отпише дълговете до 10 000 куни, дължими на държавата или държавните компании от гражданите, чиито банкови сметки са блокирани към 31 декември 2017 г.
От 1.388 млрд. HRK, отписани през уикенда, главницата възлиза на малко над 846 млн. HRK и лихвите - на почти 492 млн. HRK.
Тъй като законът предвижда дълговете на физическите лица да бъдат отписани и от местното правителство и от частните кредитори (например - мобилни оператори и банки), Пленкович ги призова да последват примера на правителството.
Той припомни, че за да се справи с неплатежоспособността на гражданите с блокирани банкови сметки, правителството предложи три законопроекта, които парламентът прие - за отписването на дългове на физически лица, за изземване на парични средства и за промени в Закона за фалита, съобщава хърватският правителствен сайт.
Дълговете трябва да се плащат, категоричен бе премиерът Пленкович пред репортерите. "Но ние сме правителство, осъзнаващо трудната ситуация, в която се намират част от нашите съграждани, ние сме социално чувствителни, и с тези три законопроекта искахме да разрешим част от проблема с 326 379 наши съграждани, чиито сметки бяха блокирани към 31 май 2018 г. "
Дългът им възлиза на 43,6 милиарда куни, плюс около 22 милиарда лихви, заяви той, добавяйки, че целта на закона е да отпише дълговете до 10 000 куни, дължими на държавата или държавните компании от гражданите, чиито банкови сметки са блокирани към 31 декември 2017 г.
От 1.388 млрд. HRK, отписани през уикенда, главницата възлиза на малко над 846 млн. HRK и лихвите - на почти 492 млн. HRK.
Тъй като законът предвижда дълговете на физическите лица да бъдат отписани и от местното правителство и от частните кредитори (например - мобилни оператори и банки), Пленкович ги призова да последват примера на правителството.
"За да ги мотивираме, законът предвижда отстъпки в данък печалба и върху доходите, за да могат тези кредитори ... да покажат социална отговорност към гражданите, чиито сметки са блокирани дълго време".
Той припомни, че в същия закон се предвижда и модел за разсрочване на данъчния дълг.
Законът за изземване на парични активи, влизащ в сила в началото на август, има за цел да спре блокирането на банкови сметки за повече от три години. Пленкович заяви, че правителството очаква този закон да намали броя на гражданите с блокирани сметки със 70 000.
Законът за фалита ще влезе в сила в началото на 2019 г. Очаква се опростяването на процедурата по обявяване в несъстоятелност на над 80 000 души, които дължат до 20 000 HRK всеки.
Пленкович каза, че всички тези мерки са насочени към намаляване с поне 150 000 души на гражданите с блокирани сметки и с 33 млрд. HRK техните общи задължения.
Той припомни, че в същия закон се предвижда и модел за разсрочване на данъчния дълг.
Законът за изземване на парични активи, влизащ в сила в началото на август, има за цел да спре блокирането на банкови сметки за повече от три години. Пленкович заяви, че правителството очаква този закон да намали броя на гражданите с блокирани сметки със 70 000.
Законът за фалита ще влезе в сила в началото на 2019 г. Очаква се опростяването на процедурата по обявяване в несъстоятелност на над 80 000 души, които дължат до 20 000 HRK всеки.
Пленкович каза, че всички тези мерки са насочени към намаляване с поне 150 000 души на гражданите с блокирани сметки и с 33 млрд. HRK техните общи задължения.
Що се отнася до новия Закон за запор, премиерът уточни, че целта е да се предвидят разпоредби "по-бързи, по-прости и много по-евтини", както и "да се защитят достойнството и поминъка на длъжниците".
Той изрази увереност, че всички тези правни решения ще имат ясни последици за над 320 000 граждани с блокирани банкови сметки.
В Хърватия, както и в други балкански страни, е масова практика редица хора да работят "на черно", тъй като банковите им сметки са блокирани заради задължения. Те предпочитат работа без договори и осигуровки, без да получават по законен начин средства, за да избегнат запора на доходите си заради стари задължения, коментира новината Independent Balkan News Agency. Работодатели приветстват инициативата и всякакви мерки, които ще подпомогнат хърватите да се върнат на законния пазар на труда.
