И върти се светът

Шанс е да попаднеш на картините на Георги Атанасов и да видиш колко „тънка работа“ е изкуството… Когато чува, че го търсим от сп. „Икономика“, възкликва: „Икономика“ ли? Че тя икономиката е в ръката ми“.

Майстор

Съдейки по сюжетите, които разработва в картините си, някои заключават, че е езичник. Други отсичат, че умее да създава шедьоври. А има и такива, които не крият съмненията си, че работите са правени на компютър. „Всичко е много просто – става с голямо рисуване, което е моето удоволствие“, обяснява Георги Атанасов. Той не е сред най-популярните, но е от най-истинските майстори на графиката у нас. Рядка порода!

Път

Георги Атанасов е роден през 1954 г. в Добрич. Завършва графика при проф. Никола Хаджитанев във Великотърновския университет  „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като учител, после става уредник „Графика“ в Художествената галерия в родния си град, след което отново е учител, после го канят за преподавател в Добричкия колеж към Шуменския университет. И през цялото това време той рисува и да прави изложби. Преди 30 години става един от създателите на  „Ате­лие 13” в Добрич. В продължение на 2 десетилетия е организирал множество пленери „Русенски Лом – Дунав“ с база в с. Пиргово и няколко пленера „Момчила“ край Балчик. Личният му мотив за всичките тези усилия е било желанието да усети прилива на енергия: „Когато се съберем със себеподобни, най-голяма радост носи общуването на духовна основа, а и някой майсторлък може човек да види“.

Стил

Персонажите му населяват един особен негов митично-реалистичен свят, гради го вече двайсетина години. Всичко е в черно-бяло, цветната палитра за картините му се е загубила нейде назад във времето, когато е бил изкушен от акварела и декоративната живопис. Този графичен стил продължава да се обогатява и развива. Езически олтар, И върти се светът, Врати в пространството, Черно слънце, Левитация, Клетка в клетката, Всеки в своето пространство – това са заглавия на едни от най-скорошните му картини, те може да са ключ към въображаемия свят на Георги Атанасов.

Сила

„Всички зависим от икономиката. В изкуството обаче, ако тръгнеш да правиш „икономика“, започваш да въртиш ширпотреба и масова култура. Така всеки автор е разкрачен между голямото изкуство и съществуването“, казва Георги Атанасов. Необяснима и за него е онази сила, която го кара да рисува. Всяка картина се работи различно време – една по-голяма графика например метър на метър му отнема повече от месец. Производителността зависи от силата, от времето, от ентусиазма.

Свобода

„Пандемията ни сложи в малки клетчици, но всеки сам си определя границите на свободата“, твърди художникът. Той не се чувства пленник дори на таланта, макар за него рисуването да е работа, работа… Идеите го връхлитат в житейския кръговрат: „Върти се светът и всеки ден за някого той свършва. Това не ме пришпорва, а просто ми дава знак системно да работя. Създавам нещо, но не е задача на художника да мисли какво ще остане от него и неговия труд“.

Текстът е част от бр. 107 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на търговско споразумение между двете медии.