Икономическата свобода в България се подобрява с плахи стъпки

Интересно е да се отбележи, че Хонконг и Макао вече не са включени в това издание, защото както посочват авторите „Индексът тази година измерва икономически свобода само в независими държави, където правителствата упражняват суверенен контрол върху икономическите политики. Без съмнение и Хонконг и Макао, като специални административни региони, се радват на икономически политики, които в много отношения предлагат на своите граждани повече икономическа свобода, отколкото е на разположение на обикновения гражданин на Китай, но развитието през последните години недвусмислено показа, че тези политики са в крайна сметка контролирани от Пекин.“

Резултатът на България

С резултат от 70,4 т. България заема 35-та позиция в световната класация, между Казахстан и Малта. В европейския регион, включващ 45 държави, страната ни е на 20-то място.

Позицията на България отразява резултатите в 4 категории, съставени от 12 изследвани индикатора. Данните за тях са за втората половина на 2019 г. и първата на 2020 година. 

• Върховенство на закона – традиционно най-слабата категория за България. Нещо повече, най-слабо оцененият индикатор, този за ефективността на съда, дори намалява спрямо миналогодишното издание. Останали два индикатора в тази категория също остават сравнително слаби, въпреки че имат подобрение през тази година. Съдебната власт остава сред институциите с най-ниско доверие, а възприятията за корупция (особено по отношение на обществените поръчки и усвояването на европейски средства) и неправомерно политическо и бизнес влияние са широкоразпространени;
• Размер на правителството – тук България отбелязва добри резултати в индикаторите, измерващи данъчната тежест и фискалната стабилност. Основна тежест за високия резултат имат плоският данък и ниският дълг;
• Ефективност на регулациите – най-ниски резултати в тази категория отбелязват свободата на бизнеса и на труда, основно заради изискванията за започване на бизнес, издаване на разрешително за строеж, свързването с електричество, които обаче отбелязват известен напредък през последната година на изследване;
• Отворени пазари – резултатът на България в тази категория е пряко обвързан с членството на страната в ЕС и общата политика на съюза по отношение на външната търговия. Като цяло, чуждестранните и местните инвеститори се третират еднакво от закона.

Напредъкът на България в икономическата свобода през годините е символичен, въпреки че за първи път в миналогодишното издание на индекса страната се класира като „по-скоро свободна“ (от по-слабата категория на „умерено свободните“ държави) и категоризацията ѝ се запазва и в тазгодишното издание.

Спрямо 2017 г. резултатът на страната се повишава с едва 2,5 т., но по-важното е, че почти липсва подобрение при представянето на България по отношение на върховенството на закона, въпреки изключително ниската база.

Компанията на България

И докато резултатите на страната ни при 5 от индикаторите светят в зелено, то наложително е да погледнем в каква кампания сме по индикаторите, които регистрират ниски стойности, непроменени от години.

• правото на собственост у нас е защитено колкото в Йордания и Грузия;
• ефективността на съда е сходна на тази в Гамбия, Русия, Малави и Тунис;
• почтеността на правителството в България е получила оценка като тази на Китай, Косово, Фиджи и Азербайджан;
• ефективността на правителствените разходи е подобна на тази в Турция и Белиз;
• свободата на бизнеса в България е колкото в Гана, Джибути и Египет;
• свободата на труда у нас е на нивата на Бангладеш и Австрия.

Значението на икономическата свобода

Авторите на изследването ясно доказват връзките между доброто представяне в индекса и редица икономически и социални индикатори. По-високата икономическа свобода е пряко свързана с доходите и благосъстоянието, човешкото развитие, демокрацията, здравето на гражданите, чистата околна среда и ограничаването на бедността.

Едно от най-важните следствия от високото ниво на икономическа свобода е, че тя насърчава постоянно процеса на промяна и подобрение в икономиката, стимулира просперитета по много по-ефективен начин, отколкото е възможно от което и да е правителство и държавна програма/план.

Страни, които насърчават икономическата свобода, се радват на увеличаваща се производителност, многобройни иновации и висок икономически растеж. Обратно, управляващи, които не вярват в предприемачите и считат, че правителствените политики за намеса в икономиката ще доведат до растеж, най-често обричат гражданите си да живеят и работят в изоставаща икономика, не реализираща потенциала си.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)