Икономически и инвестиционен профил на Североизточен район

Брутният вътрешен продукт в Североизточния район достига 12.3 млрд. лв. през 2019 г. (последни официални данни на НСИ на областно ниво към август 2021 г.). С най-голям принос е област Варна (7.7 млрд. лв.), докато в областите Добрич и Шумен брутният вътрешен продукт е по 1.7 млрд. лева. На последно място в района се подрежда област Търговище с 1.2 млрд. лева. Относителната стойност на брутния вътрешен продукт в Североизточния район достига 13.3 хил. лв. на човек от населението и поставя района на трето място в страната след Югозападна и Южна Централна България. С най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението за 2019 г. отново е област Варна – 16 хил. лв., а в останалите три области – Добрич, Търговище и Шумен, той е малко над 10 хил. лева. 

Брутната добавена стойност в района през 2019 г. е 10.6 млрд. лв., от които 6.6 млрд. лв. са в област Варна. Структурата на икономиката на Североизточния район е подобна на средната за страната, с по-висок дял на земеделието (8%, при 4% за страната), но областите от района значително се различават. Добрич е една от най-аграрните области както в района, така и в страната, и делът на брутната добавена стойност в аграрния сектор достига 13% (при 4% за страната). В областите Търговище и Шумен индустрията заема дял от 1/3 от брутната добавена стойност (при 1/4 за страната), а услугите са под 60% (при над 71% за страната). Добавената стойност в област Варна е съсредоточена в услугите (73% при 71% за страната). Причина за последното е едновременно големината на областта и туристическият є облик.

Източник на данни: НСИ

Икономическата и инвестиционната активност в областта също отделят рязко Варна от останалите области в Североизточния район и през 2019 г. Предприемачеството в област Варна  е на по-високи нива от средните за страната с относителен брой на нефинансовите предприятия в област Варна, достигащ 71 на хиляда души от населението (при 61 на хиляда души за страната), докато в област Търговище той се задържа на почти двойно по-ниско ниво – 37 на хиляда души от населението. Инвестициите също са съсредоточени основно в област Варна, измерени чрез разходите на придобиване на дълготрайни материални активи и преките чуждестранни инвестиции. Разходите за дълготрайни материални активи в областта се задържат на 2.7 хил. лв. на човек от населението, докато в областите Добрич и Шумен дори намаляват и достигат до 1.8 хил. лв. на човек. Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор в област Варна намаляват за втора поредна година, но нивото им остава сравнително високо – 3.7 хил. евро с натрупване на човек. В Североизточния район най-ниски остават в област Шумен – 665 евро на човек. Относителният обем на произведената продукция в района продължава да нараства и в област Варна достига 23 хил. лв. на човек, докато в останалите три области нивото му е около 15-16 хил. лв. на човек.

Наетите по трудово и служебно правоотношение в Североизточния район са вторите (след тези от Югозападния район) най-добре платени и през 2019 година. Средната годишна работна заплата нараства до 13.3 хил. лв., като най-висока е в област Варна (14.3 хил. лв.), а най-ниска – в област Добрич (11,4 хил. лв.). Това предопределя и сравнително ниския относителен дял на бедните в района – 20% (при 24% за страната). Населението, живеещо с материални лишения обаче, остава близко до средните нива за страната.

Пазарът на труда в Североизточния район следва средните показатели за страната, но данните показват различни тенденции в отделните области в района и през 2020 година. Работната сила наброява 423,2 хил. души, като икономически активните хора (заети и търсещи работа) формират коефициент на икономическа активност от 71,1% за населението на възраст 15-64 г., задържайки се под средния за страната (72,2%). Най-висока е икономическата активност в област Шумен (75,0%) и област Варна (71,8%), а най-ниска – в област Търговище (63,4%). Сравнително ниската икономическа активност в района е съпроводена от относително ниска заетост и висока безработица. Коефициентът на заетост на населението за Североизточния район намалява до 66,7% (при 68,5% за страната) през 2020 година. Варна е единствената област в района, при която той е по-висок от средния за страната – 70,2%. Най-нисък пък е в област Търговище – едва 56,5%. Коефициентът на безработица в Североизточния район е вторият най-висок в страната (след този в Северозападния район) – 6,2% (при 5,2% за страната) за населението на 15-64 години. Отново в област Варна стойностите са значително по-благоприятни и безработицата е едва 2,2%, докато в останалите три области коефициентите са 10 и повече процента.

Предизвикателства пред пазара на труда в Североизточния район и през 2020 г. остават застаряването на населението и сравнително ниското образование на работната сила.

Коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на 15-19 г. към това на 60-64 г. в района като цяло е по-благоприятен от средния за страната, но застаряването намалява работната сила все повече. В област Варна коефициентът е най-висок – 77,5% (при 67,1% за страната), което означава, че на всеки сто възрастни хора, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 78 младежи, на които им предстои вливане в работната сила. Демографското заместване в останалите три области е под 70%, като най-ниско е в област Шумен (66,3%).

Работната сила в Североизточния район е сравнително слабо образована. Изключение прави област Варна, в която делът на висшистите сред населението на възраст 25-64 г. е под средния за страната (25% при 29% за страната), но хората със средно образование съставляват голямата част от населението (61% при 54% за страната). В останалите три области от района относителният дял на населението с основно и по-ниско образование е над 25% (при 17% за страната), достигайки 38% в област Търговище.

Районът е сравнително добре инфраструктурно развит. С изключение на област Добрич, областите Варна, Шумен и Търговище са с по-висока от средната гъстота на пътната и железопътната мрежа, по-голям дял на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа, по-добро качество на пътната настилка и по-голям достъп на домакинствата до интернет.

Текстът е част от второто издание на книгата "Инвестиции и региони".