Има ли балон при изкуствения интелект и напът ли е да се спука?

Опасенията относно потенциалното спукване на „балона“ при изкуствения интелект се засилиха отново, тъй като американските технологични акции наскоро се сблъскаха с най-рязкото си отстъпление след разпродажбата, предизвикана от митата на Тръмп миналия април.

Подобни движения имат ясни последици, когато секторът е толкова ключов за пазарите. Акциите, свързани с изкуствения интелект, са допринесли за приблизително 75% от доходността на S&P 500, 80% от ръста на печалбите и 90% от новите капиталови разходи от стартирането на ChatGPT на OpenAI през ноември 2022 г., изчислява Euronews.

Така наречената „Великолепна седморка“ – Nvidia, Microsoft, Apple, Alphabet, Amazon, Meta Platforms и Tesla – сега колективно имат пазарна капитализация, по-голяма от тази на китайската икономика.

Само Nvidia струва повече от Япония, третата по големина икономика в света.

Но първо: как се дефинира финансов балон? Можем ли наистина да кажем, че настоящият бум на изкуствения интелект се квалифицира като балон? Какво общо има тази фаза на пазарна еуфория с началото на 2000-те – и по-важното, какво я отличава?

Дали настоящите тенденции отразяват балона на дот-ком компаниите?

Инвестиционната общност остава силно разделена по въпроса дали сме свидетели на спекулативен балон в индустрията на изкуствения интелект.

Докато някои наблюдатели правят неудобни паралели с краха на дот-ком компаниите от началото на 2000-те, други твърдят, че настоящата революция в областта на изкуствения интелект е подкрепена от истински, трансформиращи икономически фундаменти.

Главният стратег по глобалните акции на UBS, Андрю Гартуейт, твърди, че бумът на изкуствения интелект отговаря на всички критерии за класически балон.

Той подчертава няколко познати модела. Първо, широко разпространеният манталитет „купувай при спад“, когато инвеститорите се стичат към актив, когато цената му падне. Второ, убеждението на инвеститорите, че „този път трябва да е различно“ поради революционните технологии. Трето, увеличеното участие на дребни инвеститори, заедно с разхлабените парични условия и фона на застояли печалби извън десетте най-големи американски компании.

Гартуейт отбелязва, че 21% от американските домакинства вече притежават индивидуални акции, като този брой нараства до 33%, когато се включат инвестиционните фондове. Междувременно ръстът на печалбите до голяма степен е ограничен до технологичните гиганти.

Днес, извън десетте най-големи компании в САЩ, 12-месечният растеж на печалбата на акция е близо до нула“, каза той.

Други обаче предупреждават срещу опростени сравнения с ерата на дот-ком компаниите.

Анализаторът на акции в Goldman Sachs, Питър Опенхаймер, посочва, че за разлика от спекулативните компании от началото на 2000-те, днешните гиганти в областта на изкуствения интелект реализират реални печалби.

Въпреки че цените на акциите на компании с изкуствен интелект са се повишили силно, това е съпроводено с устойчив растеж на печалбите, а не просто със спекулации“, каза Опенхаймер.

Настоящият сценарий на високи оценки на акции, подчертава Опенхаймер, е по-малко свързан със спекулативна мания и по-скоро отражение на по-широки макроикономически условия: ниски лихвени проценти, високи глобални спестявания и дълъг икономически цикъл, който стимулира рисковите активи.

Ключова разлика между настоящия бум на изкуствения интелект и дот-ком балона от края на 90-те години се крие в оценките.

Goldman Sachs посочва, че средното 24-месечно съотношение цена-печалба (P/E) за днешната „Великолепна седморка“ е 27 пъти печалбата.

Това е почти половината от средната оценка на водещите технологични акции по време на балона през 2000 г., когато компании като Cisco Systems, IBM, Oracle, Lucent Technologies се търгуваха на зашеметяващи коефициенти P/E.

Не балон на изкуствения интелект, а пречка в енергетиката?

Дали бумът на изкуствения интелект ще завърши с балон, остава открит въпрос, който продължава да разделя инвестиционната общност.

Отвъд спекулациите за бъдещи оценки обаче се очертава по-обоснован и належащ въпрос. Досега голяма част от разговорите около изкуствения интелект се фокусираха върху търсенето – върху това дали продуктите и услугите, свързани с изкуствен интелект, отговарят на реалните нужди на клиентите.

Но нова перспектива набира скорост: търсенето не е проблемът. Всъщност то е толкова силно, че способността на индустрията да осигури необходимата изчислителна мощ и физически капацитет не е достатъчна.

Според Жорди Висер, ръководител на AI Macro Nexus Research в 22V Research, индустрията с изкуствен интелект е изправена пред сериозно предизвикателство от страна на предлагането – особено по отношение на енергията и инфраструктурата, необходими за подкрепа на растежа ѝ.

Това не е дот-ком балонът, защото търсенето значително надвишава предлагането“, каза Висер в скорошно видео в YouTube.

Според него „следващата фаза на инвестиции в изкуствен интелект няма да се определя от това кой може да похарчи най-много, а от това кой може да изпълни чрез ограничения“.

Той посочи неотдавнашното обявяване на приходите на CoreWeave като повратен момент.

Въпреки нарастващото търсене, натрупаните приходи на компанията за облачни технологии с изкуствен интелект почти се удвоиха спрямо предходното тримесечие до 55.6 милиарда долара. CoreWeave намали прогнозата си за капиталови разходи за 2025 г. с до 40%, позовавайки се на забавено доставяне на енергийна инфраструктура.

Oracle също преживява същата криза. Въпреки натрупаните приходи от 455 милиарда долара и големите договори с Meta, OpenAI и xAI, фирмата „все още отблъсква клиенти“ поради недостиг на капацитет, потвърди главният изпълнителен директор Сафра Кац.

„Парадоксът на натрупаните приходи“: Договори без капацитет

С CoreWeave и Oracle, които държат над половин трилион долара натрупани приходи, пазарът е изправен пред това, което Висер нарича „парадокс на натрупаните приходи“.

Фирмите за изкуствен интелект имат клиенти, капитал и договори, но не могат да разгърнат инфраструктура достатъчно бързо, за да ги монетизират.

Крейг Шапиро, основател и управляващ партньор на инвестиционната фирма Collaborative Fund, също повдигна този въпрос в скорошна публикация в социалните медии X.

Търсенето на изкуствен интелект се сблъска с физически ограничения. Следващият проблем е контролът върху земята, електроенергията, водата и достъпа до мрежата. Фирмите с фиксирани мегавати заемат по-силна позиция от компаниите, доставящи графични процесори. Евтината, стабилна енергия определя темпото на цялото развитие.“

В крайна сметка, промяната, която се случва в сектора на изкуствения интелект, е структурна.

Това не е просто въпрос дали балонът на изкуствения интелект ще се спука, тъй като историята показва, че дори когато балоните се спукат, основните технологии често се появяват отново по-силни и по-трансформиращи.

В случая с изкуствения интелект, страхът не е, че търсенето ще изчезне, а че физическият свят просто не може да се справи.