Има стимули за трайното завръщане на българите от чужбина

Моята програма минимум за 2020 г. е да осигурим икономически растеж, киберсигурност и просперитет за България

Марияна Николова, зам. министър-председател по икономическата и демографската политика:

Има стимули за трайното завръщане на българите от чужбина

Снимка: Икономика/Красимир Свраков

Автор: Татяна Явашева
Г-жо Николова, имате ли виждане как да направим България по-привлекателно място за работа и за живеене?

В Програмата за управление на правителството има конкретни цели и мерки, насочени към подобряване качеството на живот, и ние поетапно ги реализираме. Само за последната година доходите са се увеличили с 11%. Виждам как България става все по-привлекателно място за живот.

Икономисти твърдят, че вече сме в омагьосания кръг на „няма достатъчно инвестиции, защото няма достатъчно хора”. Така ли е?

Недостигът на работна ръка е проблем, върху който работим със социалните партньори. Знаете, че беше облекчен режимът на внос на специалисти от трети страни, като мярка за компенсиране на този дефицит. Специален акцент в нашите усилия са българските общности в Украйна, Молдова, Беларус и Сърбия. С приоритет се ползват висококвалифицираните кадри, те получават „Синя карта на ЕС“. Търсим и други механизми, но все още имаме проблеми с дефицита на човешки ресурси. Почти няма държава в ЕС, която да не е засегната от този проблем. В Германия са необходими годишно още 400 хил. души с конкретна квалификация, а в Полша работят 1,5 млн. украинци. Подобна е ситуацията в Чехия, Литва и Словения. Не мога обаче да се съглася, че България е влязла в омагьосан кръг. Тенденцията за увеличение на преките чуждестранни инвестиции се запазва. Това се доказва и от данните на БНБ: За януари – ноември 2019 г. ПЧИ са нараснали с 989,2 млн. евро, при увеличение с 521,6 млн. евро за същия период на 2018 г.

Полагате много усилия да убедите нашите сънародници в чужбина, че си струва да се завърнат в родината. Какво би ги мотивирало?

Средата и качеството на живот без съмнение са основният мотив за повечето хора, когато избират къде да се установят трайно. Затова и в политиките на правителството акцентът е върху устойчивото увеличаване на доходите и подобряването на условията за живот от социална, здравна и образователна гледна точка. Наскоро беше разширен обхватът на процедурата "Национална EURES мрежа", изпълнявана от Агенцията по заетостта. До 2023 г. новите дейности ще насърчават завръщането на българите от чужбина. Осигуряват им се средства за наем на жилище, за детегледач при липса на възможност за детска градина. Предвидени са мерки за интеграция на членове от семейството, които не са българи. Ще имат подкрепа за заетост и други мерки. Вече е налице тенденцията на постоянно нарастващ брой на завръщащите се и не са рядкост младежите, учили навън, но предпочели да се реализират тук.

Демографската картина се влошава. Дойде ли моментът и България, по примера на други страни от ЕС, да предприеме програма за насърчаване на раждаемостта?

Раждаемостта в България спада и този процес е от няколко десетилетия. В последно време средно годишно се раждат 62-65 хил. деца. По показател раждаемост България има подобни на средните за ЕС показатели, което не ни прави по-спокойни. В подкрепа на семейството и раждаемостта  има активност чрез секторните политики, предприемат се определени мерки за насърчаване на раждаемостта. От съществена важност е закрила на майчиното и детското здраве, за което по специални програми работи Министерството на здравеопазването. Ето например ние сме на първо място в ЕС по продължителност на платения отпуск по майчинство. Ако жената преждевременно се върне на работа, то към заплатата си получава и 50% от обезщетението си по майчинство.  Осигуряваме и семейни помощи при раждане на дете. Въпросът с насърчаването на раждаемостта е комплексен и опитът показва, че финансовите помощи не са разковничето за преодоляване на демографския срив.

Каква се очертава да е 2020 г. за българската икономика? Има ли как да се влияе позитивно на реалния растеж?

В държавния бюджет за 2020 г. е планиран ръст на икономиката ни. Възможни са обаче и непредвидени обстоятелства. Вижте ефекта на коронавируса върху Китай и в световен мащаб. Можем да твърдим обаче, че имаме всички основни фактори за икономически растеж – привлекателна данъчна политика, все по-голямо намаляване на административната тежест, насърчителни държавни инструменти за сериозните инвеститори и квалифицирана работна ръка. 

Съществуват ли механизми, чрез които икономическата активност да получи по-равномерно разпределение в страната?

Държавата търси механизми за подкрепа на икономиката в регионите с по-забавено развитие. С тази цел създаваме индустриални зони, които вече доказват своята ефективност и благоприятно влияние върху местната икономика. Включени са и целенасочени програма по европейските фондове. Работи се усилено за подобряване на професионалното обучение и квалификацията на хората в тези региони. Сред новите мерки са финансовите стимули за завърналите се от чужбина хора, започнали работа в области в страната, които са с по-ниски стойности на възнагражденията спрямо средните на национално ниво.

Предлагате стимули за завръщане от чужбина. Но това не дискриминира ли българите в България?

Всички, които живеем в България сме наясно, че имаме сериозен дефицит на работа ръка, който пречи на развитието на икономиката и това се отразява на всички нас. Налага се да предприемем мерки за привличане на хора отвън – в най-добрия случай да са от български произход, които да се включат активно в пазара на труда. Българите, които от години живеят в чужбина, са прекъснали своите социални връзки, не разполагат със своя семейна „инфраструктура“ у нас и явно трябва да бъдат подпомогнати.

През март сп. „Икономика” е съорганизатор на конференция по киберсигурност. Как обаче държавната администрация гарантира сигурността на нарастващите масиви от чувствителни данни?

Темата за киберсигурността става все по-актуална заради задълбочаващия се процес на дигитализация на всички дейности. За държавата това несъмнено е важен приоритет. Трябва да се осигурят всички онези фактори за гарантиране на сигурността и това включва висококачествени софтуерни продукти, надеждни информационни мрежи, квалифицирани специалисти, съхранение на информацията в надеждни структури. По всички тези въпроси се работи интензивно. Покрай техническите аспекти трябва да обърнем внимание и на етичните измерения. В рамките на обсъждането на проекта на нов Кодекс за поведение на служителите в държавната администрацията, направих предложения да бъдат включени текстове за етично поведение на държавните служители в киберпространството.

Вашата програма минимум за 2020 г.?

Да осигурим икономически растеж, киберсигурност и просперитет за България.

(*Интервюто е правено преди редакционното приключване на броя на сп. "Икономика" на 12 март и преди въвеждането на извънредното положение)
Коментари: 0