Промените в Закона за еврото дават право на държавата да смачка всеки бизнес
Неясният подход на регулаторите заплашва както растежа на възнагражденията, така и инвестиционната активност в страната

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Предложените изменения в Закона за въвеждането на еврото в България дават „шанс на държавата да смачка всеки един търговец“, който се опитва да развива бизнес.
Това каза старшият изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев в коментар за Economic.bg.
С него обсъдихме приетите на първо четене в Народното събрание промени в закона, които дават по-големи правомощия на регулаторите (Националната агенция за приходите, Комисия за защита на потребителите и на конкуренцията), дори на Министерския съвет, в борбата със „спекулата“ покрай еврото. За търговците пък предвижда по-солени глоби, ако решат „необосновано“ да вдигнат цените си.
Абсолютно безсмислени са тези правомощия, тъй като насреща няма проблем, нито има проблем с етикетите (бел. ред. – има предвид с двойното обозначаване на цените)“, смята Ганев.
Според него, опасенията на бизнеса за законопроекта са „напълно обосновани“, тъй като текстовете дават „бланкетни правомощия“ на регулаторите и особено на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
КЗП придобива изцяло нов тип правомощия, свързани с цени – нещо, което по принцип не попада в техния обсег“, добави той.
Прочетете още
- „Риск от дефицит на стоки“: Търговските вериги оспорват предложените по-високи глоби за спекула
- „Нищо позитивно“: Контролът върху спекулата покрай еврото е абсурден
- Търговците са заплашени от глоба до 10 000 лева за спекула покрай еврото
- Бюджетната комисия прие на първо четене по-високите глоби за спекула покрай еврото
Невъзможен опит за замразяване на цени
Ганев подчерта, че удължаването на срока за налагане на санкции за спекулативни цени от един месец (както предвиждаше законът в оригинал) до 1.5 години (каквото се предлага с измененията) представлява един „безкрайно дълъг период, в който се променят толкова много неща, че няма как да замръзне икономиката“.
По думите му, в този период ще се вземат много решения за вдигане или сваляне на цени, а влияние ще оказват сезонни и административни фактори, в т.ч. вдигането на минималната работна заплата (МРЗ).
Според сега действащия автоматичен механизъм, МРЗ се изчислява като 50% от средната брутна работна заплата по данни на Националния статистически институт (НСИ) за четири тримесечия назад. Изчисленията на КНСБ на база този механизъм показаха, че догодина МРЗ ще скочи с 12.3% до 1210 лв., а това неминуемо ще увеличи разходите на бизнеса.
Това е опит за замразяване на цени, но той е невъзможен. Няма как да не променяш цените, включително в посока надолу, особено сезонни такива. Няма как да очакваме, че цялата икономика просто ще фиксира цените“, добави Ганев.
Едно покачване на МРЗ ще се отрази в крайна сметка и на цените. Впоследствие, това ще накара предприемачите да са много по-внимателни към инвестиционна активност и възнагражденията на служители или тяхното покачване.
Всичко това най-вероятно ще охлади инвестиционната активност и може да охлади ръста на възнагражденията“, прогнозира експертът.
Пламен Ненов, професор в Norwegian Business School, също засегна темата в разговор с Economic.bg.
Може би най-неясната част от тези промени е връзката с пазара на труда. Според мен ще е трудно да се прекъсне връзката между увеличаването на разходите за труд и на цените, особено в услугите“, каза той.
По думите му, това, дали бизнесът трябва да се притеснява от законопроекта, ще зависи именно от динамиката на пазара на труда и доколко бизнесът, ако има бързо увеличение в разходите за труд, ще може да ги прехвърли върху цените.
Трудно ще бъде забранен ръстът на цените, това звучи нереалистично“, добави икономистът.
Нищо ново под слънцето
Георги Вулджев, икономически анализатор в ЕКИП, също изрази възмущение от законопроекта в публикация в своя фейсбук профил. В нея той написа, че няма нищо изненадващо в предложенията и не е имало как да стане „иначе, и то в България“.
Предложенията за ценови контрол са глупави и вредни, за това няма спор“, написа Вулджев.
Петър Ганев пък предупреди, че в следващите 1.5 години бизнесът ще работи „в среда на изключителна несигурност и очакване всеки един момент да дойде КЗП или някоя от другите институциите, която просто да те смачка не само с висока глоба и безконтролни инструменти, но и с изисквания да им даваш пълна отчетност кое, кога, на какви цени“.
Това е отчетност, която по-скоро показва някакъв интерес към този бизнес, отколкото опит да се защити общественият интерес“, смята Ганев.
Според Вулджев в Хърватия – последната, присъединила се преди България страна членка на еврозоната – се е случило „точно същото, което в момента се случва тук“. По думите му, страната дала големи правомощия на регулатор да „регулира търговците по свое усмотрение“ с цел справяне с необоснованото покачване на цените.
Ние влизаме именно в този сценарий. Нищо ново под слънцето“, добави Вулджев.
На не по-различно мнение е и Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите.
По думите му, възможността регулаторите да влизат в офиси и да изискват детайлна информация от магазините ще стане „поредна бухалка“ срещу бизнеса. Според него, това няма да спре ръста на цените, заложен от търговците още преди влизането на България в еврозоната.
Администрацията няма капацитет да проверява всички, но има капацитет да разсипе бизнеса на този, който не слуша“, добави Кадиев в своя фейсбук профил.
Кои са работещите решения
На въпрос на Economic.bg какви са добрите практики, които България може да въведе, за да се справи със ситуацията, Петър Ганев посочи, че тя вече ги прилага.
Това е практиката – да има двойно обозначаване на цените за дълъг период – поне 6 месеца преди и една година след влизането в сила на новата валута“, поясни той.
Другата е периодът на двойно обращение, който ще започне на 1 януари 2026 г. и ще продължи един месец.
„И двете ги възприемаме като някакви базови механизми, едва ли не скучни, не са ни толкова интересни. И затова сега дайте да измислим нещо ново“, каза Ганев.
Кадиев пък написа, че единственото работещо е не таван на надценки, който може да бъде заобиколен, а таван на цени на определени продукти и услуги, „както правят Хърватия, Унгария и Франция“.