Имаме нужда от Earthshot – безпрецедентно усилие за спасяване на нашата цивилизация

Какво гласят последните научни изследвания за изменението на климата и как ще се отрази това на Европа?

Последният доклад за оценка на IPCC, публикуван през февруари тази година, ни казва, че времето за справяне с климатичната криза става все по-кратко. Целта за повишаване на температурата от 1.5 градуса може да бъде надхвърлена през следващото десетилетие, което да доведе до катастрофални последици – както вече сме били свидетели, например на продължаващата гореща вълна, суша, но също и наводнения и други екстремни метеорологични явления.

Но Докладът ни казва също, че са налични решения за извънредните климатични ситуации – особено основаните на природата решения, които работят с природата, а не срещу нея, за да лекуват климата, както и екосистемите и човешкото здраве. Примерите включват засаждане на дървета в градските райони за осигуряване на сянка и умерен местен микроклимат, с което същевременно се повишава качеството на живот. Или възстановяване на реки и влажни зони за улавяне на въглерод, укрепване на устойчивостта към изменението на климата и подобряване на биоразнообразието, а също и отдих. Докладът ни казва, че решенията са налични и ако бъдат внедрени бързо и в мащаб, те могат да предотвратят най-лошите последици.

През 60-те години на миналия век САЩ предприемат "лунен изстрел" – безпрецедентно усилие да качат човек на Луната. Докладът на IPCC ни казва, че имаме нужда от Earthshot ("земен изстрел") – безпрецедентно усилие за спасяване на нашата цивилизация.

От позицията си на регионален главен изпълнителен директор на WWF за ЦИЕ, какво според Вас е най-голямото предизвикателство пред региона?

Най-голямото предизвикателство е да има визия и смелост за промяна. Предизвикателството е ясно и ние знаем какво трябва да се направи. Имаме решенията, от които се нуждаем – не само за справяне с изменението на климата, но и за подобряване на нашата сигурност и дългосрочния ни поминък и благополучие. Със Зелената сделка на ЕС имаме добра рамка за прилагане на тези решения. Но все пак много от вземащите решения и гражданите в България и в други страни от нашия регион отказват да видят реалността в лицето. Заравянето на главите в пясъка няма да направи нещата по-добри – наистина, Докладът на IPCC ясно показва, че колкото по-дълго се колебаем, колкото по-дълго игнорираме предизвикателствата, пред които сме изправени, колкото по-дълго не предприемаме смислени действия, толкова по-малко възможности ще имаме и положението ще се влошава.

Изправени сме пред безпрецедентно предизвикателство – но това безпрецедентно предизвикателство е и безпрецедентна възможност. Възможност за създаване на устойчиви работни места, за разгръщане на иновациите, за разработване и предоставяне на множество решения. Това може да бъде много вълнуващо. Но се нуждае от визия и смелост, за да се възползваме от тази възможност.

В светлината на ескалиращата война в Украйна, как ЕС може да подобри своята устойчивост и независимост чрез Зелената сделка?

На първо място, отбиване не само на руския нефт и газ, но и на всички изкопаеми горива. Европа не може да зависи от енергия от нестабилни и авторитарни региони. Но енергийната независимост трябва да бъде интернализирана на по-дълбоко ниво – чрез енергийно независими общности и домакинства, разчитащи на производството на собствена енергия. Транспортният и строителният сектор трябва да станат по-устойчиви, по-приобщаващи и справедливи – имаме всички необходими технологии, технически и дигитални иновации, но голямото предизвикателство са социалните иновации и промяната в поведението.

Кои аспекти от тази амбициозна програма за декарбонизация са заплашени от изоставане? Какви са рисковете войната в Украйна да забави тяхното прилагане, особено в ЦИЕ?

Има сектори като промишлеността и транспорта, които трудно се декарбонизират. Войната в Украйна оказва голямо напрежение не само на енергийния фронт, но и върху доставките на суровини – например зърно, торове, растително масло и стомана, които се произвеждат чрез използването на изкопаеми горива и от които все още зависи европейската и световната икономика. Трябва да имаме предвид, че субсидиите за изкопаеми горива, на които разчитаме за нашите разточителни и неефективни процеси, ще приключат рано или късно, с или без война. Така че трябва да се подготвим да запазим качеството си на живот без тези субсидии, което е трудно в региона на ЦИЕ, тъй като ние все още продължаваме икономическото си сближаване с останалата част от ЕС. Трябва да мислим по-интелигентно и да прилагаме новите технологии и парадигми по-бързо, за да можем наистина да наваксаме и да водим.

Колко далеч е България в подготовката си за тези политики? Как ще се отрази това на икономическото развитие на страната?

България всъщност не е толкова далеч, колкото изглежда. Както беше показано през пролетта, когато Русия прекъсна доставките си на газ, българската икономика може бързо да се преориентира и отоплението на сградите и използването на газ в промишлеността може да се реорганизират, за да се избегнат най-лошите резултати. Европейският Зелена сделка ще ни помогне допълнително, като намали цялостната енергийна и ресурсна неефективност на българската икономика, която все още използва близо 3 пъти повече енергия, за да произведе 1 евро добавена стойност. Но България може да се справи и да се възстанови доста бързо, ако се реализира целият потенциал за възстановяване, финансиране и иновации – това е нещо, което WWF и не само сме изтъквали многократно. За миналите две години WWF и нашите партньори в Коалицията за зелено рестартиране настояват за иновативно зелено възстановяване. С правилната пътна карта за икономическо развитие, амбициозни планове за декарбонизация и секторен преход към кръговата икономика животът и работата в България може да изглеждат много различно след десетилетие или две – българите всъщност могат да станат зелени лидери.

Като човек, който има поглед върху голямата картина, какво бихте казали за бизнеса и промяната фокуса му към зелените политики в последно време? Както и по отношение ESG инвестициите – защо те стават все по-важни за бъдещето?

Както в ролята си на главен изпълнителен директор, така и като председател на комитета, наблюдаващ корпоративните партньорства на WWF по света, трябва да кажа, че нарастването на интереса и загрижеността сред бизнеса по отношение на климата и други екологични проблеми е забележително. Мисля, че реалността ги застига и бизнес лидерите осъзнават, че състоянието на околната среда се отразява на техните крайни резултати – както сега, така и все повече в бъдеще. Екологичните рискове, включително неуспех на действията в областта на климата, екстремни метеорологични условия и загуба на биологично разнообразие, заемат първите места по отношение на разбирането за глобалните рискове през последните три години. През 2020 г. всички 5 водещи глобални риска в доклада за глобалните рискове на Световния икономически форум са екологични.

Бизнесът все повече осъзнава опасността за веригата на доставки, репутацията и регулаторните рискове, свързани с околната среда. Но те също така все повече осъзнават възможностите, свързани с предприемането на действия в областта на климата и планетата – възможностите за постигане на разходна ефективност и за повишаване на репутацията, но по-важното е възможността за иновации и развитие. Всяко предизвикателство изисква решение – и всяко решение е потенциален бизнес за успешно предприятие. Изправени сме пред изключителни предизвикателства, за които се нуждаем от много решения и успешен бизнес, който да предостави тези решения.