Инфлацията заплашва икономиките със свръхзадлъжнялост
Еврозоната е притегателна заради положителните си ефекти върху търговията и икономическия растеж
Инфлационните процеси ще продължат и ще се стигне до намаляване на конкурентоспособността, повишаване на цените на стоките и услугите, затрудняване на износа им и оттам ще има проблеми с търговския дефицит и баланса по текущата сметка. Всичко това може да доведе до свръхзадлъжнялост на икономиката.
Това каза Професор Деян Шошкич от Икономическия факултет на Белградския университет, който участва в третото издание на Софийския икономически форум, провеждащ се днес.
За да може да се избегнат всички тези проблеми, трябва да се увеличат инвестициите и да се стимулира производителността. Другият възможен подход е да бъде намалена цената на труда. Това е стъпка, която нито едно правителство не иска да предприеме“, казва още той.
Според него обаче това е възможност за възстановяване на конкурентоспособността на икономиката, без да бъде девалвирана валутата.
По отношение на еврозоната, професорът казва, че нейната притегателна сила е много голяма, защото по този начин съответната държавата, която се присъединява, става член на голяма финансова система. „Така може да се възползва от тенденциите за намаляване на кредитите – не само за самата държава, но и за икономическите оператори, които действат на нейна територия.“
Според Шошкич всичко това носи много ползи за търговията и икономическия растеж.
Ръководителят на Отдел за мониторинг на системния риск в Националната банка на Румъния Флорин Драгу добави, че в момента публичните финанси са поставени под натиск. Затова правителствата трябва внимателно да следят финансовите и фискалните показатели при изпълнението на своите бюджети, тъй като светът все още се бори и с последствията от пандемията от COVID-19.
В Румъния и в България инфлацията е над 14%, а в Еврозоната тя е 8 на сто, посочи Драгу. Съотношението на дълг към БВП се увеличава с 10 процентни пункта. Румъния е страната с най-високо повишение, докато в България държавният дълг расте най-малко.
Салдата в повечето държави се подобряват през 2021 г. в сравнение с 2020 г. Румъния е единствената страна, която е в процедура за прекомерен дефицит в ЕС, но също така има и дефицит по текущата сметка, който превишава границата.“
Инфлацията е един от най-големите рискове пред икономиката в момента, каза по-рано главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. Тя посочи, че проинфлационната среда ограничава икономическия растеж, създава проблеми за спестяванията на хората и несигурност във веригите на доставки. Според нея редица държави осъзнават, че е време да се върнат към основните си цели, свързани със запазване на ценовата стабилност.
По време на форума участие взе и финансовият министър Асен Василев.