„Инфлационният човек“, който дочака своя момент

Дълго време икономисти и анализатори не приемаха инфлацията за голям риск, но сега всичко се промени

„Инфлационният човек“, който дочака своя момент

Снимка: Twitter/Michael Ashton

2552 ~ 5 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Майкъл Аштън, който си е изградил образ на „Инфлационен човек“ в Twitter, се подготвя за този момент от почти 20 години. В началото на 2000-те той е търговец на деривати в Barclays Capital в Ню Йорк. След това е привлечен да изгради бизнес около инфлационните суапове – договори, които позволяват на търговците да залагат на повишаване на потребителските цени. Аштън казва, че е бил достатъчно добър търговец – истинската работа е била да се изгради нов пазар, като „евангелист на продукта“.

Той стана такъв, въпреки че доскоро очакванията бяха инфлацията да бъде ниска и стабилна. През последните години индексът на потребителските цени в САЩ почти постоянно е под 2% годишно. Аштън казва, че премерената му перспектива е подразнила шефовете му в Barclays, които са го възприели като пречка пред разрастването на бизнеса.

Дълго време се смяташе, че инфлацията не е от значение, че тя е постоянно присъстващ риск, но Майкъл Аштън измисля начини да се застрахова от нея, а ниската инфлация му даде шанс това да стане евтино, разказва Bloomberg. Но пазарът се разраства и през 2009 г. Аштън основава консултантски бизнес за хеджиране на големи или необичайни инфлационни рискове. Но дълго време остава глас в пустинята, който едва ли не продава ботуши за очакван дъжд в пустинята.

Липсата на интерес беше невероятна“, казва той. „Невероятно е колко малко хора са мислили какъв реално е този риск.“

Изведнъж сега нещата вече не са така. Инфлацията се повиши тази година и докато председателят на Федералния резерв Джером Пауъл казва, че това е временен шок в предлагането, тъй като икономиката излиза от блокировките заради COVID-19, Аштън смята, че инфлацията ще се задържи.

И казва, че бизнесът му сега процъфтява. Новите му клиенти включват две фирми за дялово участие, които според него са „много загрижени за ефекта, който инфлацията оказва върху портфейлите на компании“. Той стартира фонд за богати и институционални инвеститори, който проследява месечната промяна в индекса на потребителските цени в САЩ чрез комбинация от защитени от инфлацията облигации, чиято основна стойност се коригира спрямо промените в инфлационния индекс и фючърсите, свързани с енергия, японски йени и цените на жилищата.

В същото време Аштън трябва да защитава територията си на дейност.

Изведнъж наоколо се оказа пълно с всички тези експерти по инфлация“, казва той. „Вложих 10 000 часа в очакване това да се случи. Сега, когато то се случи, аз съм в състояние да спася положението, така или иначе."

И така „Инфлационният човек“, който доскоро ограничаваше публичната си дейност до публикации в Twitter, която включваше анализ на месечните данни за инфлацията, стартира подкаст. А логото му го илюстрира като супергерой с пелерина, украсена с буквата „i“ (от Inflationman– бел. ред.). Той от години чака да покаже на всички думата с “I”, за която никой не мислеше сериозно досега.

Аштън казва, че спестовни облигации от серия "I", свързани с инфлацията, са „рядко добра сделка с правителството“.

Неговата цел е инфлационното образование за инвеститорите, които имаха лукса да го игнорират от дълго време. Докато хората под 40 години едва сега се сблъскват с явлението „инфлация“, това според него е „рискът, с който всеки инвеститор се ражда и ако не направите нищо за справяне с него, идва денят, в който умирате.

Трудността да се докаже този аргумент е, че някои хора, които бият същия барабан, са просто конспиратори“, казва Аштън. „Не отнема много време, за да се намерят нишите в интернет, посветени на твърдението, че правителството умишлено подценява инфлацията в продължение на половин век.“

Но дори и извън тези онлайн пространства има много дебати относно причините за инфлацията. Аштън казва, че неговите възгледи „са ясно не-мейнстрийм“, което означава, че е монетарист или поне вярва, че инфлацията е следствие от твърде много пари в системата, а не от прегряване на икономиката или други фактори. Тази теория някога имаше огромно влияние, но през последните години тя изпадна в немилост сред икономистите и централните банкери. Фед, управляван от Алън Грийнспан, спря да води растежа според паричното предлагане през 2000 г., защото той смяташе, че „не е надежден индикатор за финансовите условия в икономиката“.

Тъй като индексът на паричното предлагане на Федералния резерв М2 се е увеличил с около 33% от февруари 2020 г. досега – приблизително пет пъти по-бързо от растежа на икономиката – сме напът да разберем, дали монетаризмът може да се върне като основна теория.

Контрапункт на това е, че въпреки усилията на Фед за възстановяване от пандемията чрез напечатването на трилиони долари, скоростта, с която тези долари сменят притежателите си е все още твърде ниска. Ако хората и предприятията държат на парите си, има п -малък натиск върху цените.

През последните 18 месеца не сме виждали преминаване от увеличаване на паричното предлагане до увеличаване на заемите и разходите“, казва Омайр Шариф, президент на изследователската компания Inflation Insights.

Скептикът по отношение на инфлацията Лейси Хънт, главен икономист в Hoisington Investment Management Co., прогнозира, че скоростта ще продължи да пада поради нарастващите нива на дълга, които забавят растежа.

Аштън казва, че привлекателността на монетаризма е, че поддържа нещата относително прости. Монетаристкият възглед през последните няколко десетилетия бе подхранван от възходящия икономически цикъл, по време на който по-ниската инфлация доведе до по-ниски лихвени проценти. А това от своя страна всъщност е причинило по-ниската скорост на трансфериране на средства. (Хората не бързаха да инвестират парите си, тъй като ниските лихвени проценти означават и по-ниска възвращаемост.)

Аштън казва, че последните усилия на Фед за стимулиране на икономиката рискуват да обърнат този цикъл. Въпреки че централната банка приема, че в крайна сметка може да овладее инфлацията чрез повишаване на лихвите, той казва, че това всъщност може да повиши скоростта на прехвърляне на средства, като направи хората по-малко склонни да държат пари в брой.

Той също така смята, че наистина е възможно по-висока инфлация в крайна сметка да не е устойчив феномен, но казва, че има около 70% доверие в прогнозата си. Неговата гледна точка е, че хората трябва да имат предвид инфлационния риск, дори когато смятат, че той е нисък.

В края на краищата с 10-годишните съкровищни ​​облигации, еталон за безопасни дългосрочни инвестиции, даващи само 1.3% доходност, дори сравнително скромната инфлация може да подкопае стойността на спестяванията с течение на времето. За инвеститорите на дребно, които търсят прост хедж, Аштън посочва спестовни облигации от серия I на Министерството на финансите на САЩ, които плащат процент, свързан с инфлацията. „Рядка добра сделка от правителството“, казва той.

Подкрепи Economic.bg